О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 04.11.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№467 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Д.С.М. чрез пълномощник адв.Д.О. против Определение №2085 от 21.10.2016г. по гр.д.№2739/2016г. на СлРС, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявения от Д.С.М. против Е.Н.Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че е собственик на 2/5 ид.ч. от ПИ №67338.504.83 по КК на гр.К., ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор №67338.504.83.1 с площ 31кв.м. – жилищна еднофамилна сграда; сграда с идентификатор №67338.504.83.2 с площ 18 кв.м. – хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор №67338.504.83.3 с площ 31 кв.м. – друг вид сграда за обитаване, като недопустим.

            Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че не оспорва наличието на влязло в сила решение по ревандикационен иск спрямо него, но в него не били наведени основания за придобиване на процесния имот по давност. Налице било решение, но на друго основание. Сочения от него в настоящото производство придобивно основание – придобивна давност, посочва, че е оригинерно основание, неразглеждано по ревандикацинноия иск с посочено при него основание договор за покупко-продажба. При оригинерното основание, лицето, което придобива правото, става негов титуляр без оглед на това, дали преди това някой го е притежавал. Счита, че не е налице СПН между същите страни по двете производства – това по ревандикационния иск и настоящото, тъй като основанието в двете производства, по двата иска е различно. Посочва, че наред с иска за собственост са предявени и и два алтернативни иска за подобрения и неоснователно обогатяване, които са друго основание за неговото конституиране като ищец. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

От фактическа страна се установява следното:

Сливенският районен съд е сезиран с предявени от Д.С.М. и В.С.М. против Е.Н.Д. обективно евентуално съединени искове, както следва: като главен иск е предявен положителен установителен иск за собственост върху 2/5 ид.ч. от ПИ №67338.504.83 по КК на гр.С., ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор №67338.504.83.1 с площ 31кв.м. – жилищна еднофамилна сграда; сграда с идентификатор №67338.504.83.2 с площ 18 кв.м. – хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор №67338.504.83.3 с площ 31 кв.м. – друг вид сграда за обитаване с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и като евентуален иск за заплащане на подобрения в чужд имот в размер на 24850лв.  

Ищците заявяват, че са във фактическо съжителство, нямат сключен граждански брак.

Заявеното от ищците в първоначалната и редицата допълнителни уточняващи искови молби основание на заявеното право на собственост върху процесния недвижим имот, чието установяване претендират от съда е придобивна давност, започнала да тече от началото на 2000г. до настоящия момент.

С влязло в сила Решение №967/20.12.2013г. по гр.д.№2123/2013г. на СлРС, потвърдено с Решение №83/13.03.2014г. по в.гр.д. №83/2014г. на СлОС, е признато за установено по отношение на Д.С.М. и С.П.Д., че Е.Н.Д. е собственик на на недвижими имоти, представляващи 2/5 ид.ч. от ПИ №67338.504.83 по КК на гр.С., с площ 128 кв.м., с административен адрес: гр.С., ул.“Д. П. – Д.“ №*** ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор №67338.504.83.1 с площ 31кв.м. – жилищна еднофамилна сграда; сграда с идентификатор №67338.504.83.2 с площ 18 кв.м. – хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор №67338.504.83.3 с площ 26 кв.м. – друг вид сграда за обитаване и 2/5 ид.ч. от ПИ №67338.504.82 по КК на гр.С., с площ 138 кв.м., с административен адрес: гр.С., ул.“Д. П. – Д.“ №** и Д.С.М. е осъден да предаде на собственика Е.Н.Д. владението върху недвижимите имоти, представляващи 2/5 ид.ч. от тях. Ответникът по ревадникационния иск Д.С.М. не е заявил в производството по него самостоятелно право на собственост върху процесните имоти, в т.ч. придобивна давност. 

С ожалваното Определение №2085 от 21.10.2016г. по гр.д.№2739/2016г. на СлРС, районният съд е приел, че предявеният от Д.С.М. положителен установителен иск за собственост е недопустим, поради наличието на СПН и производството по делото е прекратено по отношение на предявения от Д.С.М. против Е.Н.Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Определението е връчено на Д.С.М. на 26.10.2016г. чрез пълномощника му адв.О.. Частната жалба против него е постъпила в деловодство на СлРС на 31.10.2016г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Безспорно, по отношение на ищеца – жалбоподател Д.С.М. е налице влязло в сила съдебно решение, с което същият е осъден на основание чл.108 от ЗС и установено право на собственост на Е.Н.Д. да й предаде владението върху недвижим имот, явяващ се изцяло предмет на предявения от него в производството по гр.д.№2739/2016г. на СлРС положителен установителен иск, а именно: 2/5 ид.ч. от ПИ №67338.504.83 по КК на гр.С., ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор №67338.504.83.1 с площ 31кв.м. – жилищна еднофамилна сграда; сграда с идентификатор №67338.504.83.2 с площ 18 кв.м. – хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор №67338.504.83.3 с площ 31 кв.м. – друг вид сграда за обитаване.

В производството по ревандикационния иск по гр.д.№2123/2013г. по описа на СлРС, ответникът по този иск Д.С.М. не е навел възражения за придобивна давност по отношение на процесния имот при защитата си по иска, във връзка с установяване на евентуално правно основание, на което владее имота.

Съгласно теорията и практиката, оспорващият правото трябва да изчерпи във висящия процес всичките си възражения, тъй като настъпва т.нар. преклудиращо действие на СПН и в последващ процес оспорването на база факти, възникнали преди настъпване на СПН на решението. В случая, в производството по чл.108 от ЗС ответникът, носещ доказателствената тежест да установи по пътя на пълното и пряко доказване наличието на правно основание, на което владее процесния имот, е следвало да изчерпи всички свои възражения, отричащи правото на ищеца да си ревандикира имота и съответно да заяви всички свои основания, на които позовава владението си върху имота.

В тази насока, следва да се отбележи, че възраженията на жалбоподателя относно ненастъпилата според него преклузия, поради разликата в предявеното в производството по иска по чл.108 от ЗС придобивно основание от страна на ищцата Д. /той не е заявил такова/ и заявеното едва в производството по ПУИ по чл.124, ал.1 от ГПК свое такова, са неоснователни. Изложените съображения са правилни, но само и единствено по отношение на основанието, заявено от ищеца в иска по чл.108 от ЗС, тъй като действително претендиращият правото не е длъжен да изчерпи във висящия процес всички факти, с които може да обоснове претендираното право, като непредявените  основания не се преклудират. Поради това и при отхвърлен иск по 108 от ЗС на едно основание, например покупко-продажба, няма пречка и не е преклудирано предявяване на иск за собственост на същата вещ на основание давностно владение. Но разликата е в това, че в производството по чл.108 от ЗС, по което иска е уважен изцяло, жалбоподателят М. е бил ответник и за него е настъпило преклудиращото действие на СПН на незаявените възражения, т.е. основания за владение върху процесния имот.

В производството пред районния съд по гр.д.№2739/2016г. по описа на СлРС Д.С.М., вече като ищец се позовава на придобивна давност върху имота, като заявеният начален момент е 2000г. и твърдението му в исковата молба е че давността е изтекла преди производството по ревандикационния иск по гр.д.№2123/2013г. Следователно, той се позовава изцяло на факти, които са възникнали преди решението по иска по чл.108 от ЗС, като било е възможно и допустимо да се заявят по него, поради което те са обхванати от СПН и да са преклудирани от нейното действие. Жалбоподателят – ищец не се позовава на факти, настъпили след СПН на решението по ревандикационния иск и необхванати от него, напр. на давност, изтекла след влизане в сила на това решение, за да бъде допустим предявеният от него иск за собственост. Напротив, той изрично е посочил, че се позовава на давностно владение за периода 2000 – 2010г., т.е. период, за който важи СПН.

Следва само да се отбележи, че безспорно съвпадат и субективните предели на СПН на решението по ревандикационния иск със страните по иска, производството, по който е прекратено от районния съд, т.е. Д.С.М. и Е.Н.Д..

Поради изложените съображения, напълно съвпадащи с тези на районния съд, предявеният от Д.С.М. против Е.Н.Д. ПУИ за собственост върху 2/5 ид.ч. от ПИ №67338.504.83 по КК на гр.Сливен, ведно с построените в имота сгради, се явява недопустим и правилно и законосъобразно производството по него е прекратено.

Във връзка с наведени съображения в частната жалба, следва да се посочи, че производството по отношение на ищеца жалбоподател Д.С.М. продължава по отношение на иска за заплащане на подобрения в чужд имот. В тази част производството по делото не е прекратено.

С оглед изложеното, обжалваният съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци, частната жалба против него се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д.С.М. чрез пълномощника адв. О. частна жалба против Определение №2085 от 21.10.2016г. по гр.д.№2739/2016г. на СлРС, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявения от Д.С.М. против Е.Н.Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че е собственик на 2/5 ид.ч. от ПИ №67338.504.83 по КК на гр.С., ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор №67338.504.83.1 с площ 31кв.м. – жилищна еднофамилна сграда; сграда с идентификатор №67338.504.83.2 с площ 18 кв.м. – хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор №67338.504.83.3 с площ 31 кв.м. – друг вид сграда за обитаване, поради недопустимост на иска, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               

                                                                                             2.