О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 01.09.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 367 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по частна жалба подадена от Р. Т. Д. и И.Д.Д. против определение № 1463/21.07.2016 г. по ч.гр.д. № 4443/2015 г. на СлРС.

В частната жалба се сочи, че с посоченото определение е било отхвърлено като неоснователно искането на страните да бъде спряно на основание чл. 420 ал. 1 от ГПК производството по изпълнително дело №1177/2016 г. на ЧСИ Павел Георгиев. Съдът е направил погрешни изводи и невярно тълкуване, че искането за спиране е направено след изтичане на срока определен в чл. 420 ал.2 от ГПК. Излагат се доводи, че тази разпоредба е диспозитивна, а не императивна и е допустимо да бъде направено ново искане за спиране. Съдът освен това не се е произнесъл по съществото на спора свързано с наведените доводи за наличието на нищожни клаузи в договора за кредит. Не е направено конкретно искане, но очевидно се иска атакуваното определение да бъде отменено и да се постанови ново, по съществото на спора, с което да бъде спряно производството.

Постъпил е отговор на тази частна жалба, с който се сочи, че искането за спиране, освен че е повторно, е направено след изтичането на срока. Неоснователни са наведените доводи, че длъжниците могат неограничено да правят искания за спиране на изпълнението. Последващо искане на длъжник за спиране на изпълнението е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество, тъй като би довело до необосновано разширително прилагане на процесуалните норми. Сочи се и съдебна практика в тази насока. Поради това се иска да бъде оставена частната жалба без уважение.

С определение № 1463/21.07.2016 г. по ч.гр.д. № 4443/2015 г. съдът е отхвърлил като неоснователно искането на частните жалбоподатели за спиране на производството по изпълнителното дело.  Съдът е приел, че в случая това искане е направено след изтичане на срока посочен от законодателя в нормата на чл. 420 ал.2 от ГПК. Определението на съда е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 420 ал. 2 от ГПК, когато в срока за възражение е направено искане за  спиране подкрепено с убедителни писмени доказателства съдът постановил незабавното изпълнение може да спре изпълнението. В случая няма съмнение, че съдът се произнася по искане за спиране само ако то е направено в срока за подаване на възражение. Така законът е определил само крайният срок за подаване на възражение, но след изтичането му не може да бъде направено искане за спиране на изпълнението, тъй като то по принцип би се явило недопустимо. Такова искане може да бъде направено евентуално  в хода на започнал исков процес по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК. Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. Т. Д. и И.Д.Д. против определение № 1463/21.07.2016 г. по ч.гр.д. № 4443/2015 г. на СлРС.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: