О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.10.2016г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. Б.

                                                                           С. М.

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова въззивно ч.гр.д.№ 398 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от  адв. С., пълномощник на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД със седалище и адрес на управление: ГР.С., бул. „Х.К.“ № *, ет.*, против определения постановени в открито съдебно заседание от 15.06.16г. по гр.д. № 78/2015г. по описа на РС Котел, с които жалбоподателят е осъден да заплати на ответниците Я.А.А. сумата от 1000 лв. деловодни разноски и на В.Я.А. сумата от 1000 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.  

         В жалбата се сочи, че определенията на съда са неправилни и незаконосъобразни. По делото не било доказано, че претендираните адвокатски хонорари са заплатени от ответниците. Това изискване било императивно и е закрепено в т.1 от ТР от 06.11.2013г. по Тълкувателно дело № 6 по описа за 2012г. на ОСГК на ВКС. По делото не било налице доказателство за това, че ответниците са заплатили възнаграждението, поради което искането им за заплащане на разноски следва да се отхвърли. От друга страна адвокатските хонорари са били прекомерни с оглед на фактическата и правна сложност по делото. Моли се да се отменят обжалваните определения на РС Котел. Алтернативно се иска присъдените размери за адвокатски възнаграждения да бъдат редуцирани съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         По делото е постъпил отговор от адв. М., пълномощник на В.Я.А., с който частната жалба е неоспорена като  недопустима и неоснователна. Страната счита, че предвид разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК възражението за прекомерност на разноските е следвало да бъде направено най-късно в последното по делото заседание, а ищецът не бил направил това. Освен това по делото били представени доказателства за платена в брой сума за полученото адвокатско възнаграждение в самия договор за правна помощ. Страната твърди, че полученото възнаграждение е съобразено с материалния интерес по делото, както и с фактическата и правна сложност. Моли се жалбата да се остави без разглеждане като недопустима. Алтернативно се иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Иска се жалбоподателят да заплати разноски за настоящата инстанция.

         По делото е депозиран отговор на частната жалба и от адв. М., пълномощник на Я.А.А.. С него тя е оспорена като недопустима и неоснователна. Страната счита, че възражението за прекомерност на разноските е следвало да бъде направено най-късно в последното по делото заседание, а ищецът не бил направил това. Освен това по делото били представени доказателства за платена в брой сума за полученото адвокатско възнаграждение в самия договор за правна помощ. Моли се жалбата да се остави без разглеждане като недопустима. Алтернативно се иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Иска се жалбоподателят да заплати разноски за настоящата инстанция.

           След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 09.04.2015г. РС Котел е била депозирана искова молба от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД с правно основание чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 24 от ГПК против Я.А.А. и В.Я.А.. Било поискано да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца продажбата на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 39030.501.560.1.2, находящ се в гр. Котел.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие с клиент В.Я.А. и адв. Е.М., в който е отразено, че страните са договорили възнаграждение в размер на 1000.00 лв. за процесуално представителство по делото и същите са платени в срок.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие с клиент Я.А.А. и адв. Е.М., в който е отразено, че страните са договорили възнаграждение в размер на 1200.00 лв. за процесуално представителство по делото и същите са платени в срок.

С протоколно определение от 15.06.2016 г. съдът приел, че не е налице обосновано правен интерес от страна на ищеца от предявяване на иска и прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск. В същото съдебно заседание жалбоподателят бил осъден да заплати на ответниците по иска деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съответно за Я.А. в размер на 1200.00 лв. и за В.А. 1000.00 лв.

С определение № 478 по ч.гр.д. № 399/2016 г. по описа на Сливенски ОС било отменено определението за прекратяване на производството по дело № 78/2015г. по описа на РС Котел и делото било върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Обжалваните определения били съобщени на жалбоподателя на 06.07.2016г. и в рамките на законно установения едноседмичен срок на 13.07.2016г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, жалбата е основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат съразмерно с уважената част от иска. В разпоредбата на чл.78 ал.4 от ГПК е предвидено, че ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлителната част от иска. Т.е., съдът е длъжен да се произнесе по направените искания за присъждане на разноски едва тогава, когато има съдебен акт, с който се слага край на производството пред него. Като имаме предвид, че определението на РС Котел, с което е било прекратено  производството по гр.д. № 78/2015г. е отменено с акт на Сливенски ОС, а именно определение № 478/07.10.2016г. по ч.гр.д. № 399/2016г., на практика няма окончателен съдебен акт на първата инстанция, съобразно решението на който да бъдат разпределени претенциите на страните за разноски. Ето защо, обжалваните определения, с които жалбоподателят е осъден да заплати деловодни разноски на двамата ответници по делото следва да бъдат отменени.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ определение постановено в открито съдебно заседание от 15.06.2016г. по гр.д. № 78/2015г. по описа на РС Котел, с което „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД със седалище и адрес на управление: ГР.С., бул. „Х.К.“ № *, ет.*, е осъден да заплати на ответника Я.А.А. сумата от 1200.00 лв. деловодни разноски като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОТМЕНЯ определение постановено в открито съдебно заседание от 15.06.2016г. по гр.д. № 78/2015г. по описа на РС Котел, с което „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД със седалище и адрес на управление: ГР.С., бул. „Х.К.“ № *, ет.*, е осъден да заплати на ответника В.Я.А. сумата от 1000.00 лв. деловодни разноски като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.