О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 06.10.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. .

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  С. М.

Мл.С. Н. К. 

като разгледа докладваното от младши съдия Коритарова гражданско дело № 428 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на длъжника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: ГР.П., ул. „Х.Г.Д.“ № * чрез юрисконсулт С.Д. срещу отказ на ДСИ Г.П. с район на действие СлРС да намали адвокатски хонорар, по изп. дело № 624/2016 г. по описа на СИС при СлРС.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че  на 15.08.2016 г. получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 624/2016 г. по описа на СИС при СлРС , което било образувано за принудително изпълнение на парично вземане в общ размер на 675,50 лв./без таксата по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК/ , представляващо сбор от следните суми: 300 лв. присъдени разноски, 25,50 лв. разноски по изпълнителното дело и сумата от 350 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Посочва, че дружеството било заплатило доброволно дължимите суми по изпълнително дело № 624/2016 г. на 15.08.2016 г. и прилага в тази връзка като доказателство преводно нареждане за внесена сума по сметката на ДСИ Сливен. В срока за доброволното изпълнение след получаването на поканата били направили с възражение  за прекомерност за размера на адвокатския хонорар по изп. дело равняващ се на 350 лв., като несъответстващ на правната и фактическа сложност на делото. Пълномощникът на взискателя единствено бил подал молба за образуване на изпълнително дело. ДСИ не се произнесла с постановление, което да обективира нейния отказ да редуцира адвокатското възнаграждение, което се било дължало в изпълнителното производство. Липсвал изричен акт на ДСИ в този смисъл, но нейната воля била ясна, а именно да не намали адвокатското възнаграждение. Отказът за редуциране на адвокатското възнаграждение на ДСИ въпреки, че не бил изрично обективиран в постановление подлежал на обжалване пред СлОС. Счита, че същото следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 от ГПК до минимално дължимия по чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. Излага подробни съображения защо счита хонорара за прекомерен. Моли съда да отмени отказа на ДСИ при СлРС по изп.д. № 624/2016 г. за намаляване разноските за адвокатския хонорар на взискателя поради прекомерност и постанови определение, с което съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 10, т. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004г. да намали размера на приетия по изп. дело адвокатски хонорар до сумата от 200 лв. за образуване на изп. дело и да остави без уважение претенцията за заплащане на адвокатски хонорар за горницата над 200 лв. до пълния предявен размер от 350 лв., като неоснователна. Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на държавна такса.

По делото не е постъпило възражение от взискателя Р.В.В. чрез пълномощника й  адв.К. *** в законоустановения срок.

Към жалбата ДСИ Г.П. е приложила становище, в което заявява, че по изп.д. № 624/2016 г. не е постановявала отказ да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл. 78, ал. 5 ГПК, а по молбата на длъжника от 17.08.2016 г. за редуциране на адвокатското възнаграждение от 350 лв. на 200 лв. била написала върху същата резолюция, че изпълнителното производство било прекратено поради постъпило доброволно плащане на пълния размер на задължението от страна на длъжника на 15.08.2016 г. На 30.08.2016 г. дължимата сума от 975,50 лв. била преведена по сметка на взискателя. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като с нея се атакувал несъществуващ акт.

            След като се запозна с представения от ДСИ П. препис от изпълнителното дело, съдът констатира, че съдебния изпълнител е сезиран с нарочно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК,  инкорпорирано в молбата от 17.08.2016 г., по което ДСИ П. не се е произнесла. Длъжникът изрично е посочил във възражението си, че го отправя до нея и я моли да намали размера на приетия адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя, поради прекомерност.

            ДСИ П. въобще не е разгледала и не се е произнесла по отправеното до нея нарочно искане по чл.78, ал.5 от ГПК, както самата тя признава в своето становище, а единствено е написала резолюция с дата 25.08.2016 г. върху подадената до нея молба от 17.08.2016 г., в която посочва, че изпълнителното производство е било прекратено и е изпратила до СлОС жалба, която към момента се явява предсрочно подадена.  Жалбата следва да се администрира и изпрати до съда, само в случай, че ДСИ П. не уважи искането на жалбоподателя по чл.78, ал.5 от ГПК и постанови отказ да редуцира адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело на адвоката на взискателя поради прекомерност. Тази жалба е обусловена от нарочно произнасяне по надлежно направено възражение до ДСИ П., каквото не е налице и е преждевременна.  Съдебния изпълнител не е следвало да администрира жалбата преди да разгледа отправеното до него искане и да издаде постановление, с което  да се произнесе по същество по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК на адвоката на взискателя като го уважи или отхвърли и изложи мотиви в тази насока .

            Поради това съдът намира, че следва да прекрати производството по делото и да върне същото на ДСИ П. за произнасяне с нарочен акт по възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК, направено с молбата му от 17.08.2016 г. Едва след произнасянето и надлежното връчване на акта на страните, съобразявайки искането на длъжника и евентуалното поддържане на жалбата, следва да се окомплектова жалбата, като задължително се събере дължимата държавна такса и съдебния изпълнител изложи мотиви по обжалваното действие по смисъла на чл.436, ал.3 от ГПК, а не изброяване на фактически действия и позоваване единствено на прекратяване на изпълнителното производство поради цялостно плащане на паричното задължение на длъжника в срока за доброволното изпълнение.

Жалбоподателят следва да довнесе сумата от 10 лв., съставляваща сума за доплащане на дължимата държавна такса в общ размер на 25 лв. по см. на чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С оглед на изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 428/2016 г. по описа на  Сливенски окръжен съд.

            ВРЪЩА изп. дело № 624/2016 г. по описа на ДСИ Г.П., с район на действие СлРС за произнасяне с нарочен акт по възражението на длъжника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: ГР.П., ул. „Х.Г.Д.“ № * по чл.78, ал.5 от ГПК, направено с молба от 17.08.2016 г.

            ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: ГР.П., ул. „Х.Г.Д.“ № * да заплати сумата от 10 лв., съставляваща сума за довнасяне на дължима държавна такса в общ размер на 25 лв. по сметката на СлОС

            Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                          2.