О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 12.01.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.

                                                            ЧЛЕНОВЕ: М..

Мл.С. Н. К.

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова ч.гр.д.№ 546 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

          Образувано е по възражение, подадено от Х.Д.П., ЕГН:********** *** чрез адв. М.Р. ***, със съдебен адрес:***-12 в качеството й на длъжник против Заповед за изпълнение №2281 по чл.410 от ГПК от 17.08.2016 г., издадена по ч.гр.д.№3472/2016г. по описа на СлРС.

            Подателката на възражението посочва, че на 24.11.2016 г. на входната врата на блока, в който живеела било залепено съобщение от „В и К-Сливен“ ООД с искане да свърже с техен служител по телефона и след като позвънила научила, че дружеството по съдебен ред било предявило претенция срещу нея за старо задължение и й е бил посочен номера на образуваното частно гражданско дело по тяхното заявление. С оглед на това била входирала молба до СлРС да получи незаверен препис от материалите по делото на същата дата. След получаване на същите била узнала, че срещу нея била издадена в полза на „В и К-Сливен“ ООД Заповед за изпълнение №2281 по чл.410 от ГПК от 17.08.2016 г., издадена по ч.гр.д.№3472/2016г. по описа на СлРС и изпълнителен лист. Оспорва записаното от призовкаря в съобщението адресирано до нея и впоследствие и в уведомлението по чл. 47 ГПК , че на 02.09.2016 г. не била открита на посочения адрес и че не е открито лице от домашните й, което да е било съгласно да получи съобщението. На входа на блока й никога не били поставяни домофони, но били поставени звънци и пощенски кутии до които призовкарят бил имал достъп. Същият не бил залепил уведомлението на нейния вход и не бил изпълнил задължението си при наличието на пощенска кутия на входа на блока да пусне уведомлението й в нея. Счита, че с оглед на утвърдената съдебна практика за да бъде редовно връчването е било необходимо отсъствието на адресата да бъде отразено в протокол на връчителя, който да удостоверява, че същият е бил посещавал посочения адрес не по-малко от три пъти в продължение на поне един месец по различно време на деня, като отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и въз основа сведенията на кои лица е бил направил извода, че лицето не се намира на посочения адрес, както и че не се намира на посочения адрес лице съгласно да получи съобщението. В този смисъл цитира практика на ВКС. Било налице ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, което я било лишило от възможността да подаде възражение срещу нея в срок. Моли да се приеме за допустимо възражението като подадено в едномесечния преклузивен срок по чл. 432, ал. 1 ГПК след узнаване за издадената заповед за изпълнение от длъжника, да се приеме възражението като основателно поради опорочената процедура за връчване на заповедта равносилна на ненадлежно връчване. Моли след като се приеме възражението делото да бъде върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Прилага като писмени доказателства към делото- молба от 24.11.2016 г. за снобдяване с материалите по образуваното срещу нея частно гражданско дело пред СлРС, съобщение, уведомление, разписка, заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане, като не посочва какви конкретни обстоятелства ще бъдат установени с неговите показания, поради което настоящият въззивен състав ще остави без уважение това доказателствено искане на подателката на възражението като неоснователно.

 

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по гр. д. №3472/2016 г. по описа на СлРС е образувано по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на „В и К Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш. с.“ № * срещу длъжницата Х.Д.П.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение №2281 по чл.410 от ГПК от 17.08.2016 г., издадена по ч.гр.д.№3472/2016г. по описа на СлРС и изпълнителен лист от 10.10.2016 г., с която е разпоредено длъжницата да заплати в полза на заявителя сумата от 346,26 лева, представляваща стойност на доставената и консумирана питейна вода по партидата на длъжницата с кл. № 12246 на адрес: гр. С., ул. „Й. Щ.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* за периода 01.04.2009 г. до 30.04.2014 г. ведно със законната лихва, считано от 16.08.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 134, 23 лв. представляваща мораторна лихва към 08.07.2016 г. и разноски в размер на 26 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на 02.09.2016 г. на адрес: гр. Сливен, ул. „Й. Щ.“, бл. *, вх. *, ап. *, по реда на чл. 47 ГПК. Адресът е бил посетен само веднъж от връчителя, който е залепил уведомлението без да го поставя в пощенската кутия. В разписката на гърба на уведомлението и на съобщението същият посочва, че на 02.09.2016 г. е посетил адреса, но длъжницата не била открита на адреса, нито някое лице от нейните домашни, което да се съгласи да получи съобщението. Посочва се че входа на блока бил заключен, по домофона никой не отговарял и нямало достъп до апартамента. В законоустановения срок по чл.414 от ГПК възражение не е подадено по ч.гр.д.№3472/2016 г. на СлРС. На 10.10.2016 г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист на кредитора.

Длъжницата има следния настоящ адрес и постоянен адрес-***, на който е връчена заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК.

            Възражението по настоящото дело е подадено на 15.12.2016 г., като видно от приложената към делото молба входирана от длъжницата в деловодството на СлРС на 24.11.2016 г. за издаване на заверени преписи от изброените документи по образуваното срещу нея частно гражданско дело № 3472/2016 г., същата е узнала на тази дата за издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.    Възражението е подадено в рамките на едномесечния срок течащ от датата на узнаване от страна на длъжницата за издадената срещу нея заповед за изпълнение.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес и в законово определения 1-месечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, поради което е допустимо. Съдът приема, че  длъжницата не е узнал  за издадената заповед за изпълнение, тъй като  не е получила лично никакви книжа, свързани с нея.        Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд.

             Предвид така установеното от фактическа страна се налага извода, че заповедта   за изпълнение по чл. 410 ГПК не е била надлежно връчена на длъжницата поради, което тя е била лишена от възможността да подаде възражение по чл. 414 ГПК, с което да оспори вземането. Въззивният състав приема за относима към настоящия случай цитираната от длъжницата практика на ВКС според която за да бъде редовна процедурата по чл. 47, ал.1 ГПК за връчване чрез залепване на уведомление, която съставлява „крайна мярка“ и за да може да се приложи презумпцията по чл. 47, ал. 5 ГПК съответният връчител е следвало да удостовери надлежно отсъствието на страната от адреса, на който преди това са й били връчвани съдебните книжа в течение на повече от един месец. Адресът през това време е следвало да бъде посетен на три различни дати в рамките на най-малко един месец, като посещенията следва да бъдат осъществени в различни часове от денонощието. В случая адресът е бил посетен само веднъж от призовкаря на 02.09.2016 г. и е било залепено уведомлението по чл. 47 ГПК на същата дата.

 С оглед на изложеното процедурата по връчването на заповедта за изпълнение на длъжницата е била опорочена и двуседмичния срок за подаване на възражението по чл. 414 ГПК не е започнал да тече. В този смисъл са Определение № 160 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч.гр.д №194/2009 г.  I ГО, ГК; Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр.д № 5741/2014 г. I ГО, ГК; Определение № 642 от 25.10.2012 г. на ВКС по ч.т.д. №520/2012 г. I ТО  и Определение № 559 от 16.07.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4222/2014 г., I V ГО.

            Поради това съдът приема, че длъжницата не е могла да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение и не е могла да подаде възражение в законоустановения срок против нея, тъй като заповедта за изпълнение не й е била надлежно връчена.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 423, ал.1, т. 1 от ГПК, поради което на основание чл. 423, ал.3 и 4 от ГПК  възражението следва да бъде прието и делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражение, подадено от Х.Д.П., ЕГН:********** *** чрез адв. М.Р. ***, със съдебен адрес:***-12 в качеството й на длъжник против Заповед за изпълнение №2281 по чл.410 от ГПК от 17.08.2016 г., издадена по ч.гр.д.№3472/2016г. по описа на СлРС.

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                          2.