О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 20.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     М.С.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  С.М

мл.с. Н.К.

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№451 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника Г.К.Д. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2310 от 19.08.2016г. на Сливенски районен съд по ч.гр.д.№3536/2016г. по описа на съда, в частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора разноски в размер на 325лв.

            Жалбоподателят посочва, че заявителят не посочил за какво точно са направени претендираните разноски – за адвокатско възнаграждение, за юрисконсултско възнаграждение или за друго. В случай, че сумата представлява адвокатско възнаграждение не били представени доказателства относно заплащането на същото и начина на плащане. В случай, че сумата представлява юрисконсултско възнаграждение, то не са представени доказателства за начина на формирането му, нито за плащането му, нито доказателства, че заявлението изхожда от лице с юридическа правоспособност в трудовоправни отношения със заявителя. Поради това, жалбоподателят моли съда да отмени заповедта за изпълнение в частта относно разноските.

            В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на жалбата от другата страна – „Макс колект“ ООД, гр.София чрез юрисконсулт М., която оспорва частната жалба като неоснователна. Посочва, че претендираното в заявлението възнаграждение в размер на 300лв. е за юрисконсулт, който е подал заявлението по чл.410 от ГПК. Възнаграждението било определено по реда на чл.7, ал.5, вр. с ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва практика на ВКС относно дължимостта на юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да остави без уважение частната жалба.  

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенският районен съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Макс колект“ ООД, гр.София чрез пълномощник юрисконсулт М. с приложено към заявлението пълномощно против длъжника Г.К.Д. за следните суми: главница в размер на 58,85лв., представляваща задължение по фактура №************ по Договор №***********, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението; лихва за забава в размер на 16,32лв., изтекла върху главницата за периода от 17.11.2013г. до 09.08.2016г. и разноски в размер на 300лв. юрисконсултско възнаграждение и 25лв. платена държавна такса.

            С Разпореждане от 19.08.2016г. постановено по ч.гр.д.№3536/2016г. на Сливенски районен съд е разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника.

Въз основа на разпореждането е издадена Заповед №2310 от 19.08.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3536/2016г.  на Сливенски районен съд за заплащане на посочените в заявлението суми за главница, лихва за забава и разноски в размер на 325лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 12.09.2016г. На 19.09.2016г. е подадена разглежданата частна жалба против нея в частта относно разноските.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. В случая частната жалба има предмет именно законоустановеното изключение – разноските по заповедното производство.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заявителят в заповедното производство на общото основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК има право на разноски при основателност на искането му и уважаване на същото – в случая при издаване на поисканата заповед за изпълнение. В конкретния случай разноските на заявителя, присъдени със заповедта включват 25лв. да платена държавна такса и 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Разноските за платена държавна такса са извършени от заявителя, видно от приложеното по делото извлечение от извършен банков превод по сметката на СлРС.

По отношение на разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., следва да се отбележи следното: Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК /приложима в заповедното производство/, в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая, безспорно в заповедното производство заявителят е извършил процесуалните действия чрез юрисконсулт М., надлежно упълномощена с приложено по делото /към заявлението по чл.410 от ГПК/ пълномощно. Юрисконсултът е изготвил и подал заявлението по чл.410 от ГПК от името на дружеството кредитор. В самото заявление по чл.410 от ГПК има изрично искане за присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Поради това на заявителя, съгласно цитираната законова разпоредба се дължи юрисконсултско възнаграждение, каквото му е и присъдено.

По отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът констатира, че същото е в минималния размер, определен при стриктно спазване на правилата на чл.7, ал.5, вр. с ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбите при посочения в заявлението интерес на база половината от стойността минималния размер на юрисконсултското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата /при интерес до 1000лв./ е 300лв. В посочената Наредба няма предвиден по-нисък размер на възнаграждение при определен материален интерес в гражданското производство. Поради това не са налице условията на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, тъй като не може съдът да определи размер под минималния такъв по цитираната Наредба №1/2004г.

С оглед възраженията на длъжника, че е не са представени доказателства относно начина на формиране и плащане на възнаграждението, следва да се посочи, че формирането му става по посочения по-горе ред, а доказателства относно реалното му заплащане на юрисконсулта не са необходими с оглед характера му и трайно установената практика на ВКС. Това възнаграждение се присъжда в полза на самото юридическо лице /чл.78, ал.8 от ГПК/, а не на юрисконсулта и е ирелевантно реалното му заплащане на последния, тъй като това касае вътрешните отношения между юридическото лице и неговият служител.

С оглед изложеното, като е постановил заплащане от страна на длъжника в полза на кредитора разноски в заповедното производство в размер на 325лв. /25лв. платена държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение/, районният съд е действал правилно и законосъобразно. Атакуваният съдебен акт в съответната обжалвана част /разноските/ не страда от посочените в жалбата пороци, като подадената против него жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г.К.Д. с ЕГН ********** *** частна жалба против Заповед №*********** от ************** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на Сливенски районен съд по ч.гр.д.№3536/2016г. по описа на съда, в частта относно разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.