О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 14.12.2016 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М.С.                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. Н.К.

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 522 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е спряно производството по образувано граждански дело до приключване с влязло в сила решение на производството по друго гражданско дело с обуславящ характер, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частната жалбоподателка – ищца в първоинстанционното производство,  обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Развива съображения, че от една страна искът по чл. 30 ал. 1 от ЗН за намаляне на завещателно разпореждане няма обратно действие, а такова от влизане в сила на решението, с което е уважен и от този момент занапред настъпва промяна в отношенията на страните, поради което не би следвало настоящият спор да се спира до приключване на делото, по което този иск е бил предявен. Същевременно обаче в конкретния случай решението, постановено по това дело и касаещо този иск, е влязло в сила. От друга страна изтъква, че в настоящото производство предмет на претенцията й е периодът от 17.02.15г. до 10.05.16г. – датата, когато е влязло в сила решението по гр. д. № 4260/14г. на СлРС в частта за намаляване на завещателното разпореждане, тоест – до този момент тя е притежавала ½ ид.ч. от всичките съсобствени имоти, поради което производството по гр.д._№ 4260/14г. на СлРС в неприключилите си части не се явява преюдициално спрямо настоящия спор.

Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и постанови продължаване на производството.

В законовия срок  насрещната страна не е подала писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Частната жалбоподателка – ищца в първоинстанционното производство, е предявила пред СлРС искове по чл. 31 ал. 2 от ЗС и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, като е поискала ответникът да й заплати обезщетение в размер общо на 17 480 лв. за еднолично ползване на съсобствени на страните недвижими имоти за периода 17.02.15г.-10.05.16г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 10.05.16г. до окончателното изплащане и такова обезщетение в размер общо на 1 974, 66 лв. за периода 01.04.15г.-10.05.16г., като главните и акцесорните претенции са конкретизирани по размер поотделно за всеки от трите съсобствени имота

С отговора на исковата молба ответникът е изложил становище по допустимостта и основателността на претенциите и е направил искане по чл. 229 ал. 1 от ГПК за спиране на производството до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 4620/14г. на СлРС, за което счита, че има преюдициално значение спрямо настоящия спор.

С атакуваното определение № 2131, държано в з.с.з. на 27.10.16г., първостепенният съд е спрял производството по образуваното по исковата молба гр.д. № 2205/16г. по описа на СлРС до приключване с влязъл в сила окончателен съдебен акт на гр.д. № 4260/14г. на СлРС.

В мотивите си е приел, че изходът на спора по гр.д. № 4260/14г. на СлРС е обуславящ за правилното решаване на този по спряното дело, тъй като ищцата по него твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от описаните в исковата молба недвижими имоти, а между страните има дело с предмет намаляване на завещателно разпореждане, извършено в полза на ищцата от общата наследодателка на страните, с решението по което е извършено намаляване на това разпореждане, решението е обжалвано пред СлОС и производството по този спор не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Настоящият въззивен състав намира тези съображения за неправилни.

Действително между същите страни има висящо гр.д. № 4260/14г. на СлРС, но то е било образувано въз основа на предявени от С.Т. /ответник в настоящото производство/ и М.Т. искове по чл. 30 ал. 1 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане, извършено в полза на А. Б. /ищца в настоящото производство/ от общата им наследодателка до размер на запазените части на ищците, като са били приети за съвместно разглеждане в същото производство насрещни искове на ответницата с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД срещу първия ищец.

С решението си първоинстанционният съд е уважил изцяло исковете по чл. 30 ал. 1 от ЗН и е намалил завещателното разпореждане, направено в полза на А. Б., възстановявайки запазените части на С.Т. и М.Т.. Постановил е и по насрещните искове.

Така по начало въпросът за размера на квотите от правото на собственост върху процесните имоти, притежавани от всяка от страните, е от съществено значение за правилното разрешаване на спора за обезщетение за еднолично ползване на имотите само от единия съсобственик. Естествено е, че този размер би претърпял промяна, ако правопораждащият факт, на който се позовава ищцата при заявяване на своето право  – завещателно разпореждане – претърпи промяна в ефекта си, ако конститутивният иск за това бъде уважен.

Тук следва да се отбележи, че са напълно неправилни доводите на частната жалбоподателка, че това нямало значение, тъй като искът по чл. 30 ал. 1 от ЗН за намаляване на завещателни разпореждания нямал обратно действие, а има такова от влизане в сила на решението, с което същият е уважен и от този момент за напред настъпвала промяната в отношенията на страните.

Точно обратното. Искането за възстановяване на накърнена запазена част от наследството цели промяната в отношенията между страните. Облагодетелстваният от разпоредителното действие с обратна сила към момента на откриване на наследството, губи права над частта, с която е накърнена запазената част. Така решението по иска с правно основание чл. 30 ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазената част на ответника /ищец по гр.д. № 4260/14г. на СлРС/ има конститутивен ефект и с обратна сила е възстановило правата в патримониума му като наследник, затова и квотите на страните се считат регулирани по този начин от момента на откриване на наследството.

Следователно по начало изходът на спора относно запазените части и евентуалното им накърняване, е от преюдициално значение спрямо спора за обезщетяване на неползващия съсобственик съобразно размера на квотата му от вещното право.

В случая обаче, решението в частта, касаеща претенциите по чл. 30 ал. 1 от ЗС не е атакувано и е влязло в сила след изтичане на срока за обжалване. Тоест – няма висящност на дело, обуславящо изхода на спряното, тъй като преюдициалният факт е установен с влязъл в сила съдебен акт и се ползва с обвързваща сила, която следва да бъде съобразена от решаващия настоящия спор съд.

Въззивни жалби са били подадени  от единия ищец и от ответницата само по отношение на насрещните искове по чл. 31 ал. 2 от ЗС, касаещи обезщетение за еднолично ползване на съсобствени имоти и обезщетение за забава. В тези части няма влязло в сила решение към момента, но изходът на спора по тези въпроси няма предопределящо значение спрямо заявените в настоящото производство права на ищцата.

В обобщение – не са налице предпоставките, визирани от правната норма на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, за спиране на производството по гр.д. № 2205/16г. на СлРС.

Тъй като правните изводи на двете инстанции се разминават, частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на СлРС за продължаване на съдопроизводствената дейност.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение №  2131 от 27.10.2016г. по гр.д. № 2205/16г. на СлРС, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 4260/14г. на СлРС като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ВРЪЩА гр.д. № 2205/16г. на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

         ЧЛЕНОВЕ: