О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Сливен, 09.12.2016 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на девети декември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: С. М.

Мл.с.: Н. К.

 

като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова ч. гр. дело № 514 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

Депозирана е частна жалба от  Д.Р.К., ЕГН:**********, с адрес: ***; Д.А.К., ЕГН: **********, с адрес: *** и „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 200397123, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Л.“ № *, ет.* представлявано от управителя Д.К. против Определение № 2155 от 28.10.2016 г. по ч.гр.д. № 3571/2016 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20168440402936/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 и район на действие СГС по отношение на длъжника „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД като НЕОСНОВАТЕЛНО. Посочва се, че определението е бланкетно, схематично, необосновано,  недопустимо и неоснователно, с липса на мотиви и в нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че СлРС се е бил произнесъл единствено относно искането за спиране на принудителното изпълнение по отношение на длъжника „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД без да се произнесе по същото искане направено от третите задължени лица по изпълнението- ипотекарните длъжници Д.К. и  Д.Р.К..  Съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК изпълнителният лист срещу длъжника имал обвързваща сила и по отношение на трето задължено лице, учредило ипотека или дало в залог своя вещ като обезпечение на задължението на длъжника, когато взискателят насочвал изпълнението върху тази вещ. С оглед на изложеното СлРС следвало да се произнесе и по отношение на искането за спиране на принудителното изпълнение направено от третите задължени лица и ипотекарни длъжници Д.К. и  Д.Р.К.. За да бъде спряно принудителното изпълнение на основание чл. 420, ал. 1  ГПК било необходимо да бъдат налице две предпоставки- възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение и представяне на обезпечение, като в този случай изпълнението се спирало по силата на закона, а по ал. 2 на чл. 420 ГПК следвало да бъдат представени и убедителни писмени доказателства и бил необходим и акт на съда. СлРС не бил обсъдил представения от тях нотариален акт, с който били учредили в полза на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД договорна ипотека върху собствения им недвижим имот – еднофамилна жилищна сграда „Г“, находяща се в ГР.С., район О.К., ул. „О.“ № *, със застроена площ от 80 кв. м., състояща се от сутерен с гараж, мазе, мокро помещение, партер с дневна, трапезария, кухня и санитарен възел, етаж с две спални, мокро помещение, баня и балкон, таванско помещение, заедно с ¼ ид.ч. от дворното място, цялото застроено и незастроено на площ от 1250 кв.м., съставляващо парцел XXV-2189 от квартал 55 по плана на ГР.С., местност „Вилна зона Горна Баня“. Обезпеченото с така учредената ипотека вземане било индивидуализирано в т.  1 от нотариален акт № 82, том първи, рег. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. чрез препращане към сключения между банката взискател и длъжника Договор за банков кредит № 000CL-L-000020/26.01.2009 г. и трите анекса към него.  СлРС не бил взел предвид, че този договор бил за предоставяне на условен банков кредит и давал право на ПИБ АД едностранно да извършва усвояване на средства по кредита за да ги ползва за погасяване на други кредитни задължения на кредитополучателя, които били изброени изчерпателно в б. „а“, „б“ и „в“ на т. 1 от процесния нотариален акт. Към този момент ПИБ АД била предоставила на длъжника единствено посочените в тези букви кредити. Заявителят бил признавал, че бил използвал средствата по сключения на 26.01.2009 г. договор за условен банков кредит за погасяване на задълженията, произтичащи от договор за револвираща кредитна линия сключен на 29.12.2015 г. Задълженията по този договор не били сред изчерпателно изброените в  б. „а“, „б“ и „в“ на т. 1 от процесния нотариален акт и задължението, за принудителното изпълнение на което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист било възникнало в резултат на погасяване на задължението по договор за револвираща кредитна линия сключен на 29.12.2015 г., който не бил съществувал към датата на учредяване на ипотеката- 16.07.2013 г. поради което учредената ипотека с процесния нотариален акт не обезпечавала задължението на „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, за което по ч.гр.д. №3571/2016 г. по описа на СлРС била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С оглед на изложеното жалбоподателите Д.К. и  Д.Р.К. били незаконосъобразно конституирани като ипотекарни длъжници, което било довело до незаконосъобразност на всички предприети срещу тях изпълнителни действия.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което  да бъде постановено спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20168440402936/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 и район на действие СГС.

В законния срок е депозиран отговор от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: ГР.С., бул. „Д.Ц.“ № ** чрез юрисконсулт К.А.. Посочва, че видно от двете алинеи на чл. 420 ГПК единствено длъжникът могъл да поиска спиране на изпълнението, а всички трети лица, които не били страни по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист нямали правен интерес да искат спиране и подадените от тях молби били недопустими. На следващо място жалбата подадена от длъжника била неоснователна, тъй като не бил представил убедителни писмени доказателства и не бил представил обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Не се оспорвали задълженията по договора за кредит. Уточнява, че ч.гр.д. № 3571/2016 г. по описа на СлРС било образувано по подадено заявление на банката взискател против кредитополучателя „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД за задължения по Договор за банков кредит № 000CL-L-000020/26.01.2009 г. и четирите анекса към него обезпечено с вписана договорна ипотека учредена от Д.К. и  Д.Р.К.. Оспорват твърденията на жалбоподателите, че задълженията предмет на заповедта за незабавно изпълнение и на изпълнителния лист не били обезпечени с учредената договорна ипотека, като същите следвало да бъдат доказани в производството по чл. 422 ГПК, в което ще се разглеждат претенциите на взискателя по същество, поради което същите били неотносими към настоящото производство. Цитира съдебна практика в смисъл, че разпоредбата на чл. 391, ал. 4 ГПК следвало да се прилага и при искане от длъжника за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК. Моли да бъдат оставени без разглеждане жалбите на ипотекарните длъжници Д.К. и  Д.Р.К. като недопустими и да бъде оставена без уважение жалбата на длъжника „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД като неоснователна и да бъде потвърдено атакуваното определение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На  19.08.2016 г. в деловодството на СлРС било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК от "ПИБ" АД против длъжника „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД. Към заявлението банката заявител е приложила следните документи, от които твърди, че произтича вземането й- Договор за банков кредит № 000CL-L-000020/26.01.2009 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 27.07.2011 г., Анекс № 2 от 21.09.2012 г., Анекс № 3 от 13.06.2013 г. и Анекс № 4 от 29.12.2015 г.; Договор за револвираща кредитна линия от 29.12.2015 г. изменен и допълнен с Анекс № 1 от 29.12.2015 г. и Анекс № 2 от 29.12.2015 г., Извлечение от счетоводни книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК, Нотариални покани. Съдът издал Заповед № 23** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК на 23.08.2016 г. и изпълнителен лист, по силата на които длъжникът „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е бил осъден да заплати на банката кредитор ПИБ АД следните суми: част от просрочена главница в размер на 400 000 лева, по Договор за банков кредит № 000CL-L-000020/26.01.2009 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 27.07.2011 г., Анекс № 2 от 21.09.2012 г., Анекс № 3 от 13.06.2013 г. и Анекс № 4 от 29.12.2015 г ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-19.08.2016 г. до изплащането й; разноски сторени в заповедното производство в размер на 8000 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на  6*0 лв.

За обезпечаване на вземането с Нотариален акт № 82, том първи, рег. № 2846, дело № 65/16.07.2013 г. чрез препращане към сключения между банката взискател и длъжника Договор за банков кредит № 000CL-L-000020/26.01.2009 г. и трите анекса към него е била учредена и вписана договорна ипотека върху еднофамилна жилищна сграда „Г“, находяща се в ГР.С., район О.К., ул. „О.“ № *, със застроена площ от 80 кв. м., състояща се от сутерен с гараж, мазе, мокро помещение, партер с дневна, трапезария, кухня и санитарен възел, етаж с две спални, мокро помещение, баня и балкон, таванско помещение, заедно с ¼ ид.ч. от дворното място, цялото застроено и незастроено на площ от 1250 кв.м., съставляващо парцел XXV-2189 от квартал 55 по плана на ГР.С., местност „Вилна зона Горна Баня“ собственост на Д.К. и  Д.Р.К.. Дружеството длъжник и ипотекарните длъжници били уведомени за издадената заповед, като  депозирали възражения по чл. 414 ГПК  в рамките на  законоустановения срок. Във връзка с това на 28.10.2016 г. било постановено обжалваното определение, в което съдът приел, че не са изпълнени изискванията на  чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението и е отхвърлил искането на длъжника за спиране на принудителното изпълнение, като неоснователно.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателите и в рамките на законоустановения едноседмичен срок е била депозирана настоящата частна жалба.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В разпоредбата на  чл. 420 от ГПК са предвидени две хипотези, при които е възможно спиране на изпълнението започнало въз основа на издадена заповед по реда на чл. 417 от ГПК. Първата хипотеза е разгледана в разпоредбата на  чл. 420, ал.1 от ГПК и предвижда, че възражението срещу заповедта за изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 ГПК може да доведе до спиране на принудителното изпълнение когато длъжникът представи надлежно обезпечение на кредиторите по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 180 от ЗЗД посочва, че когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека, а разпоредбата на чл. 181 от ЗЗД посочва, че залогът се учредява чрез влагане на сумата или ценните книжа в банка, а ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално заявено съгласие на собственика на собственика на недвижимия имот за учредяването й. В настоящия случай жалбоподателите не са представили надлежно обезпечение по смисъла на чл. 180 и 181 от ЗЗД. Вписаната ипотека по договора за банков ипотечен кредит касае обезпечението на самото вземане на кредитора, но тя не представлява ново обезпечение, което да послужи за спиране на принудителното изпълнение по реда на  чл. 420, ал.1 от ГПК.

Втората хипотеза при която може да се спре принудителното изпълнение е разгледана в разпоредбата на  чл. 420, ал.2 от ГПК. Законодателят предвижда, че ако в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът постановил незабавно изпълнение може да го спре. Пред съда разгледал искането за спиране на изпълнението не са били представени надлежни писмени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод на този етап от развитие на делото за това, че задължението не е дължимо. Такива писмени доказателства не са представени и пред настоящия съд. Твърдението на жалбоподателите, че заявителят бил признавал, че бил използвал средствата по сключения на 26.01.2009 г. договор за условен банков кредит за погасяване на задълженията, произтичащи от договор за револвираща кредитна линия сключен на 29.12.2015 г.  и че задълженията по  този договор не били сред изчерпателно изброените в  б. „а“, „б“ и „в“ на т. 1 от процесния нотариален акт и задължението, за принудителното изпълнение на което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист било възникнало в резултат на погасяване на задължението по договор за револвираща кредитна линия сключен на 29.12.2015 г., който не бил съществувал към датата на учредяване на ипотеката- 16.07.2013 г. поради което учредената ипотека с процесния нотариален акт не обезпечавала задължението на „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, за което по ч.гр.д. №3571/2016 г. по описа на СлРС била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са възражения по същество на спора и излизат извън предмета на настоящото производство, който се ограничава единствено до преценка дали са налице предвидените предпоставки за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК. Длъжникът може да се опита да оспори изпълняемото право като представи убедителни писмени доказателства, че вземането за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не съществува. В случая жалбоподателите не оспорват самото вземане, а оспорват идентитета на вземането за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и вземането, което е обезпечено с учредената от ипотекарните длъжници договорна ипотека и са били незаконосъобразно конституирани като ипотекарни длъжници, което било довело до незаконосъобразност на всички предприети срещу тях изпълнителни действия, което възражение не следва да бъде разглеждано в настоящото производство, тъй като е въпрос, който следва да бъде разгледан в хода на образуваното производството по чл. 422 от ГПК. Относно проверката на законосъобразността на извършените изпълнителни действия от ЧСИ С.Я. съществува друг процесуален ред за защита.

С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено и  следва да бъдат присъдени претендираните от въззиваемата страна разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.

Предвид гореизложеното,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №   от 28.10.2016 г. по ч.гр.д. № /2016 г. по описа на СлРС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Д.Р.К., ЕГН:**********, с адрес: ***; Д.А.К., ЕГН: **********, с адрес: *** и „ДАНС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 200397123, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Л.“ № *, ет.* представлявано от управителя Д.К. да заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 8831094393, със седалище и адрес ан управление: гр.София, бул.“Д.Ц.“ № ** сумата от 300 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: