О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 08.11.2016г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: Ст. М.

                                                                  Мл.с.:Н.К.

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова ч.гр.д.№ 463 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от юриск. М. процесуален представител на „Агенция за събиране на вземания“ гр.С., район“Л -**“, бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис-сграда „Л.“ ет.* , офис *, против Определение № 1227/16.06.2016г. по гр.д. № 1789/2016 г. на Сливенски районен съд, в частта с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за сторените от него разноски по делото, държавна такса в размер на 42.34 лв., както и 65.34 лв., и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

         В жалбата се сочи, че определението на съда е неправилно . Страната излага подробно фактическата обстановка, която е довела до предявяване на искова молба без насрещната страна да е направила надлежно възражение и съответно  до извършените от нея разноски по гражданското дело. Посочено е, че е заплатила 42.30 лв. държавна такса, представляваща 2% доплащане към вече заплатената държавна такса, както и още 65.34 лв. държавна такса указана за внасяне от съда.  Посочила е , че във връзка с това производство й се дължи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.  Моли се посочените суми да й бъдат присъдени.

         Ответната страна С.П.П. , чрез адв. К.,*** не е депозирала отговор.

 

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства. След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 07.07.2014 г. пред РС – Сливен била депозирано заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от жалбоподателя против  С.П.. Във връзка с това заявление било издадено разпореждане и заповед № 2155/10.07.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Дълго време не е могла да бъде връчена на длъжника издадената заповед за изпълнение и на 28.10.2014 г. същият е бил уведомен чрез залепване на уведомлението. На 15.02.2016 г.  адв.К., в качеството му на пълномощник на С.П., депозирал пред СлОС възражение по реда на чл. 423 от ГПК , във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 231/2016 г. на СлОС. С това възражение било поискано да се спре изп.д. № 46/2015 г. на ЧСИ П. Р.. Докладчикът по делото поставил резолюция до депозиралия възражението да представи преписи за другата страна, както и да внесе д.т. в размер на 15.00 лв. По грешка на 08.03.2016 г. и на 19.04.2016 г. били изпратени на жалбоподателя съобщения, в които било посочено, че следва да представи д.т. в размер на 15.00 лв., както и препис  от възражението  на заявителя, а така също и че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си. Такива указания не били давани от докладчика по делото. Отделно от това на длъжника било изпратено съобщение да внесе дължимата държавна такса.

Във връзка с погрешно дадените указания АСВ депозирали искова молба в законния едномесечен срок, както и заплатили дължимата държавна такса. На 05.05.2016 г. страната уведомила РС – С., че е депозирала исковата молба, както и било указано да направи. На 30.05.2016 г. на АСВ било указано, че исковата молба е оставена без движение и че следва да се изпълни разпореждане № 8479/14.05.2016 г. по гр. д. № 1789/2016 г. /образуваното дело по повод депозираната искова молба от АСВ/ по описа на СлРС, което предвиждало задължение на ищеца да довнесе държавна такса в размер на 65.32 лв., както и да уточни въпроси с начина, по който се изчислявала договорната лихва.  Страната своевременно изпълнила указанията дадени от съда.  По искане на ищеца образуваното гражданско дело било спряно на 02.06.2016 г. до произнасяне на СлОС по възражението по чл.423 от ГПК.

Сливенският окръжен съд с определение № 250/02.06.2016 г. по ч.гр.д. № 231/2016 г.не приел възражението  депозирано от С.П.. След постановяване на този акт на 13.06.2016 г. АСВ депозирал искане пред РС – Сливен да се възобнови спряното дело № 1789/2016 г., същото да се прекрати и да й се присъдят разноски съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

На 16.06.2016 г. съдът постановил обжалваното определение № 1227 по гр. д. № 1789/2016 г. по описа на РС – С., с което възобновил производството по делото, прекратил същото и отказал да присъди деловодни разноски на страната, тъй като ответникът по иска не е бил дал основание за завеждането му.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 01.07.2016 г. и на 08.07.2016 г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

         В разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК е посочено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска разноските се възлагат на ищеца. В настоящия случай ответникът по иска не е дал никакъв повод за депозиране на искова молба срещу него. Пред ОС – С. е бил предявил възражение по чл. 423 от ГПК, но заявителят по заповедното производство в този случай не брани правата си по исков ред.

         Действително на ищеца са били дадени указания за депозиране на искова молба в месечен срок , за внасяне на ДТ и уточнение на исковата молба, но това е станало поради техническа грешка на деловодството на РС – С.. В този смисъл би имало възможност да се обсъди въпроса за основателността на внесените ДТ, но по делото няма направено искане за връщане на такова основание на внесените ДТ, а и това не би могло да се направи в хода на това производство.

         От друга страна всеки следва да проявява активност в защита на интересите си. Процесуално представителство не означава само „сляпо“ изпълнение на дадените указания от съда. На страната са били изпращани противоречиви указания, като например указанието от 08.03.2016 г., в което е посочено на заявителя, че в едноседмичен срок следва да представи препис от „ възражението на заявителя“, както и да се внесе ДТ в размер на 15.00 лв. по сметка на СлОС, а в съобщението от 19.04.2016 г. и е било указано да предяви вземането си в едномесечен срок. Като вземем предвид това, както и че молителят е бил уведомен за започналото производство по чл. 423 от ГПК, той е следвало да съобрази , че получените съобщения са взаимно противоречиви и да прояви активност при изясняване на ситуацията, съответно да не предяви ненужна искова молба и да не извършва деловодни разноски свързани с нея. Във всички случаи обаче ответникът по иска не е дал повод за образуване на исковото производство и не следва да се ангажира отговорността му за заплащане на деловодни разноски.

         Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от юриск. М. процесуален представител на „Агенция за събиране на вземания“ гр.С, район“Л. - **“, бул. „Д-р П. Д.“ № **, офис-сграда „Л.“ ет.* , офис *, жалба против Определение № 1227/16.06.2016г. по гр.д. № 1789/2016 г. на С. районен съд, в частта с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за сторените от него разноски по делото, държавна такса в размер на 42.34 лв., както и 65.34 лв., и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.