О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 483

 

ГР.С., 14.10.2016г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С.

ЧЛЕНОВЕ: М. Б.

                                                                           С. М.

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова въззивно ч.гр.д.№ 440 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от  адв. Колева пълномощник на И.Н.К. ЕГН ********** , със съдебен адрес *** против определение № 1663/25.08.2016г. по ч.гр.д. № 2646/2016г. по описа на РС Сливен, с което е прекратено производството по делото като неподсъдно.

         В жалбата се сочи, че определението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че правилно районният съд е възприел обстоятелството, че ищецът по делото притежава качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП, но неправилно  бил приел, че не са налице всички предпоставки за прилагане на подсъдността по чл.113 от ГПК. За да се приложи тази подсъдност следва ищецът да е с местожителство *** и да има качеството на потребител, които условия в случая били  изпълнени. Ищецът има постоянен адрес *** и това се установявало от  представените с исковата молба доказателства, включително договора за ипотечен кредит и договора за правна защита и съдействие. Налице била и втората предпоставка, а именно качеството на потребител, на което страната се е позовала изрично в исковата си молба в стр. 3 ред 17. Посочва се ,че правото на избор се упражнява с предявяването на исковете пред съответния съд в чийто район се намира постоянният адрес на ищеца и с това се дерогира общата местна подсъдност по чл. 108 ал.1 от ГПК. Жалбоподателят посочва, че ако съдът е имал някакви съмнения във връзка с какво е предявена исковата молба пред него, то е следвало да даде указания на ищеца да изправи исковата си молба и да се конкретизира, а не производството по делото да бъде прекратено. На последно място страната посочва, че договорът за ипотека, сключен между страните, е бил сключен в гр. Сливен и това личало от печат, който  е бил положен на последната му страница и на който било изписано „клон Национален център, Център Продажба – Сливен, банка „Хеброс“АД„. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, делото да бъде върнато на РС – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

         По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. Ц. пълномощник ответника по иска „УниКредит Булбанк“АД ГР.С., район „В.“ пл.“С.Н.“ № *. С него жалбата е оставена като неоснователна и недоказана.  Страната счита,  че е неприложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК, тъй като никъде в исковата си молба ищецът не се бил позовал при избор на подсъдност на разпоредбата на чл. 112 от ГПК. Счита, че съдът не следва служебно да  следи за приложението на разпоредбата на чл.113 от ГПК и може служебно да я прилага. Подсъдността следвала да бъде заявена с исковата молба иначе губели п правото си да сторят това съобразно разпоредбата на чл.127 ал.2 от ГПК, във връзка с което следвало още в исковата молба да се посочи постоянния и настоящ адрес на ищеца в района на съда където се предявява молбата и да представи доказателства за това. На следва о място страната счита, че е неприложима разпоредбата на чл. 108 ал. 1 изр.2 от ГПК, тъй като ответникът не е бил вписал никакви свои клонове или поделения в гр. Сливен, а наличието на офис на ответника в гр. Сливен, не обосновавало извода за съществуването на структурно обособени поделения.  Моли се да се отхвърли частната жалба като неоснователна и недоказана.

           След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 27.06.2016г. РС Сливен е била депозирана искова молба от адв.Колева пълномощник на И.Н.К. против „УниКредитБулбанк“АД. Във връзка с нея било образувано гр.д. № 2646/2016г. по описа на СлРС. В исковата молба бил посочен съдебен адрес *** пълномощникът посочил, че  „…..потребителят какъвто в случая е моят доверител следва предварително да получи достатъчно конкретна информация ………“. Към исковата молба били представени договор за ипотечен кредит от 15.12.2006г. , в който било посочено , че ищецът К. *** *. Същият адрес бил посочен и в представения погасителен план,а в договора за правна защита и съдействие сключен на 06.06.2016г. било посочено, че ищецът К. е с адрес ***. С разпореждане № 11747/04.07.2016г. докладчикът по делото приел , че е предявен иск с правно основание по чл.55 ал.1 от ЗЗД и констатирал, че има нередовност в исковата молба, а именно, че следва да се довнесе такса в размер от 110.00лв. Съдът с това разпореждане не е констатирал наличието на процесуална пречка за разглеждане на делото пред него включително на липса на ясна подсъдност и не е дал указание на ищеца да изправи исковата си молба в такъв смисъл. На 24.08.2016г. бил депозиран отговор на исковата молба от ответника по иска. В него било изложено възражение за липса на ясна подсъдност.Ответникът представил информация за сметка за период 05.04.2016г. – до 05.04.2016г., в която било отразено, че ищецът К. е с адрес *** *.

В закрито съдебно заседание на 25.08.2016г. докладчикът постановил определение № 1163, с което прекратил производството по гр.д. №2646/2016г. по описа на СлРС. В мотивите си съдът приел, че ищецът притежава качество на потребител по смисъла на § 13 т.1 от допълнителните разпоредби на ЗЗП, но приел също така, че тъй като не се е позовал изрично на възможността предвидена в чл.113 от ГПК за избор на местна подсъдност, а съдът не може да я прилага служебно, в случая не може да бъде прието, че ищецът е предявил исковата си молба в РС – Сливен , като е направил избор на местна подсъдност във връзка с качеството си на потребител.  Съдът посочва също така, че ищецът в исковата си молба не се е позовал изрично на качеството си на потребител и не бил посочил постоянен или настоящ негов адрес.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 01.09.2016г. и в рамките на законно установения едноседмичен срок на 08.09.2016г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, жалбата е основателна.

         Общата местна подсъдност на делата е регламентирана в разпоредбата на чл. 105 от ГПК, според която искът се предявява пред съда в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.113 ал.1 от ГПК иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Това е специална местна подсъдност и прилагането й зависи единствено от волята на ищеца. За да бъде приложена разпоредбата на чл.113 ал.1 от ГПК следва кумулативно да са налице две предпоставки: ищецът да притежава качеството на потребител и да има настоящ или постоянен адрес в района на съда, където предявява исковата си молба. В настоящия случай ищецът притежава качеството на потребител, съобразно разпоредбата на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, според която потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая ищецът е физическо лице и предоставените банкови услуги не са били свързани с неговата търговска или професионална дейност.

         Съдът намира, че по делото са били налице достатъчно данни, от които да се прецени, че ищецът е направил своя избор за местна подсъдност и не случайно е предявил иска си пред РС – Сливен.  Освен, че в исковата си молба той изрично се е позовал на обстоятелството, че е „потребител“, документите които са съпровождали исковата молба са съдържали данни за това, че към момента на предявяване на исковата молба ищецът е бил с адресна регистрация в гр. Сливен. Това макар да не е посочено в самата искова молба е видно от представения към нея договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че той е с адрес ГР.С., ул.“Р.Р.“ *-*-*. Съдът счита, че за да се приеме, че ищецът прави избор на местна подсъдност, не е необходимо той изрично да се позове  в исковата си молба на конкретната разпоредба на ГПК, в случая на чл.113 от ГПК. Самият негов акт на предявяване на исковата молба пред съответния районен съд следва да се приеме, че не е случайно и произволно действие, а че страната желае именно този конкретен съд да разгледа спора му. В този смисъл при преценка на необходимите условия за уважаване на избор на местна подсъдност, съдът следва да има предвид не само данните , които се намират в самата искова молба, а и тези които са в съпровождащите я документи.

         С оглед на изложеното съдът намира, че частната жалба е основателна и постановеното определение да бъде отменено, а делото да  бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Жалбоподателят е направил искане за присъждане на деловодни разноски, включително и на адвокатско възнаграждение. Пред настоящата инстанция са доказани единствено разноски в размер на 15.00 лв. за платена държавна такса. Тази сума следва да бъде осъдена  да заплати ответната страна.

 

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение № 1663/25.08.2016г. по ч.гр.д. № 2646/2016г. по описа на РС Сливен, с което е прекратено производството по делото като неподсъдно като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОСЪЖДА УниКредит Булбанк“АД ГР.С., район „В.“ пл.“С.Н.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.К. ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 15.00/петнадесет/ лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.