О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 30.09.2016 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                                            ЧЛЕНОВЕ: С. М.

МЛ. С. Н. К.

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова  ч.гр.д.№ 420/2016 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

                Образувано е по частна жалба, подадена от Т.К.И., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. Р.Х., със съдебен адрес:*** против Определение № 1596/11.08.2016 г на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1152/2016 г. по описа на съда, с което се обезсилва Заповед № 738/28.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1152/2016 г. и се прекратява производството по същото дело.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като длъжникът по обезсилената Заповед № 738/28.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1152/2016 г.  Н.Й. била оттеглила писмено подаденото от нея възражение по чл. 414 ГПК на 13.06.2016 г. в рамките на едномесечния срок, в който й било указано да предяви положителен установителен иск по чл. 422 ГПК. На следващо място СлРС я бил уведомил със съобщение от 25.07.2016 г., което прилага към настоящото производство, че възражението по чл. 414 ГПК било оттеглено от длъжника и не следвало да предявява положителен установителен иск по чл. 422 ГПК. Твърди, че след това съобщение не й е било изпращано друго съобщение от СлРС, с което да е била уведомена за постъпило друго възражение или затова че следва да предяви положителен установителен иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

           Частната жалба е връчена на въззиваемата страна Н.В.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** която не е депозирала отговор в законоустановения срок.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На  24.03.2016 г. Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от Т.И. срещу Н.Й. за сумата от 36 300 лв., съставляваща невърната в срок главница по договор за заем, която следвало да се изплати до 19.02.2016 г.  на 12 равни месечни вноски, като всяка месечна вноска била в размер на 3025 лв., платими от 10-то до 19-то число на всеки месец, считано от 10.02.2015 г. до 19.02.2016 г. и сумата от 3400 лв., съставляваща неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, като обезпечение на задължението по този договор за заем била учредена договорна ипотека върху недвижим имот. Към заявлението са приложени: Нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 7, том първи, рег. № 141, дело № 5 от 19.01.2015 г.

С  Разпореждане от 28.03. 2016 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1152 /2016 г. по описа на съда е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 738 от  28.03.2016 г. и е издаден изпълнителен лист  от 28.03.2016 г. в полза на заявителя за заплащане от страна на длъжницата на кредитора на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. На 30.03.2016 г. процесната заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист били връчени на кредитора. Видно от представените от ЧСИ И.И., рег. № 735, с район на действие ОС-Габрово – съобщение да Н.Й., копие от известие за доставка с товарителница № 61000013454966 и копие от проследяване на пратката с товарителница № 61000013454966  поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжницата на 13.04.2016 г., която депозирала възражение по чл. 414 ГПК на 25.04.2016 г. в рамките на предвидения двуседмичен срок. С Разпореждане от 25.05.2016 г. СлРС  указал на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок от получаването на съобщението и го предупредил, че ако не представи доказателства затова ще обезсили издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Съобщението му било връчено на 06.06.2016 г. чрез процесуалния му представител адв. Х. ***. С молба депозирана в деловодството на СлРС на 13.06.2016 г. длъжницата Н.Й. заявила, че оттегля възражението депозирано от нея по ч.гр.д. № 1152/2016 г. На 27.07.2016 г. било връчено съобщение на процесуалния  представител на заявителя адв. Х. ***, с което се уведомявал за оттеглянето на възражението от страна на длъжницата и му се указвало че не следва да предявява иск по чл. 422 ГПК.

 

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.  Разпоредбата на чл.  416 от ГПК предвижда, че когато депозираното макар и в рамките на двуседмичния срок възражение по чл. 414 ГПК е оттеглено заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Ако възражението по чл. 414 ГПК бъде оттеглено от длъжника отпада правния интерес от предприетата от заявителя защита по чл. 422 ГПК, тъй като с този иск кредиторът цели последицата по чл. 416 ГПК, а именно въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се уважава този положителен установителен иск да се снабди с изпълнителен лист с оглед удовлетворяване на свое субективно материално право. В случая безспорно беше установено, че в рамките на едномесечния срок за предявяване на положителния установителен иск по чл. 422 ГПК, започващ да тече от 06.06.2016г., когато на заявителя е било връчено съобщението длъжницата с писмена молба до съда от 13.06.2016 г. е оттеглила депозираното от нея възражение по чл. 414 ГПК. СлРС e счел, че е сезиран с молба за оттегляне на възражение независимо, че в нея е посочено че длъжницата оттегля своето заявление и  със съобщение от 25.07.2016 г., е уведомил заявителя, че възражението по чл. 414 ГПК е  оттеглено от длъжника и не следва да предявява положителен установителен иск по чл. 422 ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт  страда от посочените в жалбата пороци и следва да се отмени като неправилен и незаконосъобразен, а частната жалба се явява основателна. Жалбоподателят не претендира разноски и такива не следва да му бъдат присъждани.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОТМЕНЯ Определение от 11.08.2016 г., постановено по ч. гр.д.№ 1152 /2016г. на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО  и  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                 2.