О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 24.01.2017г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: С.М.

                                                                  Мл.с.:Н.К.

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова ч.гр.д.№ 542 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 423 от  ГПК.

 

         Образувано е по възражение, подадено от П.И.Й. ***, в качеството му на управител на „ПИЙ 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № **, по ч.гр.д. № 4396/2015г. по описа на РС Сливен. В него се твърди, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4396/2015г. не му е била надлежно връчена. Посочва се, че съобщението за издадената заповед за изпълнение не е било връчено по съответния ред. Твърди, че на адреса, на който е седалището и адрес на управление на задълженото лице по издадената заповед за изпълнение, винаги има лице, което да получи съобщенията адресирани до „ПИЙ 1„ ЕООД и това е самият законен представител на дружеството. Във връзка с това неверни са били извършените отразявания от връчителя към съда за това, че на 01.12.2015г. при посещение на адреса в гр. Сливен, ул. „Г.И.“ № ** не е намерил офис на такава фирма, както и че е залепил уведомление по реда на чл.47 от ГПК на входната врата на същия този адрес. За това, че на посочения адрес има офис и лице, което да получава адресирани до фирмата документи, свидетелства фактът, че ЧСИ П.Г. е връчил на същия този адрес на 23.11.2016г. покана за доброволно изпълнение, а също така на този адрес е било получено постановление за спиране на наказателно производство от 07.12.2015г. на РП Нова Загора. Твърди се, че Районният съд неправилно е приел, че съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено по реда на чл. 50 ал.2 от ГПК, тъй като за да е налице тази хипотеза е необходимо лицето да е напуснало адреса си на управление и в регистъра да не е вписан новия му адрес. Излага се предположение, че тъй като съдебният връчител е посетил адреса само на 01.12.2015г. е възможно точно в този момент да е нямало лице, което да получи кореспонденцията, но не че и по принцип няма такова лице. Моли се съда да приеме, че в случая заповедта за изпълнение на парично задължение не е връчена надлежно на дружеството длъжник по нея. Иска се съдът да приеме, че е налице хипотезата на чл. 423 ал.1 от ГПК и след като приеме възражението да спре изпълнението на заповедта за изпълнение като укаже на Сливенския районен съд и последиците по чл. 423 ал.4 изр.1 от ГПК.  

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства. След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         На 16.11.2015г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „САЛИМИКА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против „ПИЙ 1“ ЕООД, гр. Сливен за парично задължение. По заявлението била издадена заповед № 2885 от 17.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. На длъжника по заповедта било изпратено съобщение за издадената заповед за изпълнение. На 01.12.2015 г. призовкаря към Сливенски РС отбелязал в уведомлението за връчване на съобщенията, че на посочения адрес няма офис и представител на фирмата. На съобщението било отбелязано, че на посочения адрес няма офис и представител на тази фирма, както и че е залепено уведомление от 01.12.2015 г. Във връзка с така оформеното уведомление на 04.01.2016 г. съдът приел, че заповедта е връчена при условията на чл.50 ал.2 от ГПК и е влязъл в сила и се разпоредил да се издаде изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20168370400870 при ЧСИ П.Г.. Същият връчил на адреса на длъжника – гр. С. ул. „Г.И.“ № ** покана за доброволно изпълнение на 23.11.2016г., която била получена лично от управителя на дружеството. На  23.12.2016г. в рамките на законно установения едномесечен срок било депозирано процесното възражение.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, възражението по чл. 423 ал.1 от ГПК  е основателно.

         Действително в настоящия случай, връчителят от Районен съд Сливен е направил опит да връчи съобщението до длъжника във връзка с издадената заповед за изпълнение. Същото обаче е било еднократно действие, осъществено на 01.12.2015 г. и е останало безрезултатно. В разпоредбата на чл.50 ал.1 от ГПК е посочено, че мястото на връчване на търговец или на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. В разпоредбата на чл.2 от чл.50 от ГПК се предвижда, че ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени, а ал.4 предвижда, че когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47 ал.1 от ГПК. Макар да няма изрична разпоредба в процесуалния закон, трайната съдебна практика е приела, че за да се приеме за доказано обстоятелството, че на даден адрес не може да бъде открито лицето, на което следва да се връчат съдебните уведомления, този адрес следва да е посетен няколкократно в различни часове от денонощието, тъй като практиката показва, че предвид динамичния живот много често няма постоянно лице на съдебните адреси на юридическите лица, което да получи съдебните книжа. Очевидно настоящия случай е точно такъв. При еднократното посещение от връчителя на РС Сливен адресата не е открит, но на същия този адрес в един по-късен момент частният съдебен изпълнител е връчил покана за доброволно изпълнение на управителя на задълженото лице. Това показва, че юридическото лице не е било сменило адреса си и при едно повторно посещение, съдебните книжа са щели да му бъдат надлежно връчени, съответно за него нямаше да са налице последиците на чл. 50 ал.2 от ГПК.

         Предвид изложеното, съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 423 ал.1 от ГПК, а именно длъжникът по заповедта за изпълнение не е бил получил по надлежния ред заповедта за изпълнение. С оглед на това съдът следва да приеме направеното възражение. Като последица от поемането на възражението по заповедта за  изпълнение, предвид разпоредбата на чл.423 ал.3 изр.2 от ГПК, издадената заповед по чл. 410 от ГПК следва да се спре. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд като му се укаже, че той следва да предприеме действията по чл. 415 ал.1 от ГПК съобразно разпоредбата на чл. 423 ал.4 от ГПК.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА направеното възражение по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК от П.И.Й. ***, в качеството му на управител на „ПИЙ 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № **, във връзка с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2885 от 17.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4396/2015г. по описа на Сливенски районен съд.

СПИРА изпълнението по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2885 от 17.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4396/2015г. по описа на Сливенски районен съд.

 

ИЗПРАЩА делото на Районен съд Сливен с указание за предприемане на действията по чл. 415 ал.1 от ГПК.

 

ЧСИ Павел Георгиев да бъде уведомен за постановеното определение.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.