О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 28.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Н. Я.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   С. М.

мл.с. Н. К.

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№462 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от А.А.Н. чрез адв.Д. против протоколно Определение от проведено на 29.09.2016г. открито съдебно заседание по ч.гр.д.№2847/2016г. на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради изчерпване на предмета му.

            Жалбоподателката твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че съдът неправилно не е приел направеното от нея своевременно оспорване на изготвената експертиза и не се е произнесъл по искането за прекратяване производството по делото, поради опорочаване на фактическата обстановка и по алтернативното искане за назначаване на повторна еднолична или тройна експертиза. Посочва, че направеното от нея оспорване било своевременно, ясно и конкретно, базирано именно на заключението на вещото лице. Не споделя мотива на районния съд, че страната разполага с възможността да иска допълнително и повторно заключение в хода на исковия процес. Счита, че с приемане на заключението в производството по обезпечаване на доказателства и неуважаване оспорването, страната е лишена от правото си да бъдат събрани надлежни доказателства за установяване на нейната теза. Поради това, моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СлРС за продължаване на производството, като съда се произнесе по направените от нея искания за прекратяване на заявеното от нея основание или за назначаване на еднолична или тройна експертиза.

            В законоустановения срок е подадено възражение от насрещната по жалбата страна – молителката в производството М.З.Б. чрез пълномощника адв.К., която оспорва подадената жалба като неоснователна. Намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че от експертизата се установило съвсем точно фактическата обстановка, каквато била и целта на производството. Излага съображения относно правилността на заключението и на действията на вещото лице по направената от него частична възстановка на събитието. Посочва, че жалбоподателката всъщност оспорва посочените от вещото лице цени на материали и труд, но не и констатираните щети, поради което в един бъдещ процес с предмет именно действителната стойност на щетите, може да направи своите искания за последваща експертиза.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Производството по гр.д.№2847/2016г. по описа на Сливенски районен съд е образувано въз основа на молба, подадена от М.З.Б., с която на основание чл.207 от ГПК моли съда да допусне обезпечение на доказателствата на иск, който ще предяви срещу А.А.Н. за неизпълнение на договорни задължения и за заплащане на причинени щети в резултат на настъпило наводнение в неин недвижим имот, отдаден под наем на ответницата по молбата. Искането е за назначаване на съдебно-техническа експертиза и разпит на свидетели.       Сливенски районен съд с определение от 15.08.2016г. е допуснал изслушване и е назначил съдебна техническо оценителна експертиза с вещо лице Ж.Г., което да отговори на поставените в молбата по чл.207 от ГПК въпроси, като е оставил искането на молителката и на ответната по молбата страна за разпит на свидетели без уважение като неоснователни, с оглед възможността за изслушването им в хода на исковото производство.

            Заключението на назначената експертиза било изготвено в една своя част и изслушано в проведено на 16.09.2016г. открито съдебно заседание. Заключението по един от поставените въпроси /причината за наводнението/ било изготвено със закъснение и изслушано в проведено на 29.09.2016г. открито съдебно заседание.

            След изслушване на заключението в проведеното на 29.09.2016г. о.с.з. пълномощникът на А.Н. – адв.Д. е оспорила изслушаното заключение с изложени конкретни съображения и е направила искане експертизата да не се приема от съда, поради опорочаване от вещото лице на фактическата обстановка и производството по делото да бъде прекратено без да се събере поисканото доказателствено средство. Алтернативно е направила искане с оглед оспорване на заключението, съдът да назначи повторна експертиза – еднолична или тройна, която да отговори на същите въпроси след оглед в жилището, но в присъствието и на двете страни. 

            Районният съд е намерил заключението за пълно и ясно, изготвено от компетентно вещо лице и с протоколно определение от проведеното на 29.09.2016г. о.с.з. го е приел и приложил по делото. Съдът не се е произнесъл изрично, с нарочен диспозитив и надлежно изложени мотиви по направеното от адв.Д. оспорване на заключението, нито по направените от нея процесуални искания в тази насока – назначаване на повторна експертиза. С мотив, че страните могат да искат допълнително и повторно заключение в исковия процес и допълнителните искания ще забавят производството по обезпечение на доказателства, е приел, че предмета на делото е изчерпан и е постановил обжалваното определение за прекратяване производството по делото. 

            Жалбата против прекратителното определение е подадена на 06.10.2016г.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.      Разгледана по същество, същата е основателна и като такава следва да се уважи.

            Сливенски районен съд е сезиран с молба с правно основание чл.207 от ГПК за обезпечаване на доказателства чрез изслушване на експертиза. Целта на това производство е да се съберат своевременно, преди завеждане на исковия процес относно спорното право, доказателства, за които има опасност да се изгубят или да се затрудни тяхното събиране.

            В случая безспорно е била налице визираната от закона опасност и правилно съдът е уважил молбата в частта й относно искането за назначаване на техническа експертиза за установяване на причините и щетите от настъпило на 08.06.2016г. наводнение в отдадения под наем от молителката на ответницата по молбата имот.

            Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.6 от ГПК относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила. В случая се събират доказателства чрез експертиза, поради което са приложими правилата на чл.195 и сл.от ГПК.

            Съгласно именно разпоредбата на чл.200, ал.3 от ГПК пълномощника на ответницата адв.Д. е оспорила заключението и е направила съответно доказателствено искане във връзка с това оспорване, като е обосновала същото. Районният съд, въпреки, че е посочил, че не приема оспорването, не се е произнесъл изрично, с нарочно определение по него и по направеното във връзка с него процесуално допустимо доказателствено искане.

Следва да се отбележи, че настоящия състав не споделя мотива на районния съд, че в последващо исково производство страната може да направи настоящото доказателствено искане – назначаване на повторна експертиза, която да отговори на щ.същите въпроси, т.е. въпросите свързани с причината и вида на вредите, в резултат на наводнението. Безспорно, с времето следите от това събитие изчезват, респ. избледняват, щетите се бъдат евентуално възстановени от молителката и ще бъде невъзможно повторна експертиза, назначена в исковото производство да отговори на тези въпроси. Именно по тези съображения е било направено и респективно уважено самото искане по чл.207 от ГПК за назначаване на експертиза. Освен това повторна експертиза се прави именно във връзка с оспорване на първоначалната такава, и при същата обстановка и със същите задачи, преследва същата цел и извършването й /естествено при уважаване на искането/ следва да бъде именно в производството по чл.207 от ГПК, а не в бъдещо производство /като ще бъде и процесуално неиздържано назначаване на такава/. Друг е въпроса за самото остойностяване на щетите, което може да се направи и впоследствие, но въпроса вече е бил поставен на назначената експертиза, отговора оспорен и отново процесуално момента за повторно заключение и по този въпрос е настоящото производство.

По отношение на искането на жалбоподателката за неприемане на заключението и прекратяване на производството, следва да се отбележи само, че цененето на заключението при решаване на спора между страните е въпрос на вътрешно убеждение и преценка на исковия съд, при съпоставката с останалия, събран в последващия исков процес доказателствен материал. В производството по чл.207 от ГПК съдът само следва да събере доказателствата, по отношение на които е визираната в разпоредбата опасност, но не и да ги цени. Поради това и би следвало съдът в обезпечителното производство, с оглед направено оспорване да допусне и събере и поисканите в тази връзка доказателствени средства, а не да прекратява производството, каквото искане прави жалбоподателката.      

Ръководен от изложеното, съдът намира обжалваното определение без произнасяне по направените във връзка с допуснатото доказателствено средство искания, за неправилно, тъй като не е изчерпан предмета на делото по обезпечаване на допуснатите доказателства и същото следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на производството с произнасяне по доказателственото искане във връзка с оспорването. 

            Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ протоколно Определение от проведено на 29.09.2016г. открито съдебно заседание по ч.гр.д.№2847/2016г. на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради изчерпване на предмета му, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО.

           

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

            Определението е окончателно.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                         2.