О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

гр. Сливен, 30.08.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:      

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА        

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова ч гр.д. № 379 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Производството е по  реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба  подадена от адв. Е.П. ***, в качеството й на процесуален представител на М.М.К., ЕГН: **********,*** срещу Определение № 1637 от 17.08.2016 г.. по гр.д. № 2460/2016 г. по описа на Сливенския районен съд. С обжалваното определение е  прекратено производството по гр.д. № 2460/2016 г. като недопустимо. Жалбоподателката твърди, че СлРС неправилно бил приложил разпоредбата на чл. 8, § 2 от Регламент № 2201/2003 г. и приел, че е компетентен да разгледа делото съдът в държавата-членка на ЕС, където детето имало обичайно местопребиваване, в случая Обединено Кралство Великобритания, като незаконосъобразен бил и изводът му, че тази компетентност била изключителна и не се допускало страните мълчаливо да уредят компетентността на друг съд. Предметът на настоящото производство бил правен спор по см. на чл. 127а СК относно разрешение на съда заместващо съгласието на бащата за издаване на български документи за самоличност и разрешение за напускане на пределите на Република България на малолетното дете Г. Д. Н., за да може да се завръща и да напуска безпрепятствено Република България, като решаването на тези въпроси било от компетентността на българския съд. В този смисъл цитира и практика на ВКС.

Частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред СлОС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на районния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Моли се да бъде отменено обжалваното определение като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Разгледана по същество, частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред СлОС, е основателна по следните съображения:

Компетентността на съда по чл. 8, § 2 от Регламент № 2201/2003 г. не е изключителна и е допустимо страните мълчаливо да уредят компетентността на друг съд в хипотеза, при която детето има основна връзка с тази държава-членка или е гражданин на тази държава-членка, в която има обичайното си местопребиваване и единият от носителите на родителската отговорност и това е във висш интерес на детето, което обстоятелство е отчетено и при предявяването на иска от онзи носител на родителската отговорност, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Разпоредбата на § 2 на чл. 8 от регламента изрично препраща към дадената в чл. 12, § 1 възможност компетентността на сезирания съд да бъде изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или носителите на родителската отговорност към момента на сезиране на съда и да е във висш интерес на детето по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност в хипотеза, при която произнасянето по тези въпроси не е било първоначално включено в предмета на разглеждане по молба за развод, законна раздяла или унищожаване на брака. И след като носителите на родителската отговорност разполагат с възможност да приемат компетентността на сезирания съд, производството по делото не може да бъде прекратено преди изтичането на срока по чл. 131 ГПК, т.е. преди ответникът в производството да е бил уведомен за неговия предмет, а оттам и за правото си да възрази срещу компетентността на съда, както и да изрази становището си по допустимостта и основателността на искането. Правомощието на съда да следи служебно за компетентността по смисъла на чл. 17 от Регламент № 2201/2003 г. в хипотеза на постъпило искане за даване на заместващо съгласие за пътуване на дете-български гражданин, в чужбина се изразява в задължението му да изпрати делото на компетентния съд при наличие на възражение на ответника, но не преди да е предоставил възможност на ответника да възрази срещу компетентността, респ. да я приеме, когато това е в интерес на детето.

В настоящия случай производството по делото е прекратено преди на ответника в производството да е била дадена възможност да изрази становище по подадената искова молба и евентуално да изрази съгласие детето да напуска територията на Република България и да пътува в чужбина - във всички страни-членки на Европейския съюз, включително Обединено Кралство Великобритания за посочения в исковата молба период с цел избягване на исковия процес и намесата на съда в отношенията по повод родителската отговорност, поради което следва да се приеме, че същото е неправилно.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд, намерила израз в Определение № 538 от 31.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3446/2015 г., IV г. о., ГК Решение № 234 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 1599/2010 г., IV г. о. и Определение № 689 от 01.12.2010 г. по ч. гр. д. № 660/2010 г. IV г. о. и Определение № 402 от 28.06.2011 г. по ч. гр. д. № 289/2011 г. IV г. о. ВКС,  компетентен по делата, свързани с родителската отговорност за дете, е сезираният съд в държавата-членка на ЕС по обичайно местопребиваване на детето - чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. Когато обаче спорът между родителите е дали на малолетното дете да бъде издаден български документ за самоличност и да се разреши ли на детето да напуска пределите на Република България (съгласно чл. 45 ЗБЛД и чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБЛД, заявлението за издаване на паспорт и разрешението за напускане на страната следва да е от двамата родители), компетентен да се произнесе е българският съд.

Предмет на гр. д. № 2460/2016 г. на Сливенски районен съд е спор по чл. 127а СК относно разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на български документ за самоличност и разрешение за напускане пределите на Република България на малолетното дете Г. Д. Н. Детето има постоянно местопребиваване в Обединено Кралство Великобритания. Искането за разрешение, заместващо съгласието на бащата не е с цел детето да бъде изведено от Република България, а за да може то да се завръща и напуска България безпрепятствено - въпроси извън компетентността на държавната администрация в Обединено Кралство Великобритания, които следва да бъдат разрешени от българския съд.

Като не е взел предвид горното, районният съд е постановил неправилно определение, което налага неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за разглеждане и произнасяне по подадената от жалбоподателя искова молба и за продължаване на исковото производство пред първата инстанция.

Мотивиран от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1637  от 17.08.2016 г. по гр.д. № 2460/2016 г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за разглеждане и произнасяне по  исковата молба и продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 2460/2016 г. на СлРС.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                      2.