О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 18.11.2016 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.

      ЧЛЕНОВЕ: М.С.

                    Мл. с. Н. К.

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов  ч. гр. д. N 488  по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по частна жалба, подадена от ЗД „Бул инс” АД ЕИК 831830482, чрез адв. М.Г. по изп.дело № 493/2016г. на ЧСИ М.М..

С частната жалба се иска да бъде отменено постановлението, с което ЧСИ отказва да измени постановлението за разноски по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение. Твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, предвид правната и фактическа сложност на изпълнителното производство. По делото липсват данни процесуалният представител на взискателя да е извършил каквито и да е действия освен подаването на молбата за образуване на делото. Поради това не следва да му се дължи претендираното възнаграждение съгласно Наредба № 1 на ВАдС. Иска се адвокатският хонорар, претендиран от взискателя, да бъде намален до 200 лева, съобразен с наредбата или да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в същата наредба за образуване и водене на изпълнително дело. Претендират се разноски.

В срока е постъпило възражение срещу тази жалба, подадена от процесуалния представител на взискателя. Твърди се, че адвокатското възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело е определен по свободно договаряне, въз основа на писмен договор и е съобразен с Наредба № 1 на ВАдС и чл.10, вр. чл.7 ал.2 от същата, като не е под минималните размери. Освен това в молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за изпращане на ПДИ, както и искане да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника. Тези действия са били предприети от съдебния изпълнител. Поради това се иска частната жалба да бъде оставена без уважение и се претендират разноски.

Постъпило е становище от ЧСИ, в което е представена хронологията по образуването и движението на изпълнителното дело.

Настоящата инстанция, след като се запозна с частната жалба и изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от 08.09.2016г. на взискателката В.Н.Й., чрез процесуалния представител адв.К.Б.-П., срещу длъжника ЗД „Бул инс” АД по изпълнителен лист, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателката сумата от 80 000 лева. В молбата е поискано да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, както и при неизпълнение да се пристъпи към принудително изпълнение, а именно запор на банкови сметки в „Банка ДСК” АД. Уговореното между взискателката и процесуалния представител възнаграждение е в размер на сумата от 3150 лева. На 09.09.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника. На същата дата е изпратено съобщение и до ТД на НАП за започнатото принудително изпълнение. На 16.09.2016г. процесуалният представител на длъжника е депозирал пред ЧСИ молба с искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя до размера на сумата от 200 лева, съобразен с наредбата за образуване на изпълнително производство или да бъде намалено претендираното възнаграждение до минималния размер за образуване и водене на изпълнителното дело.

С разпореждане от 04.10.2016г. ЧСИ е отказал да редуцира адвокатския хонорар на основание чл.78 ал.5 от ГПК, като за това длъжникът е уведомен със съобщение, което е изпратено на 07.10.2016г.

Въз основа на установеното настоящият състав намира, че подадената частна жалба е частично основателна. Разпореждането в частта му с която е отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение е незаконосъобразно и необосновано. Вярно е че страните са свободни да уговорят възнаграждение за правна помощ и съдействие, но при всички случаи то следва да бъде съобразено с материалния интерес или благата, които ще защитава представителя, както и с фактическата и правна сложност на конкретния казус.

Съгласно разпоредбата на чл.10 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждение, посочени в чл.7 ал.2 от Наредбата. В случая претендираното вземане е 80 000 лева и дължимото минимално възнаграждение, съгласно чл.10 т.2 от Наредбата е в размер на 1465 лева или минималното общо дължимо възнаграждение, съобразено с наредбата, се явява в размер на 1665 лева. Действително в случая взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, а именно налагане на запор на банкови сметки, което е било предприето. По делото липсват доказателства, но може да се направи извод, че дължимата сума е била изплатена на взискателя в срока за доброволно изпълнение. Поради това като е отказал да намали адвокатското възнаграждение до минималния размер, съобразен с наредбата ЧСИ е постановил неправилно разпореждане и то следва да бъде отменено.

Жалбоподателят е претендирал разноски, но не е представил доказателства, че е направил такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.

        Ръководен от изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

  ОТМЕНЯ разпореждане от 07.10.2016г по изп.д. № 20167680400493 на ЧСИ М.М. в частта, с която е отказано да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по изпълнителното дело над размера на сумата от 1665 / хиляда шестстотин шестдесет и пет/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.

 

            Определението е окончателно.

 

                                                               

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: