О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

          гр.Сливен, 20. 12. 2016г.

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                   

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н. Я.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  М. С.

                                                                           Мл.с. Н. К.

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д. 485 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл. 32а – 32в от ПВ.

Постъпила е частна жалба от „Юробанк България” АД ЕИК 000694740 със седалище и адрес на управление ГР.С., район „В.”, ул. „О.П.” № * , представляван от Д.Б.К. – изпълнителен директор и М.И.В. – прокурист, чрез пълномощника им Адвокатско съдружие „Димитров и съдружници” представлявано от адв. Г.П.С. срещу определение № 11/26.10.2016 г. на Службата по вписвания, с което е отказано вписване на удостоверения на Агенция по вписванията за промяна на кредитора „Юробанк - България” АД в качеството му на правоприемник на „Алфа Банк – клон България” КЧТ. С частната жалба се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение и се сочи , че с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г. , сключен между „Алфа Банк „ България и „Юробанк - България” продавачът прехвърля целия бизнес, който развива в България чрез своя български клон , чрез сделка, която включва освен другото и продажбата на съвкупността от активи ,задължения и фактически отношения, свързани и попадащи в неговото търговско предприятие, както е дефинирано в чл.15 от ТЗ. Безспорно в тази съвкупност се включват и договорите за кредит – вземания обезпечени с учредена и вписана ипотека. Липсва изрична законова процедура за промяна на кредитора при сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, вписани за обезпечаване на вземания на прехвърленото предприятие, а е налице и нееднозначно становище в правната теория относно характера на ипотечното право – дали е от вещен или от облигационно правен характер.  В случая следва да се отчете и задължителната съдебна практика по тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС където се съдържат изводи, които при прилагане на правилата за тълкуване и по аналогия следва да намерят приложение в конкретния случай на сделка с търговско предприятие. В т.3 от тълкувателното решение изрично е възприето, че удостоверението за вписване на преобразуването в ТР следва да се впише по реда на чл.263и ал. 6 от ТЗ и в имотния регистър като се приложи чл. 4 б.”и” понастоящем б.”л” от Правилника за вписванията. Тези правила следва да се приложат и в случай на чл.16,  където в резултат на сделка е прехвърлено цялото търговско предприятие включително и в правоприемството в ипотечните права. Иска се частната жалба да бъде уважена изцяло и да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение, като съдът да разпореди да се извърши вписване на удостоверение № 20160630101343/30.06.2016г. и удостоверение № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенцията по Вписвания за промяна по реда на чл.15 от ТЗ на кредитора „Юробанк България” АД като правоприемник на „Алфа Банк – клон България” по партидата на имота и по партидата на длъжника към договорната ипотека подробно индивидуализирана в молба с вх. № 3598/26.10.2016 г.

Настоящият състав след като се запозна с  жалбата и приложените доказателства, установява следното:

С молба вх. № 3598/26.10.2016 г.  е поискано вписване на промяна на кредитора по реда на чл.15 и чл. 16 ал. 2 от ТЗ, съгласно договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г. сключен между „Алфа Банк„ и „Юробанк - България, вписано в ТР по партидата на „Юробанк - България” съгласно издадени две удостоверения. Поискано е вписването на удостоверенията  по партидата на имота и по партидата на длъжника към договорна ипотека за обезпечаване на вземания към „Алфа Банк” България. Представени са удостоверенията от Агенцията по Вписвания.

С определение № 11/26.10.2016 г. съдията по вписванията при РС- Нова Загора е отказал вписването в книгите на служба по Вписванията на удостоверения № 20160630101343/30.06.2016 г. и удостоверение № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенцията по вписвания. Мотивите на съдията по вписванията са, че те не представляват актове подлежащи на вписване.  Съгласно чл. 2 от Правилника по вписванията вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в закона.  Съгласно чл. 16 ал. 2 от ТЗ на вписване в службата по Вписвания подлежи самият договор за прехвърляне на търговско предприятие, когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право. В глава ІV на Правилника за вписванията  в чл.17-22 са описани изрично всички отбелязвания, които могат да се извършват по ипотеките. Промяната на кредитора при прехвърляне на търговско предприятие не е сред тях. Така съдията по вписване е приел, че представените за вписване актове не подлежат на вписване и не може да бъде извършено отбелязване по посочения акт, а именно договорната ипотека, поради това е постановил и отказ от вписване.

Търговското предприятие може да бъде прехвърлено с различни сделки, като тези сделки могат да бъдат извършвани и по отношение на клон на търговско предприятие, тъй като, както възприема и теорията, противното би затруднило неоправдано търговския оборот. Прехвърлителното действие обаче, макар и едновременно – със сключването на договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите, настъпва по различен начин и поотделно за различните елементи на съвкупността.  Така прехвърлянето на облигационните вземания се подчинява на правилата на цесията, а фактическите отношения започват да се осъществяват от правоприемника по транслативната сделка веднага след нейното извършване.  Задълженията се прехвърлят по реда на встъпването в дълг, като законът изрично предвижда солидарна  отговорност за прехвърлителя и за приобритателя по сделката – чл. 15 ал. 3 от ТЗ. Прехвърлянето има вещно правно действие единствено по отношение на вещните права включени в търговското предприятие. Когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. – чл.16 ал4 от ТЗ.

В случая частните жалбоподатели са поискали вписване на промяна на кредитора по реда на чл.15 и чл. 16 ал. 2 от ТЗ, съгласно договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г. сключен между „Алфа Банк„ и „Юробанк - България, вписано в ТР по партидата на „Юробанк - България” съгласно издадени две удостоверения. Поискано е вписването на удостоверенията  по партидата на имота и по партидата на длъжника към договорна ипотека за обезпечаване на вземания към „Алфа Банк” България.

Няма спор в теорията и в практиката, че ипотечното право е акцесорно към обезпеченото с него вземане и неделимо по своя обхват. Под акцесорност се разбира зависимостта на ипотечното право от съществуването и валидността на главното задължение, удовлетворяването на което се обезпечава. Тази зависимост е еднопосочна и се изразява в необходимостта от съществуването на валидно възникнало главно вземане, за да породи ипотеката своето правно действие. Както беше посочено по-горе това вземане по своя характер е облигационно и при прехвърлянето на предприятие за него по-скоро важат правилата на цесията. Така в случая меродавна е разпоредбата на чл. 171 от ЗЗД, която регламентира условията касаещи прехвърлянето на вземане обезпечено с ипотека и съответната разпоредба от Правилника за вписванията – чл.17 ал.1 т.1.  Така позоваването на т.3 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК и прилагането по аналогия за конкретния случай е неотносимо.

Законосъобразно и обосновано съдията по вписванията е приел, че в глава ІV на Правилника за вписванията  в чл.17-22 са описани изрично всички отбелязвания, които могат да се извършват по ипотеките. Промяната на кредитора при прехвърляне на търговско предприятие не е сред тях. Поради това правилно и законосъобразно съдията по вписване е приел, че представените за вписване актове не подлежат на вписване и не може да бъде извършено отбелязване по посочения акт, а именно договорната ипотека, поради това е постановил и отказ от вписване.

Така подадената срещу определението частно жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

 

Ръководен от изложените съображения  съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11/26.10.2016 г. съдията по вписванията при РС- Нова Загора, с което е отказано вписване на удостоверение №20160630101343/30.06.2016 г. и удостоверение № 20160630101441/30.06.2016 г., издадени от Агенция по вписванията за вписване в търговския регистър на прехвърляне на търговско предприятие.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

                                                                                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: