О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Сливен, 13.12.2016 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М.С.                                                                                                                                           

                                                                        мл.с Н.К.

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 516 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ е постъпила частна жалба от длъжник против постановление, с което се отказва намаляне размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя.

В нея жалбоподателят твърди, че не е доволен от отказа на ДСИ да редуцира адвокатския хонорар, заплатен от взискателя по изпълнителното дело. Заявява, че той е прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на изпълнителното производство, за удовлетворяване на вземането е било достатъчно да се поиска запор на банковите сметки на длъжника. Счита, че по делото липсват данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия извън подаването на молбата. Твърди и че няма доказателства за заплащане на претендираното възнаграждение. Поради това моли съда да отмени отказа на ЧСИ и вместо това намали адвокатския хонорар до 200 лв., съгласно чл. 10 от Наредба №1/04г., евентуално – до минималния размер по Наредбата за образуване и водене на изпълнително дело. Претендира разноски за това производство.

В законовия срок насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло частната жалба като неоснователна. Заявява, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, което е отразено в представения договор, а размерът му е в рамките на минималния по Наредба №1.  Иска частната жалба да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски за това производство в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

ЧСИ е поредставил писмени мотиви, с които описва хронологията на движение на изпълнителното производство. Нито в мотивите си, нито в разпореждането за отказ, е изложил доводите си да остави без уважение искането за редукция.

След като се запозна с изпълнителното дело, аргументите на страните и мотивите на ЧСИ, съдът намира жалбата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Изпълнително дело № 548/2016г. на ЧСИ рег. № 768 с р-н на действие СлОС е образувано на 21.10.2016г. по молба на С.Г.Ж.въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2016г. против „ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, за сумата 1330 лв., представляваща дължими съдебни разноски.

Молбата е подадена чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, към нея е приложено пълномощно и договор за правна помощ, в който е посочено, че е уговорено възнаграждение в размер на 520 лв., което е заплатено в брой. В нея е направено и искане до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия, като след изтичане на срока за доброволно изпълнение е поискано прилагане на конкретен принудителен изпълнителен способ - „запор“ върху вземания и банкови сметки на длъжника.

ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му на 26.10.16г., като с молба от 31.10.16г. той е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя. С разпореждане от 31.10.16г. ЧСИ е оставил без уважение това искане и актът му е атакуван с настоящата частна жалба от 16.11.16г.

Настоящият състав счита, че не са налице предпоставки за уважаване на искането за редуциране размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. На първо място фактът на действителното му заплащане е несъмнено доказан чрез изявлението, инкорпорирано в договора за правна защита и съдействие, касаещо предаването на сумата 520 лв. в брой и скрепено с подписите на платилия и получилия сумата, което придава на документа характер на разписка в тази му част и не противоречи на постановеното по тези въпроси ТР на ОСГТК.

Що се отнася до размера на уговореното и заплатено от взискателя възнаграждение на процесуалния му представител по чл. 32 т. 1 от ГПК – 520 лв., съдът счита, че той не е прекомерен и е в рамките на минимума, заложен в приложимите разпоредби на Наредба № 1/2004г. Имущественият интерес е 1 330 лв., и макар фактическата и правна сложност, която би имало изпълнителното производство, да е минимална, пълномощникът на взискателя е осъществил към момента процесуално представителство чрез подаване на молбата за образуване на изпълнително дело и в нея са внедрени и други действия във връзка с изграждането и поддържане висящността на изпълнителното производство – искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ. Това, че към момента ЧСИ не е предприел такива, не се дължи на небрежност на взискателя, още повече, че няма данни след получаване на призовката за доброволно изпълнение длъжникът незабавно да е погасил изцяло или частично паричното си задължение.

Така съгласно чл.  10 т. 1 от Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения на адвоката се дължи възнаграждение от 200 лв. за образуването на делото и съгласно чл. 10 т.2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 – още 323, 10лв. за извършване на действие с цел удовлетворяване на вземането. Тоест – заплатеният по настоящото дело хонорар от 520 лв. е изцяло в граництата на минималния предвиден размер и искането за неговото намаляване е неоснователно.

Поради това разпореждането за отхвърляне на молбата по чл. 78 ал. 5 от ГПК, подадена от длъжника, е правилно и не следва да бъде отменяно, а настоящата частна жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

На ответната по частната жалба страна се дължат разноски за заплатения адвокатски хонорар за подаване на отговор, в размер на 200 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София против разпореждане от 31.10.2016г. по изп.д. № 20167680400548 на ЧСИ, рег. № 768 и р-н на действие СлОС, с което е отказано намалянето на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 520 лв., като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София да да заплати на С.Г.Ж. направените разноски по делото в размер на 200 лв.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

         ЧЛЕНОВЕ: