О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 03.01.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н. Я.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:     М. С.

С. М.

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№547 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от С.С.А. против Определение №414 от 23.11.2016г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д.№509/2016г., в частта, с която е определена парична гаранция в размер на 750лв. като условие за допуснато обезпечение на предявения от С.С.А. *** иск с правно основание чл.200 от КТ.

            Жалбоподателят С.А. твърди, че определението в обжалваната част относно определената парична гаранция е неправилно. Посочва, че целите на гаранцията са тя да съответства на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. При иск, подкрепен с убедителни писмени доказателства, определянето на гаранцията е обусловено от вероятността, било според спецификата на предмета на доказване, било от други данни относно обезпечителната нужда или допустимостта на исковете, обезпечението да се окаже неоснователно и от това биха произлезли конкретни вреди за ответника. В обжалваното определение не са изложени доводи какви вреди биха настъпили за ответника, то същото е неправилно и необосновано. Посочва, че се касае и за производство по реда на чл.200 от КТ и ищеца е лице, освободено от внасяне на държавна такса и разноски. Поради изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени определението в обжалваната му част, с което е определена парична гаранция в размер на 750лв.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Районен съд – гр.Нова Загора е сезиран с иск по чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от трудова злополука в размер на 25000лв.

            Към исковата молба са представени писмени документи относно приемането на злополуката за трудова по чл.55, ал.1 от КСО на ТП на НОИ – Сливен и медицински документи относно увреждането на ищеца.

            С отговора на исковата молба ответното дружество – работодател е оспорил иска само относно размера му с направено възражение по чл.201, ал.2 от КТ. Представил е документи относно разследването на трудовата злополука.

            В проведено на 27.09.2016г. о.с.з. пред РС – Нова Загора са разпитани свидетели относно злополуката и здравословното състояние на ищеца. Назначени са съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза по искане на ищеца. Заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза е изготвено и изслушано в проведено на 08.11.2016г. открито съдебно заседание. Изготвено е и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза.

            По молба на ищеца в хода на производството, районният съд с Определение №414/23.11.2016г. по гр.д.№509/2016г. по описа на НЗРС е допуснал обезпечение на предявения от С.А. против „Перла“ АД иск с правно основание чл.200 от КТ чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на „Перла“ АД в четири посочени банки до размера на предявения иск от 25000лв., като е определил парична гаранция в размер на 750лв., вносима от ищеца.

            Определението е съобщено на ищеца на 01.12.2016г. Частната жалба е подадена от него на 08.12.2016г.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.

            Разгледана по същество е основателна и като такава следва да се уважи.

            Предмет на частната жалба и съответно на настоящото производство е само определеното условие за допуснатото обезпечение – внасяне на парична гаранция от страна на ищеца.

            При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецизира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.

            В случая районният съд е изследвал тези обстоятелства и е стигнал до извод, че предявения иск освен допустим е и вероятно основателен, както и че е подкрепен с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК. Въпреки това, с оглед „защита на евентуално засегнат интерес на ответника и практиката“, съдът е определил парична гаранция, вносима от ищеца.

            Въззивният съд не споделя посочения извод на първоинстанционния съд.

            В случая, предявеният иск по чл.200 от КТ е подкрепен безспорно с убедителни писмени доказателства, представени и от двете страни, не е оспорена неговата основателност от ответника – оспорването е само относно размера. Освен това по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, както и две експертизи. Поради това безспорно е налице хипотезата на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК. Дадената в разпоредбата на чл.391, ал.2 от ГПК възможност на съда при преценка на представените доказателства, да задължи ищеца да представи парична гаранция, в настоящия случай не е обусловена от данните по делото.

В случая се касае до иск по чл.200 от КТ от работник против работодател за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука, като основателността на исковата претенция /настоящият състав няма предвид размера/ е подкрепена от събраните по делото писмени и други доказателства. Тъй като се касае за работодател юридическо лице, а ищец – работник, освободен от заплащане на държавни такси и разноски по производството /безспорно не и от евентуална парична гаранция/, настоящия състав намира, че не са налице основания за прилагане на хипотезата на чл.391, ал.2 от ГПК. Определението на районния съд в тази част е немотивирано, позовава се на защита на евентуален, неуточнен интерес на ответника – работодател и общо „практиката“, като не е изложил конкретни съображения, които следва да бъдат основани единствено и само на обстоятелства от конкретния предмет на делото.

С оглед изложеното, определението на първоинстанционния съд в обжалваната част, с която е определил парична гаранция, като условие за допуснатото обезпечение, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.  

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение №414 от 23.11.2016г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д. №509/2016г., в частта, с която е определена парична гаранция в размер на 750лв., вносима от ищеца С.С.А., като условие за допуснато обезпечение на предявения от С.С.А. *** иск с правно основание чл.200 от КТ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                    2.