О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.10.2016г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. Б.

                                                                           С. М.

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова въззивно ч.гр.д.№ 399 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от  адв. С., пълномощник на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К.“ № *, ет.*, против определение постановено в открито съдебно заседание от 15.06.16г. по гр.д. № 78/2015г. по описа на РС Котел, с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

         В жалбата се сочи, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Изложено е становище, че искът не е недопустим поради неучастие в производството по делото на съпругата на първия ответник. Посочва се, че СИО е специална хипотеза на съсобственост, която се характеризира със своята бездяловост и неделимост. Ето защо увреждащата сделка, която е предмет на делото, не може да е недействителна само частично. Страната счита, че това води до извода, че постановеното по делото решение би обхванало поне ½ част от имота, но искът не се явява недопустим. В жалбата се съдържат твърдения, че разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД за това, че недействителността на атакуваната сделка не засяга права на трети добросъвестни лица, в случая е неприложима, тъй като към момента на предявяване на исковата молба вторият ответник е бил собственик на процесния имот и едва след получаването й за умишлено се е разпоредил с нея. Това представлявало престъпление по чл. 323 от НК, за което била сезирана РП Котел. Обстоятелството, че третото лице е придобило имота обуславяло неговото конституиране като трета страна в процеса. Решението на съда разпростирало силата на присъдено нещо и по отношение на приобретателя на спорното право. На следващо място, страната посочва, че вписването на отчуждителната сделка, предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД на основание чл.113 от ЗЗД не може да бъде пречка за уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД. В този смисъл била съдебната практика на ВКС. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото да бъде върнато за разглеждане от РС Котел като в този случай се иска отвод на докладчика – съдията И.Ч..

         По делото е постъпил отговор на частната жалба от адв. С., пълномощник на М.К.К., ЕГН ********** ***. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Страната счита, че съдът правилно е прекратил производството по делото, тъй като е налице липса на правен интерес от предявяването на иска. От 1302.2014 г. имотът бил собственост на М.К., който нямал качеството на ответник в процеса. Двамата ответници по иска не били собственици на имота, поради което кредиторът не би могъл да реализира правата си по решението и няма правен интерес от предявяване на този иск. Доверителят на адв. С. бил придобил с договор за покупко-продажба на 05.05.2015г. имота от В.А. и към този момент не е имал писмена искова молба. На следващо място страната счита, че иска е недопустим, тъй като необходим другар в процеса би следвало да бъде и съпругата на първия ответник, а тя не е конституирана като такъв. Страната счита, че тя е необходим другар на ответниците по иска и това му процесуално качество изключва привличането му като подпомагаща страна. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

         По делото е депозиран отговор на въззивната жалба и от адв. М., пълномощник на Я.А.А., ЕГН ********** ***. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че ищецът не е привлякъл като необходим другар съпругата на първия ответника, която е страна по сделката, тъй като е собственк на ½ ид.ч. от процесния имот. Когато се искало обявяване на относителна действителност само за идеалната част от имота на единия съпруг решението обхващало цялата сделка. Ето защо в тази хипотеза е следвало съпругата да бъде конституирана като необходим другар на ответниците, което не е сторено от ищеца. От друга страна при отчуждаването на процесния имот и прехвърлянето му от втория ответник на третото лице помагач исковата молба не е била прогласена в имотния регистър. Купувачът собственик на имота не е знаел за намерението на ищеца и е бил добросъвестен. Като е привлякъл собственика на имота в качеството на трето лице – помагач, ищецът бил извършил правилни действия тъй като интересите му са противоречали с тези на третото лице – помагач. При така конституирани страни в процеса, ищецът не би могъл да постигне защита на правата си. С оглед на това първоинстанционният съд правилно бил прекратил производството по делото. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се присъдят деловодни разноски с настоящото производство.

