О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N 559

 

гр. Сливен, 07.12.2016 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С.

      ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                Мл. с. Н. К.

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов  ч. гр. д. N 512  по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

       Производството е по подадена частна жалба от „Криси – Д.Ф.” ЕТ срещу определение № 2326/16.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4921/2016 г. на Сливенски районен съд. В частната жалба се твърди, че с атакуваното определение е било допуснато исканото от жалбоподателя обезпечение на бъдещия му иск, но същевременно е била определена гаранция в размер на 2 000.00лв., поради което същият обжалва определението в тази част. Сочи се, че съдът е намерил, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение, но неправилно е поискал да бъде внесена гаранция, тъй като такава се определя в случаи, в които искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства и не е налице вероятната му основателност.

       Настоящата инстанция намира жалбата за основателна, поради следните съображения: Вероятната основателност на иска, чието обезпечение е поискано , се преценява с оглед на ангажираните писмени доказателства с молбата за обезпечение.  Възможно е да бъде преценено и без това основание, ако обезпечението е поискано при представена гаранция по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД или е определена такава от съда без оглед цената на иска. За да се допусне обезпечение съдът следва да констатира, че с оглед на данните за поведението на ответника, за ищеца.молител ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Освен това налаганата обезпечителна мярка следва да бъде адекватна, т.е. да е подходяща с оглед на обезпечителната нужда и допустима от гледна точка на възможността за принудително изпълнение върху вземанията, с които се иска обезпечаване на иска.  Съгласно чл. 389 и сл. от ГПК обезпечението на иска се допуска тогава, когато същият е допустим, когато е налице обезпечителна нужда и когато поисканата обезпечителна мярка е адекватна на заявената нужда. Изрично с разпоредбата на чл. 391 е прието, че обезпечението се допуска когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Допустимо е съдът да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1 т. 1, т.е. когато са представени и писмени доказателства.  В конкретния случай към молбата за поисканото обезпечение са представени убедителни писмени доказателства, фактури, извлечения от счетоводните книги на молителя, както и  споразумение между страните, сключено на 28.10.2016 г., с което е бил приет погасителен план, който обаче, видно от счетоводните книги на ищец, не е бил изпълнен. Така с оглед на убедителните писмени доказателства, които са представени, може да се направи извода, че бъдещият иск е вероятно основателен.  При наличието на такива писмени доказателства не са налице предпоставките визирани в чл. 391 ал. 2 от ГПК, тъй като това изискване – за внасяне на гаранция, създава допълнителни затруднения за  ищеца. Поради това определението в тази част следва да бъде отменено.

        Ръководен от изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

      ОТМЕНЯ определение № 2326/16.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4921/2016 г. на Сливенския районен съд в ЧАСТТА, с която е определено молителят ЕТ „Криси – Д.Ф.” да внесе гаранция в размер на 2 000.00 лв.

     

Определението е окончателно

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: