О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 04.01.2017 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание проведено на четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:  М. С.

С. М.                        

                         

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно гр. д. N 551 по описа за 2016  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по частна жалба против определение № 2503/06.12.2016 г. по гр. д. № 3799/2016 г. на РС – Сливен, с което е отхвърлена молбата на С.Й.П. чрез пълномощника й адв. А.С. за освобождаване от внасяне на разноски – възнаграждение за особен представител, в размер на 300лв.

В частната жалба се сочи, че за да отхвърли молбата , съдът се е позовал само на предположение, че молителката има средства да заплати разноските за възнаграждение на особен представител, тъй като не е декларирала спестявания от дейността като земеделски производител. Заявява, че в молбата си и в декларацията е посочила, че не разполага с никакви спестявания. Твърди, че е регистрирана като земеделски производител, но не упражнява такава дейност, тъй като е в платен отпуск за отглеждане на малко дете и получава обезщетение за това. Сочи, че не притежава други недвижими имоти, освен декларираната 1/3ид.ч. от недв.имот в с. Ковачите, няма МПС, не притежава и влогове в банки, както и спестявания и се затруднява със собствената издръжка и издръжката на детето. Сочи, че е невъзможно да внесе депозита за особен представител на ответника, поради което се иска да бъде отменено определението и да бъде освободена от внасянето на разноски.

        С определение № 2386/23.11.2016 г. районният съд е констатирал, че на ответника следва да бъде назначен особен процесуален представител, чието възнаграждение е било определено в размер на 600лв., тъй като това е минималният размер на адвокатското възнаграждение. Съдът е констатирал, че определяйки възнаграждението, е действал по опущение, тъй като е разсъждавал, че делото е за прекратяване на граждански брак с развод, а всъщност предявеният иск е по чл. 127 ал.2 от СК, което означава, че този иск е неоценяем и че дължимото възнаграждение е в размер на 300лв., като го е определил именно в този размер.

       С исковата молба са предявени искове за упражняване родителски права за определяне местоживеенето на детето, за определяне налични отношения с другия родителя, както и за заплащане на месечна издръжка, както и издръжка за минало време.  

       С молба от 30.11.2016 г. ищцата, чрез процесуалният си представител, е направила искане да бъде освободена от внасянето на разноски за особен представител и по тази молба районният съд се е произнесъл с определение № 2503/06.12.2016 г. В определението си съдът е развил подробни съображения обосноваващи отхвърлянето на молбата, които настоящият състав споделя.       В случая ищцата е поискала да бъде освободена от разноски на основание на чл. 83 ал. 2 от ГПК, като е представила декларация за имущественото си състояние, като е твърдяла, че не притежава никакви други доходи освен  тези, които получава като обезщетение за отглеждане на дете. С разпоредбата на  чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил възможността за освобождаване на физическите лица от заплащане на дължимите такси за определено производство, ако съдът установи, че страната няма достатъчно средства да ги заплати. Преценката на съда следва да се базира на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние/ удостоверено с декларация/, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства по  чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК

             В случая при преценка имущественото състояние на страната е съобразена установената съдебна практика, съгласно която за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса, е необходимо да се извърши преценка на имущественото му състояние, доходи, здравословно състояние, възраст, трудова заетост и др. обстоятелства. Следва да се вземат предвид пенсия, заплата, други възнаграждения и източници на доходи, доходите, които могат да се реализират от несеквестируеми имущества и правата върху секвестируеми вещи и други имуществени права. От анализа на всички доказателства е прието, че не е установена невъзможност за внасяне на дължимата държавна такса, тъй като самата жалбоподателка  не  спори, че регистрирана като земеделски производител, заплатила е таксите за образуване на производството, както и е заплатила възнаграждение на процесуалния си представител. Липсват убедителни доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че ищцата не притежава  възможност да внесе възнаграждението за особен представител по предявените искове за родителски права, местоживеене на детето и режим на личните отношения с бащата. Възнаграждението, което е било определено от районния съд е в минималния размер и като е отхвърлил молбата  съдът е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт.

 

Ръководен от изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на С.Й.П. подадена чрез пълномощника й адв. А.С. против определение № 2503/06.12.2016 г. по гр. д. № 3799/2016 г. на Районен съд – Сливен.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: