О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 01.12.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:          М.С.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:       С. М.

Мл.с. Н. К.

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№508 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от „Загора спед транс“ ЕООД, гр.Нова Загора против Определение №404 от 11.11.2016г. на Новозагорски районен съд, постановено по ч.гр.д.№903/2016г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на „Загора Спед Транс“ ЕООД, гр.Нова Загора за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор на всички банкови сметки, открити на името на „Бългериан Салт Къмпани“ ЕООД, гр.Севлиево до размера на бъдещия иск от 3822,21лв. в следните банки: „Първа инвестиционна банка“ АД и „Пощенска банка“ АД.

            Дружеството-жалбоподател чрез процесуалният си представител по пълномощие адв. В.Ш. от АК – Русе твърди, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че извода на районния съд за отхвърляне на молбата – липса на обезпечителна нужда е абсолютно неправилен. Посочва, че видно от представените с молбата писмени доказателства, молителят е осъществил услугата, приета от длъжника без възражения. Посочва, че молителят е издал и осчетоводил фактурите за оказаните услуги, като е начислил и внесъл ДДС. От справка, приложена към делото, било видно, че дружеството-длъжник е с основен капитал само 100лв. – много по-нисък от размера на бъдещия иск. Освен това са минали повече от 2 години от настъпване изискуемостта на вземането, през който период плащане не е настъпило, следователно не е налице воля от страна на длъжника за изпълнение на задължението. Счита, че при това положение за него е налице единственият начин за удовлетворяване чрез налагане запор на банковите сметки на дружеството длъжник. Произнасянето на първоинстанционния съд е в разрез с функцията, предвидена за този тип производства – защита на един правно значим интерес чрез съхраняване на едно имущество на длъжника, като правната значимост на интереса зависи не от размера му, а от регламентираните от закона обществени отношения. С оглед изложеното моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да уважи молбата му и да допусне исканото обезпечение.  

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Новозагорският районен съд е сезиран с молба за допускане на обезпечение на бъдещи обективно кумулативно съединени  искове, които ще бъде предявен от „Загора Спед Транс“ ЕООД, гр.Нова Загора против „Бългериан Салт Къмпани“ ЕООД, гр.Севлиево за заплащане на главница в размер на 3060лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за извършване на спедиционни услуги и издадени фактури №№7480/09.05.2014г. и 7824/09.06.2014г. и обезщетение за забава върху главницата в размер на 762,21лв. до 25.10.2016г. чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ на банковите сметки на ответното дружество в „ПИБ“ АД и в „Пощенска банка“АД.

Към молбата за допускане на обезпечение са представени Заявки-договор за  автомобилен превоз на товари, фактури за осъществената транспортна услуга, товарителници, фактурите за спедиторската услуга, дневници на покупките и продажбите на дружеството молител за процесния период.

            С Определение №404/11.11.2016г. по ч.гр.д.№903/2016г. РС – Нова Загора е отхвърлил молбата за допускане на обезпечение, с мотив, че молителят не е доказал обезпечителна нужда.

Определението е връчено на молителя на 18.11.2016г. Частната жалба е подадена на 24.11.2016г.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.      Разгледана по същество е основателна.

            Направеното искане за допускане на обезпечение на бъдещи искове – за заплащане на дължима цена по търговски договори за спедиционни услуги с правно основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.286, чл.288 и сл. от ТЗ, вр. с чл.361 и сл. от ТЗ и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.294 от ТЗ, е основателно и като такова следва да се уважи.

При произнасяне по искане за допускане на обезпечение, в т.ч. и на бъдещ иск, съдът следва да установи дали предявеният иск, чието обезпечение се иска, е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.          

            Съдът намира, че бъдещите искове за заплащане на възнаграждение по търговски договори за извършени спедиционни услуги и на обезщетение за забава върху главницата са допустими.

С оглед приложените към молбата писмени доказателства, същите се явяват и вероятно основателни. Към молбата са представени писмени доказателства, от които се установява, че е налице сключен търговски договор за спедиционни услуги, който е неформален, двустранен, консенсуален договор. От писмените доказателства – заявки-договор, товарителници и фактури се установява изпълнение на задълженията на спедитора – дружеството молител, стойността на осъществените услуги – общо 3060лв. по двете процесни фактури, уговорения срок за плащане на възнаграждението на спедитора – 30-дневен срок от издаване на фактурата. С изпълнение на задължението за извършване на уговорената услуга от страна на спедитора, за възложителя възниква насрещното задължение да заплати съответното възнаграждение. При липсата на такова изпълнение за изпълнителя - спедитора по търговския договор е налице възможността да предяви иск против длъжника – възложителя за изпълнение на задължението, както и да иска заплащане на обезщетение за забава.

Преценявайки доказателствата, съдът намира, че е налице и третата основна предпоставка за допускане на обезпечение – обезпечителна нужда. В случая се касае до парично вземане – ликвидно и изискуемо, което не е на незначителна стойност, на молителя против длъжника – ответник по бъдещите искове произтичащо от абсолютна търговска сделка. Целта на уредбата търговските отношения е бързина, което е характерно и за търговския оборот. В случая е налице забавяне в изпълнението на значителни парични задължения по търговски договор в продължение на две години и половина, противоречащо на целта, смисъла и принципите на търговските отношения и в частност търговския оборот. Това продължително забавяне в търговските отношения между страните – търговски дружество прави напълно вероятна възможността да възникне опасност за молителя да осъществи правата си по евентуално осъдително решение против ответното търговско дружество. С оглед реалната възможност за финансови затруднения на длъжника, за която се съди от продължаващото неизпълнение от негова страна на задължението за заплащане цената на извършените спедиционни услуги и от представените писмени доказателства – счетоводни отчети, е налице опасност да се затрудни и дори да стане невъзможно реализиране правата на молителя без допускане на исканото обезпечение.

В тази насока, въззивният съд не споделя мотивите на районния съд за липса на обезпечителна нужда, като ги намира за неправилни и необосновани, с оглед посочения характер на процесните вземания и продължителната забава в изпълнението, в разрез с принципите за бързина на търговските отношения, индиция на евентуални финансови затруднения на ответното търговско дружество.

От изложеното е видно, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1, във вр. с чл.390 от ГПК, поради което исканото обезпечение на бъдещите искове следва да бъде допуснато.

На последно място исканата обезпечителна мярка – налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество  две, посочени в молбата, банки, се явява напълно подходяща с оглед вида си - тя е съответна на обезпечителната нужда и е допустима от закона /чл.397, ал.1, т.2 от ГПК/.

С оглед разпоредбата на чл.390 от ГПК съдът следва да определи срок за предявяване на бъдещия иск, чието обезпечение допуска, като намира за подходящ срока от 1 месец.

Тъй като правните изводи на двете инстанции не съвпадат, то атакуваното определение следва да бъде отменено, като неправилно и вместо него въззивният съд следва да постанови ново, с което да допусне исканото обезпечение на бъдещите искове да молителя против ответното дружество.

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение №404 от 11.11.2016г. по ч.гр.д.№903/2016г. на Новозагорски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

           

ДОПУСКА обезпечение на бъдещите искове, които ще бъдат предявени от „ЗАГОРА СПЕД ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 201168526, със седалище и адрес на управление: гр.Н. З., ул.”Проф. М. Б.” №* против „БЪЛГЕРИАН САЛТ КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК 202907895, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „С. Б.“ №* за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 3060лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за извършване на спедиционни услуги и издадени фактури №№7480/09.05.2014г. и 7824/09.06.2014г. и обезщетение за забава върху главницата в размер на 762,21лв., изтекло до 25.10.2016г., ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА “ЗАПОР” до размер на общата сума от 3822,21лв. /три хиляди осемстотин двадесет и два лева и двадесет и една ст./ върху банковите сметки на „Бългериан Салт Къмпани“ ЕООД, гр.Севлиево, открити в “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и „ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД.

 

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за предявяване на бъдещите искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.286, чл.288 и сл. от ТЗ, вр. с чл.361 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.294 от ТЗ, считано от връчване на настоящото определение.

 

            ПРЕДУПРЕЖДАВА молителя, че ако не представи в срок от един месец, считано от получаване на настоящото определение, доказателства за предявяване на обезпечените бъдещи искове, съдът служебно ще отмени обезпечението.

 

            ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед за допуснатата обезпечителна мярка след представяне на доказателство за внесена от молителя държавна такса в размер на 5лв.

 

Определението може да бъде обжалвано от ответника с частна жалба пред Върховния касационен съд  на Република България при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едноседмичен срок, течащ от деня на получаване на съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

 

Препис от определението да се връчи на молителя!                         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           2.