О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 30.09.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:           М. Б.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  С. М.

мл.с. Н. К.

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№418 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника Я.Д.У. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1688 от 27.06.2016г. на Сливенски районен съд по ч.гр.д.№2608/2016г. по описа на съда, в частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора разноски в размер на 325лв.

            Жалбоподателят посочва, че не оспорва дължимата сума по получената заповед за изпълнение и вече я е изплатил, ведно с всички начислени лихви – 497,66лв. Намира разноските в размер на 325лв. върху 472лв. за 3-4 месеца забавяне, за непосилни, нелогични и безбожни. Не намира за редно да получи заповед за изпълнение без да е получил покана за доброволно изпълнение или поне уведомление, че срещу него ще се води гражданско дело. Моли съда да се произнесе по въпроса за разноските.

            По делото не е постъпил отговор на жалбата от другата страна.  

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенският районен съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД чрез пълномощник юрисконсулт А. против Я.Д.У. за следните суми: главница в размер на 472,22лв., представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 16.12.2015г. до 15.03.2016г. за обект в гр.С., ул.“С. Ф.“ №*, ИТН 2333410, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението; обезщетение за забава в размер на 13,06лв., изтекло върху главницата за периода от 26.02.2016г. до 23.06.2016г. и разноски в размер на 300лв. юрисконсултско възнаграждение и 25лв. платена държавна такса.

            С Разпореждане от 27.06.2016г. постановено по ч.гр.д.№2608/2016г. Сливенски районен съд е разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника.

Въз основа на разпореждането е издадена Заповед №1688 от 27.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2608/2016г.  на Сливенски районен съд за заплащане на посочените в заявлението суми за главница, обезщетение за забава и разноски в размер на 320лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 25.07.2016г. На 05.08.2016г. е подадена разглежданата жалба против нея в частта относно разноските.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. В случая частната жалба има предмет именно законоустановеното изключение – разноските по заповедното производство.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заявителят в заповедното производство на общото основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК има право на разноски при основателност на искането му и уважаване на същото – в случая при издаване на поисканата заповед за изпълнение. В конкретния случай разноските на заявителя, присъдени със заповедта включват 25лв. да платена държавна такса и 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Разноските за платена държавна такса са извършени от заявителя, видно от приложеното по делото извлечение от извършен банков превод по сметката на СлРС.

По отношение на разноските за юрисконсултско възнаграждения в размер на 300лв., следва да се отбележи следното: Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК /приложима в заповедното производство/, в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая, безспорно в заповедното производство заявителят е извършил процесуалните действия чрез юрисконсулт А., надлежно упълномощен и с приложено по делото пълномощно. Юрисконсултът е изготвил и подал заявлението по чл.410 от ГПК от името на дружеството кредитор. В самото заявление по чл.410 от ГПК има изрично искане за присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Поради това на заявителя, съгласно цитираната законова разпоредба се дължи юрисконсултско възнаграждение, каквото му е и присъдено.

По отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът констатира, че същото е в минималния размер, определен при стриктно спазване на правилата на чл.7, ал.5, вр. с ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбите при посочения в заявлението интерес от общо 485,28лв. на база половината от стойността – 242,64лв. минималния размер на юрисконсултското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата /при интерес до 1000лв./ е 300лв. В посочената наредба няма предвиден по-нисък размер на възнаграждение при определен материален интерес в гражданското производство. Поради това не са налице условията на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, тъй като не може съдът да определи размер под минималния такъв по цитираната Наредба №1/2004г.

С оглед възраженията на длъжника, че е подадено заявлението преди да му е отправена покана за доброволно изпълнение, следва да се отбележи, че подаване на заявление по чл.410 от ГПК не е свързано, обусловено от задължително предварително отправяне на покана спрямо длъжника за доброволно изпълнение. Именно заявлението е процесуалната възможност за установяване спорността на едно парично вземане, от която кредиторът се е възползвал и не представлява злоупотреба с права.

С оглед изложеното, като е постановил заплащане от страна на длъжника в полза на кредитора разноски в заповедното производство в размер на 325лв. /25лв. платена държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение/, районният съд е действал правилно и законосъобразно. Обжалваният съдебен акт в съответната обжалвана част /разноските/ не страда от посочените в жалбата пороци, като подадената против него жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Я.Д.У. с ЕГН ********** *** частна жалба против Заповед №1688 от 27.06.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на Сливенски районен съд по ч.гр.д.№2608/2016г. по описа на съда, в частта относно разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.