О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 04.10.2016 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М. С.                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. Н. К.

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 426 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено производството пред районния съд като първа инстанция по образувано граждански дело и същото е изпратено по правилата на функционалната подсъдност на окръжния съд, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частните жалбоподатели обжалват определението, като заявяват, че то е незаконосъобразно и неправилно. Заявяват, че са оттеглили частично евентуалния иск и останалият размер на общата претенция по него е 24 850 лв., което обуславя подсъдността на спора като първа инстанция на районния съд. Поради това молят въззивния съд да отмени атакуваното определение и постанови продължаване на производството.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Предявен е главен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, чиято цена го определя като подсъден за разглеждане от районния съд като първа инстанция. Евентуално предявени в условията на кумулативност са искове за признаване дължимостта на направени от добросъвестен владелец подобрения и необходими разноски в чужд имот в размер общо на 60 000 лв. и относно сума от неоснователно обогатяване с направени от ищците разходи в размер общо на 24 990 лв.

Първостепенният съд, след неколкократно оставяне без движение на исковата молба за отстраняване на нередовности, е държал определение в з.з.от 07.09.16г., с което е прекратил изцяло пред себе си производството и го е изпратил по подсъдност на СлОС, като се е мотивирал, че макар обуславящият вещен иск да е с цена под 50 000 лв., то евентуалният облигационен е с цена над 25 000 лв., което го прави подсъден на окръжния съд като първа инстанция, което при наличие на връзка между исковете, обуславя изпращането на цялото дело за разглеждане от СлОС.

В срока за обжалване на това определение ищците са подали молба от 16.09.16г. до СлРС, с която оттеглят иска за сумата от 35 150 лв. по т.3 и т. 4 за заплащане на подобрения в чужд имот, съгласно описанията им в допълнителната молба от 29.08.16г. към исковата молба. Едновременно с това заявяват, че предявяват частичен иск за заплащане на подобрения в чужд имот в размер на 24 850 лв. по т. 1 и т.2 от същата молба и така считат, че задържат подсъдността на спора пред СлРС.

Въззивният съд намира, че частичното десезиране на съда е допустимо, валидно и е породило ефекта си, независимо, че РС не се е произнесъл по него. Правото да се разпорежда с иска си принадлежи на ищеца и съдът следи само дали  то е упражнено от надлежна страна, в определения срок /ако правната норма налага такъв/ и в предвидената форма /ако е изискуема/ - и при наличието на всички тези условия от момента на извършване на процесуалното действие от ищеца настъпва и целеният с него резултат, и съдът не може да попречи на страната да се откаже от съдебна защита по цялото или по част от спорното право, което първоначално е заявила.

Приведено към настоящия случай горното означава, че с писменото си изявление, изходящо от двамата ищци, подадено до РС още преди изпращане на преписи на ответната страна, те са десезирали съда с част от първата си евентуална претенция, с обща цена 60 000 лв., като са намалили размера й с 35 150 лв. чрез оттегляне на иска по отношение на две конкретно посочени по вид и стойност подобрения и съдът от този момент дължи произнасяне само до размер на 24 850 лв., което е цената на иска, формирана от стойността на останалите изброени подобрения. Съдът, разбира се, не е обвързан с виждането на ищците, застъпено в молбата им от 16.09.16г., че „предявяват частичен иск за заплащане на подобрения в размер на 24 850 лв. в т. 1 и 2….“, тъй като при описаното положение, този иск вече е бил предявен в рамките на общата претенция и след намаляването й, останалата част е витална и не е необходимо повторното й заявяване пред съда. Погрешната представа на страната, че това представлява частичен иск също не може да промени обективното правно положение.

Така, като се съобразят горните обстоятелства, се налага изводът, че спорът по всички искове е изцяло функционално подсъден за разглеждане като първа инстанция от районния съд.

Отделен е въпросът относно допустимостта на предявяване на евентуалните искове като установителни, още повече, че кумулативният такъв, заявен по чл. 59 от ЗЗД, не е уточнен ясно в петитума нито като установителен, нито като осъдителен, но доколкото това по принцип не влияе върху общата преценка относно подсъдността на спора, въззивната инстанция няма да го коментира.

С оглед изложеното частната жалба е основателна и следва да се уважи. Атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на СлРС за продължаване на процесуалните действия.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение №  1717 от 07.09.2016г. по гр.д. № 2739/16. на СлРС, с което е прекратено пред СлРС производството по делото, поради функционална неподсъдност на спора, а делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд - Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА гр.д. № 2739/16г. на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

         ЧЛЕНОВЕ: