ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 14.03.2017г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

като се запозна с докладваното гр.д. № 444 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от К.И.Н., с която претендира от Г.И.Б. заплащане на сумата от 45 000 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за правна помощ.

Обстоятелствата, на които основава предявените права са следните:

Ищецът е адвокат и е бил упълномощен от ответницата да води нейните дела във връзка с ПТП, възникнало на 12.08.2012г. Твърди, че на 14.12.2008г. сключили договор за правна помощ, с което е бил упълномощен да води дело за обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Образувал гр.д. № 17086/2012г. по описа на СГС, І – 9. Делото приключило и ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ е бил осъден да й заплати обезщетение в размер на 150 000 лв., като предявеният иск е бил уважен изцяло.

След постановяване на решението ответницата го уведомила, че влиза в преговори със ЗК „ЛЕВ ИНС“ и сключила споразумение да получи 150 000 лв. без лихвите и разноските, след което получила посочената сума. Със споразумението ЗК „ЛЕВ ИНС“ се твърди, че ответницата „икономисва“ лихвата в размер на 38 339.21 лв. за периода от 12.08.2012г. до 13.02.2015г., както и присъдените по делото разноски в размер на 4 150 лв.

Междувременно е оттеглила даденото пълномощно по делото.

С ответницата ищецът имал сключен договор за правна помощ по делото, което ще се води от него безплатно и адвокатското възнаграждение да се изплати след получаване на сумите от ответницата. Последната нарушила договорните отношения като не му е заплатила сумата от 45 000 лв.

Въз основа на горните обстоятелства ищецът претендира заплащане от ответницата на сумата от 45 000 лв., неизплатено адвокатско възнаграждение, заедно със законната лихва от 10.10.2016г. до окончателното изплащане, както и направените в това производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор, в който поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като претенцията на ищеца за заплащане на адвокатското възнаграждение във връзка с водения срещу ЗК „Лев Инс“ АД процес по гр.д. № 17086/2012г. по описа на СГС, І – 9 за претърпени от ответница вреди е разгледан и отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 4089/2015г. по описа на РС – Сливен.

След изискване на гр.д № 4089/2015г. на СлРС във връзка с допустимостта на предявения иск, за което съдът следи и служебно, се установява следното:

Производството по гр.д. № 4089/2015г. по описа на СлРС е образувано след изпращане по подсъдност от СРС за разглеждане на предявения от ищеца К.И.Н. против ответницата Г.И.Б. иск за заплащане на сумата 4 030 лв., неизплатено адвокатско възнаграждение, заедно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Така предявения иск е основан на същото материално правоотношение – дължимото възнаграждение от ответницата по възложената на ищеца защита и извършените от него правни действия по гр.д. № 17086/2012г. по описа на СГС, І – 9.

 

И по двете дела материалното правоотношение е едно и също – договор за правна помощ и съдействие по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв., с който съгласно същата разпоредба се определя дължимото от клиента възнаграждение.

Обстоятелството, че писменият документ, с който са обективиран и волеизявленията между страните по делото като страни и по процесния договор за правна защита и съдействие на основание чл. 36, ал. 2 ЗАдв., не е бил представен по воденото пред Сливенски районен съд производство, не обуславя извод за наличие на друго правоотношение във връзка с предявените по настоящото дело права. Това, че във връзка със същото правоотношение – за правна помощ и процесуално представителство от ищеца като адвокат по гр.д. № 17086/2012г. по описа на СГС, І – 9, страните са договорили възнаграждение в по-голям размер, който не е посочен в предявения с исковата молба, разгледана по гр.д. № 4089/2015г. на СлРС и същият иск не е бил предявен като частичен, обуславя извода, че правото на ищеца на иск за възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. дължимо по договора за правна защита и съдействие по гр.д. № 17086/2012г. по описа на СГС, І – 9 е преклудирано с влезлия в сила съдебен акт. Силата на пресъдено не нещо с него постановява забрана за преразглеждане на същия правен спор, поради което и предявения по настоящото дело иск за заплащане на възнаграждение в по-голям размер във връзка със същия договор за правна помощ и съдействие по гр.д. № 17086/2012г. по описа на СГС, І – 9 е недопустим.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 130 от ГПК и чл. 367, ал. 1 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д. № 444 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Сливен, образувано по предявения от К. И. Н., ЕГН **********,*** против Г.И.Б., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 45 000 лв., представляваща възнаграждение по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. по договор за правна защита и съдействие във връзка с обезщетение за причинени вреди в ПТП на 12.08.2012г. заедно със законната лихва върху тази сума от 10.10.2016г. до окончателното изплащане, поради НЕДОПУСТИМОСТ

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: