О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 18.11.2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н. Я.

                                                              ЧЛЕНОВЕ: М. С.

мл.с. Н. К.

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно частно гражданско дело №487 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

            Образувано е по възражение /нар. молба/, подадено от В.К.С. – длъжник по заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1307/2013г. по описа на СлРС.

Във възражението си длъжникът С. посочва, че издадената против нея заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС не й е връчвана от ЧСИ Г. по образуваното въз основа на нея изп. дело. Посочва, че на 02.08.2016г. направила справка по въпросното изпълнително дело и установила, че същото било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №730/19.04.2013г. по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС и въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1308/2013г. на СлРС. Заявява, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС не й била връчвана. Заповедта била приложена по изпълнителното дело, задължението й по нея било сумирано с общия й дълг по кредитите. С оглед невръчването на заповедта за незабавно изпълнения тя била лишена от право на възражение. Неоснователно съдебният изпълнител отказал да й връчи заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1307/2013г. Длъжникът заявява, че в ПДИ тази заповед не е посочена и не й е връчвана с нея. Пред обстоятелството, че не оспорва задълженията си по връчената й заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1308/2013г., тя не е подала до този момент възражение. По изпълнителното дело й била връчена само ПДИ и уведомление за присъединени публични задължения. По отношение на невръчената й заповед изрично посочва, че оспорва по основание и по размер сумите, поради което подава и настоящото възражение. С оглед изложеното, длъжникът В.С. моли съда да приеме възражението срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС, поради ненадлежното й връчване, вследствие на което е била лишена от възможността да оспори вземането.

Препис от възражението е връчен редовно на другата страна – кредитора „МКБ Юнионбанк“ АД, гр.София, който в законоустановения срок  е депозирала отговор, с който твърди, че молбата е била подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок предвиден в чл. 423, ал. 1 ГПК, течащ от узнаването на заповедта за изпълнението от длъжника. Двете заповеди за незабавно изпълнение били връчени по реда на чл. 418, ал. 5 ГПК от ЧСИ П. Г.на длъжника заедно с поканата за доброволно изпълнение, което било видно от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение. Счита, че заповедите за незабавното изпълнение са били надлежно връчени на длъжника, който е бил научил своевременно за започнатото срещу него принудително изпълнение. Посочва, че подаденото възражение било процесуално недопустимо и производството по него следвало да бъде прекратено.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по ч.гр.д.№1307/2013г. по описа на Сливенски районен съд е образувано по реда на чл. 417 от ГПК по заявление на „МКБ Юнионбанк“ АД, гр.София срещу солидарните длъжници С. С. С. и В.К.С.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №730 от 19.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците  С.С.С. и В.К.С. да заплатят солидарно в полза на заявителя сумата от 27620,60 евро, представляваща просрочена главница по договор за ипотечен кредит „Улеснение“ №318-135 от 02.06.2010г., изменен и допълнен с Анекс №1/04.07.2011г., ведно със законната лихва от 18.04.2013г. до окончателното й изплащане; сумата от 2665,39 евро, представляваща просрочена лихва за периода от 25.10.2011г. до 19.03.2013г.; сумата от 955,10 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 25.01.2012г. до 17.04.2013г.; сумата от 118,48 евро, представляваща комисионна за управление на кредита, съгласно т.1.8.2.2; сумата 1226,68лв., представляваща държавна такса и сумата 1064,00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заповедта е издаден на 19.04.2013г. изпълнителен лист за посочените суми, връчен на заявителя.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело при ЧСИ П. Г., рег.№837 с район на действие СлОС. ЧСИ Г. е изпратил до длъжника В.К.С. покана за доброволно изпълнение, в която е посочено: „С изпълнителен лист, издаден по ЧГД №1308/2013г. от РС Сливен, Заповед за изпълнение, издадена по ЧГД №1308/2013 от РС Сливен, изпълнителен лист, издаден по ЧГД №1307/2013 от РС Сливен…Вие сте осъден да заплатите олихвяема сума 54021,20лв. от 18.04.2013г., 882,37лв. от 18.04.2013г., ведно със законната лихва, която към момента е 2718,49лв. и неолихвяема сума – 9908,86лв. в полза на взискателя Държавата и „МКБ Юнионбанк“ АД, гр.София. В ПДИ е посочено, че се изпраща препис от подлежащия на принудително изпълнение акт /не е посочен кой е той, респ. кои са те/. ПДИ е връчена на длъжника В.К.С. на 03.10.2013г. лично.

С молба от 02.08.2016г. адв.Р. от БАК, в качеството на пълномощник на В.К.С. е поискал от ЧСИ Г. да му бъде връчена Заповед №730 от 19.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС, невръчена с ПДИ.

С разпореждане от 02.08.2016г. ЧСИ П. Г. е отказал да връчи повторно Заповед №730 от 19.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС на длъжника В.К.С. чрез адв.Р.Р. с мотива, че същата вече е връчена с ПДИ, в която заповедта е описана. Възражението по чл.423 от ГПК е подадено до СлОС на 17.08.2016г.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес и в законово определения срок, поради което е допустимо. Длъжникът е узнал за издадената срещу него Заповед №730 от 19.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС на 02.08.2016 г. и е подал възражението по чл.423 от ГПК до СлОС на 17.08.2016г. в рамките на предвидения в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен преклузивен срок течащ от момента на узнаването за заповедта от длъжника.

            Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд.

             Предвид така установеното от фактическа страна, се налага извода, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника В.К.С.. Ненадлежното връчване по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е свързано с нарушаване на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа.

            Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.5 от ГПК, заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител.

            В случая, в разпореждането си от 02.08.2016г. ЧСИ Г. е посочил, че е връчил Заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС на длъжника С. с ПДИ. Видно обаче от ПДИ, в същата не е посочена изрично Заповед за незабавно изпълнение №730 от 19.04.2013г. по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС /посочен е само изпълнителен лист по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС, ведно със заповед за изпълнение и изп. лист по ч.гр.д.№1308/2013г. на СлРС/, нито в титулната част на поканата, нито като описан документ, който се връчва заедно с ПДИ. В разписката, удостоверяваща връчване на поканата, няма изрично отбелязано връчване на Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1307/2013г. на СлРС. Поради това съдът приема, че въпросната Заповед №730 от 19.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1308/2013г. на СлРС не е връчена надлежно от съдебния изпълнител на длъжника В.К.С., каквото е изискването на чл.418, ал.5 от ГПК, визиращ връчване на заповедта за изпълнение, а не ПДИ и препис от изпълнителен лист.

С оглед на това съдът приема, че е налице нередовно връчване на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК от страна на съдебния изпълнител, поради което длъжникът В.К.С. е бил лишен от възможност да оспори вземането по реда на чл.414 от ГПК, поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК възражението следва да бъде прието, изпълнението да бъде спряно и делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражение, подадено от длъжника В.К.С. срещу Заповед №730 от 19.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №1307/2013г. по описа на Сливенски районен съд.

 

СПИРА изпълнението на Заповед №730 от 19.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №1307/2013г. по описа на Сливенски районен съд по отношение на длъжника В.К.С..

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК към заявителя.

Определението е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                             2.