О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 25.01.2017г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: С.М.

                                                                  Мл.с.:Н.К.

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова ч.гр.д.№ 552 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано по частна жалба, подадено от адв. Р., в качеството й на пълномощник на „НАСИКО 13“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Р.“ *** представлявано от А.К.С. – управител. Обжалвано е определение от 05.10.2016г. по ч.гр.д. № 4321/2013 г. на СлРС, с която молбата за освобождаване на парична гаранция не е била уважена. Жалбоподателят посочва, че с молба вх. № 15671/21.08.2016г. за освобождаване на гаранция са представени доказателства, от които е видно, че нуждата от задържане на гаранция е отпаднала, тъй като с платежно нареждане до банка дължимата сума е била преведена. Жалбоподателят счита, че неправилно жалбата за освобождаване на гаранция е била само частично уважена и че преведената по наложения запор от ЧСИ В.М. сума е била преведена неправомерно. Тя счита, че районният съд се явява трето задължено лице по наложения запор от ЧСИ и като такъв не е  имал задължение да преведе дължимата сума, а само да я държи като пазач /чл.507 от ГПК/. На следващо място е изложено становището, че съдът е следвало да уведоми страните, че уважава запора и се разпорежда с посочената сума и да им даде възможност да дадат своите становища или възражения. По този начин жалбоподателят посочва, че му е било нарушено правото на защита. Моли да се отмени обжалваното определение като незаконосъобразно и да се постанови други такова по силата на което да бъде върната гаранцията в пълен размер или да се отмени обжалваното определение и да се върне на първоинстанционния съд с указания.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         На 07.11.2013 г. била депозирана молба за обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 от ГПК от „НАСИКО – 13“ ЕООД. Във връзка с нея било образувано ч.гр.д. № 4321/2013г. на СлРС. С определение № 2997/11.11.2013 г. било допуснато обезпечение на бъдещ иск, който да бъде предявен от „НАСИКО – 13“ ЕООД против „АЛГЪНС“ ЕООД чрез налагане на обезпечителна мярка „Запор“ до размер на сумата от 9 937,08лв. по банкови сметки в седем банки. Съдът допуснал обезпечението при условие, че молителят внесе по сметка на съда парична гаранция в размер на 2 000 лв. „НАСИКО – 13“ ЕООД внесъл гаранцията на 12.11.2013 г. Жалбоподателят предявил искова молба пред СРС във връзка с иска, по който било допуснато обезпечението, СРС образувал гр.д. № 51640/2013 г.  по което постановил решение от 10.06.2014 г., с което уважил предявения иск. Това решение било обжалвано пред СГС във връзка с което било образувано възз.гр.д. № 2045/2015 г., което приключило с решение № 4251/17.06.2015 г., с което предявеният иск бил отхвърлен. В полза на ответника била присъдени деловодни разноски в размер на 600 лв. направени пред СРС и 798,75лв. разноски за въззивна инстанция. Жалбоподателят поискал да му бъде върнат депозита за допуснато обезпечение по банков път във връзка с което „АЛГЪНС“ ЕООД изразил становище, че гаранцията не следва да бъде върната, тъй като е предявил искова претенция за претърпени имуществени вреди в следствие на наложения му запор по допуснатото предварително обезпечение. Във връзка с това на 12.10.2015г. било постановено определение по ч.гр.д. 4321/2013 г. по описа на СлРС, с което  била оставена без уважение, като неоснователна молбата на „НАСИКО - 13“ ЕООД за освобождаване на внесената парична гаранция.

На 08.08.2016 г. в деловодството на РС Сливен било получено запорно съобщение от ЧСИ В.М., с което било наложен запор върху паричната гаранция внесена по специалната депозитна сметка на съда по ч.гр.н. 4321/2013 г. по описа на СлРС за сумата от 1850,07 лв. Било разпоредено с това запорно съобщение запорираната сума да бъде внесена по сметка на ЧСИ. Взискател по изпълнително дело № 20168600400865 на ЧСИ М. бил „АЛГЪНС“ ЕООД.  В запорното съобщение било посочено, дължимата сума се формира от задължения по изпълнителен лист за 890 лв. главница, 144 лв. неолихвяема сума, 74,50 лв. лихви, 227,55 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса в полза на ЧСИ в размер на 164,02 лв. Съдът разпоредил на 15.08.2016 г. дължимата сума да бъде преведена по сметка на ЧСИ.

На 31.08.2016 г. била депозирана молба от жалбоподателя „НАСИКО – 13“ ООД, с която отново било поискано да се освободи внесената от него гаранция, тъй като нуждата по задържането била отпаднала. С молбата било представено платежно нареждане, от което е видно, че жалбоподателят е бил превел по сметка сумата от 1108 лв. в полза на „АЛГЪН“ ЕООД. Това било направено на 28.07.2016 г.

На 03.10.2016 г. било постановено обжалваното определение по ч.гр.д. 4321/2013 г. с него бил освободен остатъкът от внесената парична гаранция в размер на 149,93 лв., а в останалата част молбата била оставена без уважение.

Определението било съобщено на жалбоподателя на 06.12.2016 г. и в рамките на едноседмичния законоопределен срок на 13.12.2016 г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, жалбата  е неоснователна.

В настоящия случай районният съд е допуснал обезпечаване на бъдещ иск при условие, че бъдещият ищец представя гаранция в размер на 2 000 лв. Поначало предоставянето на съдебна гаранция цели ответникът по иска в случай, че искът бъде отхвърлен да може да се удовлетвори от гаранцията за пропуснати ползи или нанесени други щети.  В този смисъл нормално е, макар че гаранцията е била внесена по определение на съда по ч.гр.д. № 4321/2013 г., тя да послужи за заплащане на щети, които са установени в друго съдебно решение. В това се състои смисълът да се дава съдебна гаранция. В конкретния случай събитията са се развили според очакванията. След като предявеният иск от жалбоподателят е бил отхвърлен и съответно е бил уважен искът на ответника за нанесени от допуснатия запор на банкови сметки щети, то този иск на ответника нормално е било обезпечен с внесената съдебна гаранция. Във връзка с  иска на ответника за щети е било образувано изпълнително дело, по което ЧСИ е наложило запор на сумите по съдебната гаранция. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 507 от ГПК, тъй като ЧСИ изрично е наредил сумата, за която налага запор да бъде преведена по негова банкова сметка. ***а не бъде изпълнено. От представените писмени доказателства от жалбоподателя е видно, че той е бил преведен по сметка на „АЛГЪНС“ ЕООД сума в размер на 1 108лв. във връзка с дължима сума по гр.д. № 3649/2015 г. на СлРС. Тази сума обаче не съответствала на сумата, която е била поискана да се преведе от ЧСИ, а освен това този превод е станал достояние на съда едва след като наложения запор от ЧСИ вече е бил изпълнен. По този начин РС Сливен не можел да откаже на ЧСИ превеждане на наредената му сума или да иска някакво допълнително уточнение. Действията на РС – Сливен са били правилни и законосъобразни. В случай, че жалбоподателят е платил два пъти, той би могъл да иска връщане на двойно платената сума от ЧСИ или да предяви иск за неоснователно обогатяване по отношение на ответника или да защити правата си чрез друг способ, който предвижда гражданското право.

 

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от адв. Р., в качеството й на пълномощник на „НАСИКО 13“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Р.“ *** жалба против определение от 05.10.2016г. по ч.гр.д. № 4321/2013 г. на СлРС.

 

 

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.