О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    

 

гр. Сливен, 22.11.2016 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември двехиляди и шестнадесета година, в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Б.

      ЧЛЕНОВЕ: Х. М.

                                   В.А.

 

като разгледа докладваното от  Сн.Бакалова  ч. гр. д. N 490  по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по частна жалба, подадена от ЗД „Бул инс” АД ЕИК 831830482, чрез адв. М.Г. по изп.дело № 495/2016г. на ЧСИ М.М..

С частната жалба се иска да бъде отменено постановлението, с което ЧСИ отказва да измени постановлението за разноски по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение. Твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, предвид правната и фактическа сложност на изпълнителното производство. По делото липсвали данни процесуалният представител на взискателя да е извършил каквито и да е действия освен подаването на молбата за образуване на делото. Липсвали доказателства възнаграждението да е заплатено. Поради това не следвало да му се дължи претендираното възнаграждение съгласно Наредба № 1 на ВАдС. Иска се адвокатският хонорар, претендиран от взискателя, да бъде намален до 200 лева, съобразен с Наредбата или да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден в същата наредба за образуване и водене на изпълнително дело. Претендират се разноски.

В срока е постъпило възражение срещу тази жалба, подадено от процесуалния представител на взискателя. Твърди се, че адвокатското възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело е определено по свободно договаряне, въз основа на писмен договор и е съобразено с Наредба № 1 на ВАдС и чл.10, вр. чл.7 ал.2 от същата, като не е под минималните размери. Освен това в молбата за образуване на изпълнителното дело било направено искане за изпращане на ПДИ, както и искане да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника. Тези действия са били предприети от съдебния изпълнител. Поради това се иска частната жалба да бъде оставена без уважение и се претендират разноски.

Постъпило е становище от ЧСИ, в което е представена хронологията по образуването и движението на изпълнителното дело.

Настоящата инстанция, след като се запозна с частната жалба и изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от 08.09.2016г. на взискателката Н.Д.И., в качеството й на майка и законен представител на малолетната С.Н.И., чрез процесуалния представител адв.С.Б.,***” АД по изпълнителен лист, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателката сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава считано от 12.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата. В молбата е поискано да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, както и при липса на доброволно изпълнение да се пристъпи към принудително изпълнение, а именно запор на банкови сметки на длъжника ЗД „Бул инс” АД в „Банка ДСК” АД. Уговореното между взискателката и процесуалния представител възнаграждение е в размер на сумата от 1 950 лева. В договора за правна защита и съдействие е записано, че то е изплатено изцяло, в брой.

На 09.09.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника ЗД „Бул инс” АД. На същата дата е изпратено съобщение и до ТД на НАП за започнатото принудително изпълнение. На 20.09.2016г. процесуалният представител на длъжника е депозирал пред ЧСИ молба с искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя до размера на сумата от 200 лева, съобразен с Наредбата за образуване на изпълнително производство или да бъде намалено претендираното възнаграждение до минималния размер за образуване и водене на изпълнителното дело.

С разпореждане от 04.10.2016г. ЧСИ е отказал да редуцира адвокатския хонорар на основание чл.78 ал.5 от ГПК, като за това длъжникът е уведомен със съобщение, което е изпратено на 07.10.2016г. и получено на 10.10.2016г.

Въз основа на установеното настоящият състав намира, че подадената частна жалба е частично основателна. Разпореждането в частта му, с която е отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение е незаконосъобразно и необосновано. Вярно е че страните са свободни да уговорят възнаграждение за правна помощ и съдействие, но при всички случаи то следва да бъде съобразено с материалния интерес или благата, които ще защитава представителя, както и с фактическата и правна сложност на конкретния казус.

Съгласно разпоредбата на чл.10 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждение, посочени в чл.7 ал.2 от Наредбата. В случая претендираното вземане е 40 000 лева и дължимото минимално възнаграждение, съгласно чл.10 т.2 от Наредбата е в размер на 865 лева или минималното общо дължимо възнаграждение, съобразено с наредбата, се явява в размер на 1 065 лева. Действително в случая взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, а именно налагане на запор на банкови сметки, което изпълнително действие  е било предприето. Веднага след това сумата е била преведена от длъжника, поради което делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Поради това и на основание чл. 78 ал.5 от ГПК, като е отказал да намали адвокатското възнаграждение до минималния размер, съобразен с наредбата ЧСИ е постановил неправилно разпореждане и то следва да бъде отменено, като бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение на 1 065лв.

Неоснователно е и възражението на длъжника, че липсват доказателства че това възнаграждение е платено.  Отбелязването, че същото е получено в брой има характер на разписка и доказва получаването му.

Жалбоподателят е претендирал разноски, но не е представил доказателства, че е направил такива, поради което не следва да му бъдат присъждани.

        Ръководен от изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

  ОТМЕНЯ разпореждане от 04.10.2016г по изп.д. № 20167680400495 на ЧСИ М.М. в частта, с която е отказано да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя Н.Д.И., като майка и законен представител на малолетната С.Н.И. по изпълнителното дело над размера на сумата от 1 065 (хиляда и шестдесет и пет) лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение по изп.д. № 20167680400495 на ЧСИ М.М. на основание чл. 78 ал.5от ГПК на 1 065лв.

 

            Определението е окончателно.

                                                                            

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

                                                            ЧЛЕНОВЕ: