О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 21.11.2016г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на двадесет и първи ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М. С.                                                                                                                                        

                                                              мл.с. Н. К.

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ……………, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 494  по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба против определение № 2085/21.10.2016 г. по гр.д. № 2739/2016 г. на СлРС, в частта, с която е допуснато обезпечение на предявен установителен иск за собственост върху недвижим имот чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 528/16 на ЧСИ П. Г. до приключване на исковото производство.

Частната жалбоподателка е ответница по иска и заявява, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 391 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК. Развива съображения във връзка с липсата на законовите предпоставки искът да е допустим и вероятно основателен, поради което иска отмяна на определението в тази му част.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, в който се сочи, че частната жалба е неоснователна, излага се детайлна аргументация, с която се оборват наведените от частната жалбоподателка доводи. Иска се потвърждаване на обжалваната част от определението на решаващия съд.

Въззивният съд намира частната жалба за допустима и основателна, поради което същата следва да бъде уважена.

Атакуваното определение е незаконосъобразно.

Най-напред, за да се уважи искането за допускане обезпечение по чл. 389 от ГПК на иск, е необходимо да са налице кумулативно общата предпоставка на чл. 391 ал. 1 от ГПК, заедно с някоя от тези по т.т. 1 или 2 на същата норма. Най-същественото и безспорно основно условие, от наличието или липсата на което зависи понататъшното изследване наличността на останалите предпоставки, е обезпечителната нужда. Тя се обосновава с наличието на реална опасност от блокиране или затрудняване осъществяването на правата по решението и се преценява във всеки отделен случай. От своя страна тази опасност се извлича от поведението на ответника, което следва да се изразява в действия, водещи до осуетяване или затрудняване реализирането на правата на ищеца. За да се приеме наличието на обезпечителна нужда, не е достатъчно единствено предположението на ищеца, необходимо е той несъмнено да докаже нейната виталност спрямо конкретното правоотношение.

В случая липсват каквито и да е причини да се приеме, че изпълнението на евентуално бъдещо решение би било по някакъв начин затруднено – не са налице убедителни доказателства, които да обосноват обезпечителната нужда.

Искът, чието обезпечаване се иска е положителен установителен, с предмет придобиване право на собственост върху недвижим имот на оригинерно основание. От една страна спрямо първия ищец има влязло в сила решение, с което е уважен ревандикационен иск на ответницата против него за същия имот и именно принудителното изпълнение по това решение се иска да бъде спряво до приключване на настоящото производство. От друга страна съдът е счел, че искът на първия ищец е недопустим и е прекратил производството по отношение на него, така единствен ищец остава само второто лице, предявило иска. Нейното искане за обезпечаване на установителната й претенция чрез спиране на изпълнението е неоснователно.

Тя не е страна в изпълнителното производство, при предприемане на принудителните действия по повод въвод във владение, тя се явява трето лице, заявяващо права върху имота. Следователно тя е длъжна да защити правата си в исковото производство, като доказателствата, които ангажира за установяване на твърденията си, са различни от тези, събирани по предходните дела, с участието на първия ищец, ответницата и други лица, касаещи същия имот.

Поради това, на първо място, липсва доказана обезпечителна нужда – действията на ответницата са законосъобразни и обективират осъществяване на нейни, признати с влязло в сила съдебно решение, права върху имота и няма причина към момента да й се откаже възможността да ги реализира принудително. Те не са насочени съзнателно към осуетяване на някакви, само мислими, права на ищцата в настоящия спор, нито касаят разпиляване, увреждане или разпореждане със спорния имот. Евентуалното уважително решение по установителния иск може безпрепятствено да бъде изпълнено чрез реципрочни изпълнителни действия, за които към момента няма доказани пречки, които неминуемо ще възникнат, ако не бъде спряно текущото изпълнително производство. Няма причини да се приеме, че реализирането на бъдещите права на ищцата ще бъде затруднено.

На второ място, както вече бе посочено,  липсва и която и да е от двете допълнителни, кумулативни с основната, предпоставки по чл. 391 ал. 1 от ГПК. Ищцовата страна не е представила гаранция, а искът не е подкрепен с убедителни, по смисъла на тази разпоредба, писмени доказателства. Доколкото ищцата не е била страна в предходните спорове, мотивите на съдебните актове не могат да я ползват по никакъв начин, още по-малко пък събираните доказателствени средства. В настоящия спор, с оглед характера на иска, убедителни писмени доказателства липсват, а доколко гласните такива биха били достатъчни за установяване на заявените собственически претенции, не може да се обсъжда в обезпечителното производство, особено преди фактическото им събиране от решаващия съд. По тази причина и правната норма не възлага на гласните доказателствени средства функцията да обосновават уважаването на обезпечителното искане.

С оглед изложените съображения, настоящият въззивен състав счита, че искането за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 528/16г. на ЧСИ рег.№ 837 е неоснователно и не следва да се уважава.

Като е стигнал до обратните изводи, РС е постановил неправилно в тази част определение, което следва да бъде отменено в нея и вместо това искането бъде оставено без уважение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение № 2085/21.10.2016 г. по гр.д. № 2739/2016 г. на СлРС, в частта, с която е допуснато обезпечение на предявения от В.С.В. ЕГН ********** против Е.Н.Д. ЕГН ********** положителен установителен иск за собственост върху 2/5 ид.ч. от  недвижим имот – ПИ с идент. № 67338.504.83 по КК на гр. Сливен, ведно с построените в имота сгради, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д. № 528/16 на ЧСИ рег. № 837 и район на действие района на СлОС,  до приключване на исковото производство по гр.д. № 2739/2016г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д. № 528/16 на ЧСИ рег. № 837 и район на действие района на СлОС,  до приключване на исковото производство по гр.д. № 2739/2016г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           ЧЛЕНОВЕ: