О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 04.01.2017 г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М.С.                                                                                                                                           

                                                              С. М.

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 2 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение с което е допуснато обезпечение на предявен иск чрез налагане на запор върху банкови сметки и се движи по реда на чл. 396 вр. чл. 275 от ГПК.

Жалбоподателят е ответник по предявения иск и се оплаква, че определението, с което е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор в размер на 60 000 лв. върху всичките му банкови сметки е незаконосъобразно, понеже съдът неправилно е приел, че е налице обезпечителна нужда, както и необосновано е приел вероятната основателност на предявения иск. Заявява, че не следва обезпечителната нужда да се свързва с размера на претенцията, а липсват доказателства, че без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или трудно реализирането н аправата му, най-малкото защото собственият капитал на дружеството е 1 959 000 лв. Освен това наложената обезпечителна мярка не е оправдана с оглед евентуалната обезпечителна нужда, тъй като запорирането до посочения размер на банковите сметки би имало за последица причиняване на значителни имуществени вреди с оглед блокиране на възможността на дружеството да изпълнява свои договорни задължения по текуши и бъдещи търговски сделки. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло като незаконосъобразно определението на първоинстанционния съд, а при условията на евентуалност – ако намери, че са налице предпоставките за уважаването на молбата, да намали размера на обезпечената сума до 2 089, 69 лв. /2 500лв./, тъй като счита, че с оглед защитаваното материално право, той е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца, за което счита, че е в размер на ¾, поради което и ищцовата претенция би следвало да бъде намалена с такава част. Развива подробна аргументация по всяко от релевираните оплаквания.

Насрещната по частната жалба страна е подала в законовия срок писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна, излага контрадоводи и заявява, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно, поради което иска то да бъде потвърдено.

Настоящият състав намира жалбата за допустима, подадена в срок от  процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Целта на обезпечението е заложена в разпоредбата на чл. 391 от ГПК – да се осигури на ищеца възможност за безпрепятствена реализация на правата му по съдебното решение. За да се уважи искането за допускане обезпечение на предявения иск, съгласно чл. 389 от ГПК, е необходимо да са налице кумулативно общата предпоставка на чл. 391 ал. 1 от ГПК, заедно с някоя от тези по т.т. 1 или 2. Обезпечителната мярка пък следва да е адекватна на обезпечаваното право.

Изхождайки от тези законоустановени правни положения, първоинстанционният съд правилно е преценил, че предявеният иск  е допустим, а с оглед представените доказателства – и вероятно основателен.

Доколкото обаче обезпечителната нужда се преценява с оглед това какъв е размерът на вземането, което се обезпечава и възможните затруднения при реализирането му, то обезпечителната мярка трябва да бъде подходяща както по отношение това да обезпечи изпълнението на евентуалното осъдително решение, така и  спрямо това да не създаде затруднения и неудобства на бъдещия ответник, по-големи от необходимото.

Така в случая, предвид естеството на накърненото материално право, размерът на вземането не е с документално установим характер, а е предоставен на дискресията на решаващия съд и преценката на съда по обезпечението може да обхване само доказателствата, установяващи вероятното основание на иска, не и вероятния му размер, поради което обезпечителната мярка трябва да създава баланс между интереса на двете страни.

От една страна следва да се приеме наличие на обезпечителна нужда в смисъла, вложен от нормотвореца, дотолкова, доколкото вземането, за чиято принципна основателност се предполага /предвид представените доказателства/, е парично, а притежавният от длъжника-търговец капитал на стойност 1 959 000 лв. не се състои само от свободни парични средства и превръщането му в такива с цел погасяване на вземането, би представлявало затруднение за осъществяване правата на кредитора.

От друга страна, както вече бе посочено, обезпечителната мярка не следва да засяга имуществената сфера на длъжника по начин, който да препятства търговската му дейност и да утежни положението му като мултиплицира задължения.

Поради това, като се отчете несигурният размер на евентуалното му задължение към настоящия ищец, което пречи на реалното очертаване на предела на отговорността на ответника, за да се охрани в достатъчна степен интересът на първия и за да не се засегнат в неоправдана степен правата на втория, следва да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника до размер на 30 000 лв., който представлява точката на приближение между хипотетичните долна и горна граници на претенцията на ищеца и компромиса на ответника.

Предвид изложеното решаващият съд правилно е преценил, че налагането на запор върху банковите сметки на ответника представлява подходяща обезпечителна мярка, съответстваща на накърненото право на ищеца, но неправилно е приел, че размерът от 60 000 лв. до който е поискано обезпечаването на същото, е адекватен на обезпечителната нужда.

Ето защо определението следва да се отмени в частта, с която е наложен запор върху банковите сметки на ответника за сумата над 30 000 лв. В останалата част определението следва да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 396 вр. чл. 278  от ГПК съдът

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение № 2107/24.10.2016г. по гр.д. № 3982/14г. на СлРС, В ЧАСТТА, с която е допуснато обезпечение на предявения от Б.Т.Б. против „Хидромонтаж – Л“ ООД, гр. Сливен иск с цена 90 000 лв. и правно основание чл. 200 ал. 1 от КТ чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банковите сметки на длъжника ЗА СУМАТА НАД 30 000 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2107/24.10.2016г. по гр.д. № 3982/14г. на СлРС, в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

 

 

Определението  не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: