О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 23.01.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н. Я.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  М. С.

                                                                           Мл.с. Н..

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 21 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Постъпило е възражение от С.М.Д., чрез адв. Г.Х., в което се твърди, че е разбрал за наложен запор на трудовото му възнаграждение и след проверка установил, че е имало образувано заповедно производство от кредитора „Фронтекс интернешъл сървисис“ ЕООД по гр. Дело № 851/2015г. Във възражението се твърди, че не е имал правоотношения с този кредитор. Иска се да се приеме възражението и да се спре изпълнението по издадената заповед за изпълнение.

Настоящият състав намира за установено следното:

На 09.03.2016г. е било депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Фронтекс интернешъл сървисис“ ЕООД против длъжника С.М.Д. с посочен адрес ***. Районният съд е извършил справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника и е установил, че адресите съвпадат и са в гр. С., кв. „Д.*-*. С разпореждане от 10.03.2016 г. СлРС е разпоредил издаването на заповед и е издадена Заповед № 489. Изпратено е било съобщение за връчване на заповедта на посочения адрес, но то е било върнато с отбелязване, че лицето не е открито на адреса. Залепено е било уведомление и след изтичането на срока е било разпоредено съобщението да се приложи към делото. На 04.05.2016г. с разпореждане е прието, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.

С оглед на изложеното е несъмнено, че районният съд е извършил връчването на заповедта редовно, по правилата на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В случая, връчителят е спазил изискванията на посочената правна норма.

Според разпоредбата на чл. 423 ал. 1 от ГПК, длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, поради наличието на някоя от хипотезите на  чл. 423, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, може да подаде възражение до въззивния съд, което следва да стане обаче в месечен срок от узнаване на заповедта. Наведените във възражението доводи не попадат в приложното поле на законовата разпоредба и затова се явяват изцяло неоснователни.

Неоснователно е и искането за спиране на изпълнителното производство.

 

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

   Не приема възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК на  С.М.Д., чрез адв. Г.Х. против Заповед за изпълнение №489/10.03.2016 г. по ч.гр.д. 851/2016 г. описа на Сливенския районен съд.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: