О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Сливен, 06.10.2016 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: С. М.

Мл.с. Н. К.

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно гр. дело № 430 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от  ЕТ „АЛАННИ- З. К.“, ЕИК 11961688, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Е.“ № * чрез адв. М.П. *** против Решение № 623 от 05.08.2016 г. по гр.д. № *232/2016 г. на Сливенски районен съд, с което е  осъден да заплати на Д.Т.Н., ЕГН: ********** *** сумата от 216, 06 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 13 дни за 2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба 29.03.2016 г. до окончателното им плащане и е осъден на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,  разноски за държавна такса в размер на 50 лв., както и  сумата от 320 лв., съставляваща разноски за изготвените по делото съдебно-счетоводна експертиза /120 лв./ и съдебно-графологическа експертиза /200 лв/.

Във въззивната си жалба посочва изрично, че обжалва решението на СлРС в частта, с която са присъдени разноски на  ищеца в първоинстанционното производство в размер на 200 лв., съставляващи внесен по делото депозит за изготвяне на съдебно-графологическа експертиза. Излага съображения относно съответната недължимост на разноските на другата страна, тъй като ищецът бил поискал съдебно-графологичната експертиза, за да докаже своето оспорване, че не е бил положил подписите върху представените по делото два разходни касови ордери, което се било оказало неоснователно. Делото било решено в полза на ищеца но не на базата на тази експертиза, а въпреки нея. Разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, която предвиждала, че когато делото било решено в полза на лице освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице било длъжно да заплати всички такси и разноски, които били релевантни за решаването на спора и не били направени във връзка със злоупотреба с процесуални права и недобросъвестно поведение. Прави искане за изменение на първоинстанционното решение единствено в частта относно присъждането в негова тежест на разноските за изготвянето на съдебно-графологичната експертиза в размер на 200 лв.

По делото не е постъпило становище на насрещната по жалбата страна Д.Т.Н., ЕГН: ********** *** в законоустановения срок.

При извършване на проверката за редовност и допустимост на въззивната жалба по реда на чл. 267, ал.1 от ГПК, констатира, че същата е недопустима.

Предмет на въззивната жалба е единствено и само частта за разноски на първоинстанционното решение. Въззивникът не атакува произнасянето на съда по съществото на спора. За разлика от отменения ГПК, то новия процесуален закон е предвидил изрично отделен, самостоятелен ред, по който следва да се преразгледа /измени/, респ. допълни постановения съдебен акт в частта относно разноските –  чл. 248 от ГПК. Не е предвидена процесуална възможност решението на съда да се обжалва по реда на въззивното производство единствено и само в частта на разноските, извън произнасянето по съществото на спора. Поради това, настоящата въззивна жалба, имаща за предмет единствено произнасянето на районния съд по въпроса за разноските в производството /първоинстанционото производство/, се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Въззивното производство, образувано въз основа на нея също е недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.

Тъй като въззивната жалба, с оглед изложените в нея съображения и направеното искане, се явява по същество искане за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта относно разноските в първоинстанционно производство, то като такова искане следва да се разгледа от компетентния за това съд – Сливенски районен съд по установения за това ред –  чл. 248 от ГПК.

Ръководен от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба, подадената от ЕТ „АЛАННИ- З. К.“, ЕИК 11961688, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Е.“ № * чрез адв. М.П. *** против Решение № 623 от 05.08.2016 г. по гр.д. № *232/2016 г. на Сливенски районен съд, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. дело № 430/2016 г. по описа на Сливенски окръжен съд, като НЕДОПУСТИМО.

ВРЪЩА гр.д.№ *232/2016 г. по описа на СлРС на СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД за разглеждане и произнасяне по искането за изменение на Решение № 623 от 05.08.2016 г. по гр.д. № *232/2016 г. в частта относно разноските, съдържащо се в жалбата от 22.08.2016 г.,  с вх. № *5114 на СлРС по реда на  чл. 248 от ГПК.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред АС – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                     2.