           След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 09.04.2015г. РС Котел е била депозирана искова молба от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД с правно основание чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 24 от ГПК против Я.А.А. и В.Я.А.. Било поискано да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца продажбата на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 39030.501.560.1.2, находящ се в гр. Котел. С исковата молба било поискано да се издадат съдебни удостоверения, по силата на които ищецът да се сдобие с информация относно семейното положение, членовете на семейството, както роднинската връзка между Я. и В. Атанасови с актове на службата по вписванията, както и с копия от изпълнителни дела по ЧСИ. На 05.06.2015 г. ищецът отново поискал да му бъдат издадени поисканите с исковата молба съдебни удостоверения. Такива били издадени на 05.06.15г. На 14.09.15г. ищецът представил пред РС Котел писмени доказателства, включително удостоверения за съпруга и родствени връзки. Страната поискала съдът да я информира дали депозираната от нея искова молба е вписана в Агенцията по вписванията Котел. На 02.10.15г. докладчикът по делото извършил проекто-доклад по делото и го насрочил за разглеждане на 04.11.2015г. С нова молба от 28.10.15г. ищецът поискал исковата молба да бъде вписана в Агенция по вписванията при служба по вписванията – гр. котел. Поискал да бъде обявена за относително недействителна между страните извършената разпоредителка сделка от страна на В.А., а именно покупко-продажба на процесния недвижим имот на трето лице М.К., обективирана в нотариален акт № 167 от 05.05.2015г. В съдебно заседание на 09.11.2015г. адв. С. поискал присъединяване на третото лице по делото М.К., без да уточни като какъв желае да бъде присъединен като ответник или като трето лице помагач на ищеца. Съдът на основание чл. 219 ал.1 от ГПК допуснал привличане и конституиране на трето лице – помагач на ищеца на М.К.К.. На 08.01.2016г. първоначалната искова молба била вписана. На 08.01.16г. третото подпомагащо лице представило становище, в което посочило, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ответниците му били собственици на имота, а освен това като ответник не е била конституирана и съпругата на първия ответник. Било поискано прекратяване на производството. В съдебно заседание на 15.06.16 г. третото лице – помагач отново поставило въпроса за недопустимостта на производството и такова становище било застъпено и от процесуалния представител на двамата ответници – адв. М.. С протоколно определение съдът приел, че на първо място, предявеният иск е частично недопустим, тъй като първия ответник не е бил едноличен собственик на имота, а имотът е бил в режим на СИО между съпрузите Я.А. и П.В.. На второ място ответникът В.А. не бил собственик на имота, тъй като такъв бил третото личе помагач по делото М.К., а предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД следвало да е насочен към длъжника увредил кредитора, както и приобретателя на имота. Съдът приел, че в случая не е налице обосновано правен интерес от страна на ищеца от предявяване на иска и прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

Постановеното определение за прекратяване било съобщено на жалбоподателя на 06.07.2016г. и в рамките на законно установения едноседмичен срок на 13.07.2016г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, жалбата е основателна.

         За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че са налице два съществени проблема в производството. Първият касае обстоятелството, че като ответник по делото поради качеството на необходим другар не е била конституирана съпругата на първия ответник, а производството по делото касае недвижим имот, който е бил в режим на СИО преди увреждащата сделка. На второ място съдът е приел, че като не е конституиран като ответник по делото, а като трето лице помагач последният приобретател на имота, е налице липса на правен интерес у ищеца да продължи воденето на делото по отношение на първите двама ответници, тъй като те към момента не са собственици на имота. Всъщност изводът на съда е неправилен. Съдът е длъжен служебно да следи за конституирането на страните, в случай че няма надлежно конституирана страна, съдът следва да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да посочи всички страни, които следва да се конституират по делото. По отношение на обстоятелството, че последният купувач на имота е бил конституиран като трето лице помагач, съдът намира че това е по принцип процесуално недопустимо, тъй като за да се конституира едно лице за помагач на една страна, то следва да има еднакви интереси с нея, а в случая интересите на ищеца и третото лице са противоречиви. Това обаче не е предмет на разглеждане в настоящото дело и настоящата инстанция не може да предприеме фактически действия по  изправянето на тази нередност. Тя може да бъде изправена от първоинстанционния съд, който е постановил определението за привличане на третото подпомагащо лице. Това определение не туря край на делото и може да бъде отменено от съда, докато трае производството пред него. Посочените пороци са пороци в производство, но те са отстраними и не правят предявения иск недопустим. Ето защо, съдът следва да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него пред РС Котел.

         Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се присъждат за настоящото дело.

         Следва да се отбележи, че в настоящото разглеждане на делото не може да се обсъжда въпроса за отвод на докладчика, а той следва да се обсъди след връщане на делото в Районен съд.

 

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ определение постановено в открито съдебно заседание от 15.06.16г. по гр.д. № 78/2015г. по описа на РС Котел, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред РС Котел.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.