О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 26.01.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и  шести януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М. Б.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    С. М.

мл.с. Н. К.

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№22 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

          Образувано е по възражение, подадено от С.В.С., в качеството му на наследник на В. С.С., починал на 27.02.2010г. – длъжник по заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№6068/2010г. по описа на СлРС.

            Подателят на възражението посочва, че като наследник на посочения длъжник не е получавал покана за доброволно изпълнение и какъвто и да е документ относно задължението. До началото на 2017г. не е търсен, уведомяван и канен за доброволно изпълнение и по никакъв начин информиран за наличие на задължение по наследството. Посочва, че научил за изпълнителното производство по повод наложения при работодателя му запор на трудово възнаграждение със запорно съобщение от 10.01.2017г. Посочва, че заповедното производство по ч.гр.д.№6068/2010г. на СлРС е изначално опорочено, тъй като баща му, срещу който е издадена заповедта за изпълнение вече е бил починал. Посочва, че това е станало на 27.02.2010г., за което представя и документ, а заповедта за изпълнение е издадена на 08.11.2010г. Самият ЧСИ е бездействал незаконосъобразно, като повече от три години не е установил, че длъжникът е починал и не издирвал наследниците му. Поради това моли въззивният съд да обезсили Заповед №4167/08.11.2010г. по ч.гр.д.№6068/2010г. на СлРС, да отмени наложеният му запор и да прекрати образуваното изпълнително дело.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по ч.гр. д. №6068/2010г. по описа на СлРС е образувано по реда на чл. 417 от ГПК по заявление от 04.11.2010г. на „Обединена българска банка“ АД, гр.София срещу длъжника В. С.С. с ЕГН **********. Въз основа на заявлението е издадена Заповед №4167 от 08.11.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. С.С. да заплати в полза на заявителя сумата от 5963,67 лева, представляваща главница по договор за банков кредит без обезпечение от 21.07.2008г., договорна лихва в размер на 382,28лв. за периода от 06.03.2010г. до 03.11.2010г., наказателна лихва в размер на 24,40лв. за периода от 06.03.2010г. до 03.11.2010г., законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2010г., разноски в размер на 127,41лв. за държавна такса и 397,33 лв. адвокатски хонорар. Издадена е и изпълнителен лист.

Длъжникът В. С.С. е починал на 27.02.2010г., видно от удостоверение за наследници, издадено от Община Сливен. Единствен негов наследник по закон е синът му С.В.С..

Въз основа на издадения по ч.гр.д.№6068/2010г. на СлРС по молба на кредитора „ОББ“ АД е образувано изпълнително дело №20117680400722 по описа на ЧСИ М.М. с район на действие СлОС. ПДИ до длъжника е върната на ЧСИ М. в цялост с изричното отбелязване от страна на връчителя, че длъжникът е починал на 27.02.2010г.

От НАП, ЧСИ М. е получила отказ за справка за задължения на длъжника В. С.С., поради това, че същият е починал. С писмо до взискателя от 22.12.2011г. ЧСИ М. е изискала от него представяне на удостоверение за наследници на починалия длъжник В. С.С.. Служебна справка относно факта на смъртта и точния момент ЧСИ М. не е извършвала.

С писмо от 21.02.2012г. НАП отново уведомяват ЧСИ М., че не са изговили удостоверение по чл.74 от ДОПК за длъжника В. С.С., поради това, че е починал на 27.02.2010г.

По повод молба от 10.07.2014г. от „Еос Матрикс“ ООД, ЧСИ М. с протокол без дата е заличила като страна в производството „ОББ“ АД и е конституирала като страна „Еос Матрикс“ ЕООД, поради прехвърляне на вземания.

Едва на 27.01.2016г. ЧСИ М. е изискала от Община Сливен удостоверение за наследници на длъжника, надлежно издадено й.

Нарочен акт за конституиране на наследниците в изп. производство ЧСИ М. не е съставила. Изискала е справка за имущество на сина на длъжника – молителя С.В.С. и е наложила със запорно съобщение от 15.12.2016г., връчено на 10.01.2017г., запор на трудовото възнаграждение на С.С. в качеството му на наследник на В. С. у работодателя “Планивекс -2004“ ЕООД, гр.София.

ПДИ на С.С. не е връчена, същата е върната от „Български пощи“ с отбелязване за „преместен на друг адрес“.

На 16.01.2017г. надлежно упълномощен представител на С.С. – адв.Р. от АК – Сливен е поискал от съдебния изпълнител копие от документите по изп. дело, получени на 18.01.2017г.

            Възражението по настоящото дело е подадено на 17.01.2017г.    

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес /наследник по закон на починалия длъжник/ и в законово определения 1-месечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение /с получаване на запорното съобщение от работодателя на С.С. на 10.01.2017г./, поради което е допустимо.

            С оглед разпоредбата на чл.101, ал.1 от ГПК съда следи служебно за наличието или липсата на процесуална правоспособност и дееспособност на лицето, срещу което е издадена заповед за изпълнение. Липсата на процесуално правоспособен и дееспособен субект - физическо лице, е абсолютна процесуална предпоставка за валидно провеждане на заповедно производство.

С оглед факта, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.11.2010г. против В. С.С., такова физическо лице не е съществувало – починал на 27.02.2010г., то заповедното производство се явява недопустимо, от там и издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист са недопустими.

Тази недопустимост е следвало да се констатира още с първите действия, извършени от ЧСИ М. – връчване ПДИ с изрично отразяване на смъртта на длъжника и същата да сезира заповедния съд за това, установено от нея обстоятелство, което необяснимо защо не е сторено от съдебния изпълнител.

С оглед недопустимостта на заповедното производство, поради липса на страна – длъжник, починал реди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и образуване на производството, то съдът, констатиращ това обстоятелство, макар и при произнасянето си по реда на чл.423 от ГПК, следва да обезсили служебно издадената против починалия длъжник заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Във връзка с искането на подалият възражението наследник за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложеният му запор на трудово възнаграждение, следва да се отбележи, че въз основа на настоящото определение за обезсилване на заповедта за изпълнение, съдебният изпълнител е компетентният орган, който следва и е длъжен на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК да прекрати изпълнителното производство ида вдигне наложеният запор.

Ръководен от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед №4167 от 08.11.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК., издадена от Сливенски районен съд по ч.гр.д.№6068/2010г. по заявление вх.№23907/04.11.2010г., подадено от ОББ” АД, гр.София против В. С.С. с ЕГН **********, починал на  27.02.2010г., както и издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист от 08.11.2010г. по ч.гр.д.№6068/2010г. на СлРС.

 

            Върху заповедта за изпълнение да се отбележи обезсилването!

 

            Препис от определението да се връчи на ЧСИ М.М., рег.№768 с район на действие СлОС по изпълнително дело №20117680400722 за сведение и изпълнение!

Определението е окончателно.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.