О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 06.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                                            ЧЛЕНОВЕ: С. М.

мл.с. Н. К.

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова въззивно ч.гр.д.№ 360 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Т.  К.Г., ЕГН ********** и Г.Д.Г., ЕГН *********, двамата от гр. С., кв. „С.К.*-* против Разпореждане от 27.08.2015г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№3043/2015г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците в полза на кредитора „Райфайзенбанк/България/“  ЕАД.

            Жалбоподателите твърдят, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че липсват и двете кумулативни изисквания за издаване Заповед за изпълнение на публично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, а именно няма редовен от външна страна документ по чл. 417 т. 2 от ГПК, а също така представения по делото документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане съобразно изискванията на чл.418 ал. 2 от ГПК. В приложеното извлечение от сметка липсват данни за движението на погасяването на кредита относно това какъв е размерът на отпуснатия кредит, срока му за погасяване, кога са изплащани дължимите месечни вноски, какъв е крайния срок за издължаване. Не било ясно основанието на претендираните договорни лихви. Жалбоподателите считат, че с представените документи не се е установило подлежащото на изпълнение вземане, тъй като липсвали данни за броя на погасените вноски, данни за техния размер, данни за начина по който се е формирала лихвата, не било ясно от коя сметка е извлечението и дали тя съответства на посочената в договора заемна сметка. Твърди се, че по време на изпълнение на договора банката не е спазвала договорните си задължения за начина на изчисление на дължимата лихва. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено. Претендират се деловодни разноски. Посочват съдебен адрес за връчване на съдебните книжа.

            По делото е постъпил писмен отговор от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с който частната жалба е оспорена като неоснователна. Твърди се, че представеното със заявлението за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист, извлечение е редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. Кредитополучателите били изпаднали в забава като не са плащали дължими месечни погасителни вноски с падежи от 05.02.2014 год. до 05.07.2015 год., които са подробно описани. Предсрочната изискуемост по договора за банков кредит от 09.11.2007 год. била настъпила с получаването на 08.07.2015 год. от кредитополучателите на писма за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, което било в съответствие с чл.10.2. от Договора. Предсрочната изискуемост била обявена на солидарния длъжник Т.Г. на 08.07.2015 год. Моли се жалбата да се остави без уважение. Обжалваното разпореждане да се потвърди като правилно и да се присъдят деловодни разноски. 

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 29.07.2015г. Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу Т.  К.Г., ЕГН ********** и Г.Д.Г., ЕГН *********, двамата от гр. С., кв. „С.К.“ *-* като длъжници за сумата от 183 528,58 лв. главница, 17 153,86 лв. редовна лихва за периода от 05.02.2014 год. до 07.07.2015 год. наказателна лихва в размер на 3 559,15 лв. изискуема лихва в размер на 4 593,31 лв. и законна лихва за забава от 29.07.2015 год. до окончателното изплащане на задължението., по договор за банков кредит от 09.11.2007 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 04.01.2010г., Анекс № 2 от 25.06.2010 год., Анекс № 3 от 26.07.2010 год., Анекс № 4 от 03.08.2010 год., Анекс № 5/30.09.2011 год., Анекс № 6 от 25.10.2011 год. и Анекс № 7 от 28.11.2011 год.

С обжалваното разпореждане от 27.08.2015г. по ч.гр.д. №3043/2015г. СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците Господинови и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането на 27.08.2015г. е издадена Заповед №1947 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3043/2015г. по описа на СлРС за заплащане от страна на длъжниците Господинови на кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

На 08.06.2016 г. на длъжниците Г. и Т. Господинови са връчени покани за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

На 22.08.2016 г. е подадена частната жалба от длъжниците против разпореждането от 27.08.2015 г. по гр.д. №3043/2015 на СлРС за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражение против нея по чл.414 от ГПК.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън него могат да се събират само доказателства относно изискуемостта на вземането /чл.418, ал.3 от ГПК/. Недопустимо е в производството по чл.417 от ГПК да се обсъждат други факти и обстоятелства извън документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно практиката на ВКС, извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени.

Представения от кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД към заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на банката представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на банката - заявител към длъжниците. Този документ е придружен и от сключения договор за банков кредит и сключените анекси към него. Тези документи, преценени в тяхната съвкупност, могат да бъдат преценени като редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. Извлечението съдържа всички необходими реквизити и удостоверява задължението на длъжниците към посочената в него дата – 29.07.2015г. и съответните дължими суми за главница и лихви са посочени към тази дата. В заявлението е посочено, какъв е бил размерът на одобрения кредитен лимит, датата на първото усвояване, датата на последното плащане на кредита, датата на изискуемостта на дълга. Били са описани падежите на неплатените месечни погасителни вноски, както и обстоятелството, че се претендира предсрочна изискуемост на всички останали не заплатени суми по кредита. В заявлението е било посочено, че във връзка с предсрочната изискуемост на длъжниците са били изпратени изрични уведомителни писма, съгласно чл. 10.2. от Договора, във вр.чл. 11 от Анекс № 7 от 28.11.2011 год. били са приложени съответните писмени доказателства, удостоверяващи уведомяването на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане.

Въпросът за начина, по който са формирани договорните лихви не може да бъде разглеждан в настоящото производство, тъй като не е от обстоятелствата, които могат да бъдат преценени при един формален анализ на актовете по чл. 417 от ГПК. .

След като представеният документ е редовен от външна страна и удостовереното вземане не противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми следва да бъде уважено.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваният съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.  

Следва да бъде уважена претенция за разноски на ответната страна „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. За настоящата инстанция ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в  размер на 1000 лв., която претенция се явява основателна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 27.08.2015г., постановено по ч.гр.д.№3043/2015г. по описа на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Т.  К.Г., ЕГН ********** и Г.Д.Г., ЕГН *********, двамата от гр. С., кв. „С.К.“ *-* да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД  гр. С., район Л., бул. „Н. В.“ № * Експо 2000 деловодни  разноски в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.