О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 30.09.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С.

                                                            ЧЛЕНОВЕ: С. М.

МЛ. С. Н. К.

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова  ч.гр.д.№ 419/2016 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

                Образувано е по частна жалба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „О. П.” № * чрез адв. С.Ч. от САК, със съдебен адрес:*** против Разпореждане от 26.07.2016 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 2090 /2016 г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1323 от 20.05.2016 г. и изпълнителен лист от 20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2090/2016 г., с която длъжниците И.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: *** , в качеството му на кредитополучател и Г.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството му на кредитополучател били осъдени да заплатят на банката кредитор сумите претендирани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК като недопустима.

Жалбоподателят оспорва извода на СлРС, че молбата била подадена след изтичането на предвидения в чл. 250, ал.1 ГПК преклузивен едномесечен срок, който започвал да тече от връчването на решението или от  влизането му в сила ако решението не подлежало на обжалване. Счита, че в случая този преклузивен едномесечен срок бил започнал да тече от връчването на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1323 от 20.05.2016 г. и изпълнителен лист от 20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2090/2016 г. на упълномощеното от банката лице- от 04.07.2016 г., а не както първоинстанционният съд бил приел, че започва да тече от датата на постановяване на Заповедта за изпълнение на парично задължение № 1323- 20.05.2016 г. Самата молба за допълнение на процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист била депозирана на 18.07.2016 г. в рамките на този преклузивен едномесечен срок и не била недопустима. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист следвало да бъдат допълнени като се впише в тях като солидарен длъжник Тодорка Илиева Петрова, ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството й на поръчител на длъжниците.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и въззивният съд да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изълнителен лист и срещу Т. И. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството й на поръчител на длъжниците, както била посочена в т. 14 от подаденото от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и бъде осъдена солидарно да заплати на банката заедно с длъжниците сумата от 4336,35 лв., съставляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, сумата от 485,20 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 19.07.2015 г. до 18.04.2016 г., както и сумата от 577, 48 лв., съставляваща разноски по делото. Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на платената държавна такса.

           Частната жалба е връчена на въззиваемите И.Г.С. и Г.С.П., които не са депозирали отговор в законоустановения срок.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На  19.05.2016 г. Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за сумата от 4336,35 лв., съставляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, сумата от 485,20 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 19.07.2015 г. до 18.04.2016 г., както и сумата от 577, 48 лв., съставляваща разноски по делото. Към заявлението са приложени: Извлечение от счетоводни книги на банката; Договор за потребителски кредит от 30.12.2010 г. и погасителния план към него;  Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит от 30.12.2010 г. Уведомления за обявяване от страна на банката на предсрочна изискуемост на потребителския кредит адресирани до длъжниците и поръчителя. В т. 14 на същото заявление се посочва Т. И. П. като поръчител по чл. 18 от Договора за потребителски кредит и се моли заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист да бъдат издадени и срещу нея.

С  Разпореждане от 20.05.2016 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 2090 /2016 г. по описа на съда е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 1323  от  20.05.2016 г. и е издаден изпълнителен лист  от 20.05.2016 г. в полза на заявителя за заплащане от страна на длъжниците на кредитора на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски без да се посочва поръчителя като солидарно задължено с длъжниците лице. На 04.07.2016 г. процесната заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист били връчени на упълномощен представител на банката кредитор. Молбата за допълване на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителния лист чрез вписване в тях на поръчителя като солидарно задължено с длъжниците лице била входирана на 18.07.2016 г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.  Разпоредбата на чл. 250 ГПК за допълване на решение е приложима и в случаите когато се касае за допълване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист. Тя предвижда два момента, от които започва да тече преклузивния едномесечен срок взависимост от това дали съдебният акт, чието допълване се иска подлежи на обжалване. В случай, че подлежи на обжалване едномесечния преклузивен срок започва да тече от датата на връчване на съдебния акт на страната, която моли същия да бъде допълнен. Когато не подлежи на обжалване, какъвто е настоящия случай едномесечния преклузивен срок за подаване на молбата за допълване на съдебния акт започва да тече от датата на влизане в сила на акта. Заповедта за изпълнение подлежи на обжалване единствено в частта относно разноски по см. на чл. 413, ал. 1 ГПК.  В чл. 419 ГПК е предвидена възможност да се обжалва разпореждането, с което се уважава молбата за незабавното изпълнение, но не и самата заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Жалбоподателят обаче претендира тази заповед да бъде допълнена относно лицата срещу които е издадена, като бъде включен и поръчителя, а не да бъде допълнена в частта за разноските или да бъде допълнено Разпореждането от 20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2090/2016 г. по описа на СлРС, в частта относно незабавното изпълнение, в които биха могли да бъдат обжалвани. Заповедта за изпълнение по см. на чл. 416 ГПК влиза в сила когато възражение по чл. 414 ГПК не бъде подадено в срок или подаденото в срок възражение бъде оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането. В случая на 04.07.2016 г., когато заявителят е получил заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист изобщо не са били уведомени длъжниците за издаването им и не е образувано изпълнително производство срещу тях. На 18.07.2016 г., когато е била подадена молбата за допълване по реда на чл. 250 ГПК на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не е изтекъл двуседмичния срок за подаване на възражението по чл. 414 ГПК от страна на длъжниците и заповедта за незабавно изпълнение по см. на чл. 416 ГПК не е влязла в сила. Същата би влязла в сила ако този срок беше изтекъл и длъжниците не са подали възражение по чл. 414 ГПК или са оттеглили подаденото в срок възражение, както и ако има влязло в сила решение за установяване на вземането.

С оглед на изложеното въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че срокът предвиден в чл. 250, ал.1 ГПК за допълване на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист започва да тече от датата на издаването им, а именно от 20.05.2016 г., а по делото не са събрани данни дали изобщо е започнал да тече този едномесечен срок, тъй като не е ясно дали и към настоящия момент заповедта за изпълнение е влязла в сила, но със сигурност с оглед чл. 416 ГПК този срок не е изтекъл към датата на входиране на молбата по чл. 250  ГПК на 18.07.2016 г. и същата  е своевременно направена и не е недопустима.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт страда от посочените в жалбата пороци и следва да се отмени като неправилен и незаконосъобразен, а частната жалба се явява основателна. Делото следва да се върне на СлРС за произнасяне по същество на молбата по чл. 250 ГПК. С оглед изхода на делото разноски следва да  бъдат присъдени на жалбоподателя в размер на държавната такса. Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 26.07.2016 г., постановено по ч. гр.д.№ 2090 /2016г. на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО  и  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА на СлРС гр.д. № 2090/2016 г. за произнасяне по същество по молбата по чл. 250 ГПК за допълване на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1323 от 20.05.2016 г. и изпълнителен лист от 20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2090/2016 г.

ОСЪЖДА И.Г.С., ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.С.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплатят на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „О. П.” № * сторените в настоящото производство разноски в размер на 15 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                 2.