О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

 

гр.Сливен, 07.09.2016 г.

 

 

 

 

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на седми септември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 

 

 

 

Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

 

 

като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова ч. гр. дело № 392 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

 

Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

 

 

Депозирана е частна жалба от адв. П.М. от САК пълномощник на  "Джорданс -2" ООД,  ЕИК ****7, със седалище  и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Б.“ № ** А, Й.Г.Б. и П.Д.Б. ***, всички със съдебен адрес:***, каб. 408 против определение № 989  от 12.05.2016 г. по ч.гр.д. № 636/2016 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за спиране на принудителното изпълнение по Заповед за незабавно изпълнение № 341/19.02.2016 г. по ч.гр.д. № 636/2016 г. на СлРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛНО. Посочва се, че определението е бланкетно, схематично, необосновано, с липса на мотиви и в нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че в настоящия случай длъжниците са узнали за допуснатите незабавни изпълнения, преди да им е връчен от заповедта на заповедния съд и това е станало чрез получаване на покани за доброволно изпълнение, с оглед на което счита, че жалбата е депозирана своевременно. Жалбоподателят счита, че не може да се възприеме изложеното в заповедния съд съображение, че не се налице предпоставките на  чл. 420, ал.1 от ГПК за спиране на изпълнението, тъй като вземането е обезпечено с учредена ипотека при сключване на договор за банков кредит. По този начин страната счита, че пред заповедния съд са били представени убедителни писмени доказателства - договор за ипотечен кредит, които е следвало да послужат за основание за спиране на предварителното изпълнение. Страната посочва, че в конкретния случай длъжниците се позовават на неравноправност на клаузите от договора за кредит, които касаят начина на формиране на дължимите лихви и такси по договора, поради което, за да се осигури ефективна защита на правата на потребителя, съгласно директива 93/13/ЕИО е необходимо да се спре допуснатото незабавно изпълнение. Страната излага съображения за това, че обжалваното определение следва да бъде отменено, тъй като заповедното производство няма състезателен характер и е предвидено за реализиране на безспорни притезания, какъвто не е настоящия случай. Страната излага съображения за отвод на заповедния съд. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат присъдени всички разноски по делото.

 

 

 

 

В законния срок не е депозиран отговор от адв. М. П. от АК-Сливен, пълномощник на  насрещната страна в производството "ОББ" АД.

 

 

 

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

 

 

 

 

На 18.02.2016 г. в деловодството на СлРС било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК от "ОББ" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „С. С.“ № * против длъжника  "Джорданс -2" ООД,  ЕИК ****, със седалище  и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Б.“ № ** А и поръчителите Й.Г.Б. и П.Д.Б. ***. Към заявлението банката заявител е приложила следните документи, от които твърди, че произтича вземането й- Договор за Бизнес ипотечен кредит от 25.04.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от 08.06.2012 г., Извлечение от счетоводни книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК, Нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост и Договор за поръчителство от 08.06.2012 г. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК на 19.02.2016 г. и изпълнителен лист, по силата на които длъжника и поръчителите са били осъдени да заплатят солидарно на банката кредитор следните суми: главница в размер на 19 252, 80 евро, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2016 г. до изплащането й; договорна лихва за периода 10.06.2015 г. до 17.02.2016 г. в размер на 410,06 евро; наказателна лихва за периода 10.06.2015 г. до 17.02.2016 г. в размер на 932,13 евро; разноски сторени в заповедното производство в размер на 805,61 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 134, 20 лв.

За обезпечаване на вземането е била учредена и вписана договорна ипотека с Нотариален акт № 165, том трети, рег. № 3954, дело 366/2007 г.

 Дружеството длъжник и поръчителите били уведомени за издадената заповед на 25.04. 2016 г., като  депозирали възражения по чл. 414 ГПК на 09.05.2016 г. в рамките на  законоустановения срок. Едновременно с това в самите възражения жалбоподателите направили искане за спиране на действията по принудително изпълнение по изп.д. № 171/2016 г. по описа на ЧСИ Павел Г. рег. № 837 до влизане в сила на решението по реда на чл. 422 от ГПК. Във връзка с това на 12.05.2016 г. било постановено обжалваното определение № 989, в което съдът приел, че не са изпълнени изискванията на  чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението и е отхвърлил искането на длъжниците за спиране на принудителното изпълнение, като неоснователно.

 

 

 

 

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателите на 30.05.2016 г., а на 07.06.2016 г. в рамките на законоустановения едноседмичен срок е била депозирана настоящата частна жалба.

 

 

 

 

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

 

 

 

 

В разпоредбата на  чл. 420 от ГПК са предвидени две хипотези, при които е възможно спиране на изпълнението започнало въз основа на издадена заповед по реда на чл. 417 от ГПК. Първата хипотеза е разгледана в разпоредбата на  чл. 420, ал.1 от ГПК и предвижда, че възражението срещу заповедта за изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 ГПК може да доведе до спиране на принудителното изпълнение когато длъжникът представи надлежно обезпечение на кредиторите по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 180 от ЗЗД посочва, че когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека, а разпоредбата на чл. 181 от ЗЗД посочва, че залогът се учредява чрез влагане на сумата или ценните книжа в банка, а ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално заявено съгласие на собственика на собственика на недвижимия имот за учредяването й. В настоящия случай жалбоподателите не са представили надлежно обезпечение по смисъла на чл. 180 и 181 от ЗЗД. Вписаната ипотека по договора за банков ипотечен кредит касае обезпечението на самото вземане на кредитора, но тя не представлява ново обезпечение, което да послужи за спиране на принудителното изпълнение по реда на  чл. 420, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

Втората хипотеза при която може да се спре принудителното изпълнение е разгледана в разпоредбата на  чл. 420, ал.2 от ГПК. Законодателят предвижда, че ако в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът постановил незабавно изпълнение може да го спре. Пред съда разгледал искането за спиране на изпълнението не са били представени надлежни писмени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод на този етап от развитие на делото за това, че задължението не е дължимо. Такива писмени доказателства не са представени и пред настоящия съд. Твърдението на жалбоподателите, че е налице нищожност на отделни клаузи от сключения договор за кредит между страните, е въпрос, който ще бъде разгледан в хода на производството по чл. 422 от ГПК, но изложен само като голословни твърдения, те могат да бъдат взети предвид и да обосноват решение на съда в посока спиране на принудителното изпълнение.

 

 

 

 

С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено и не следва да бъдат присъждани претендираните от жалбоподателите разноски в настоящото производство.

 

 

 

 

Предвид гореизложеното,

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 989  от 12.05.2016 г. по ч.гр.д. № 636/2016 г. по описа на СлРС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: