О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 24.01.2017г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: С.М.

                                                                  Мл.с.:Н. К.

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова ч.гр.д.№ 28 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от Ю.И.Р. ЕГН ********** *** против Определение от 09.11.2016г. по ч.гр.д. № 3621/2016 г. на Сливенски районен съд, в частта с която съдът е отхвърлил като неоснователно искането на жалбоподателката да задължи „В и К – Сливен“ ООД да приведе в сметката по партида с клиентски № 14684 на адрес: С, „А.И.“ № * вх.* ап.* в актуално състояние към дата 28.08.2014 г. в системата за плащане към „Български пощи“ ЕООД. Твърди се, че за сумите преди тази дата между жалбоподателката и „В и К – Сливен“ ООД е било сключено съдебно споразумение по ч.гр.д. № 174/2014г., което било задължително за двете страни. Жалбоподателката била изпълнила своята част от задължението на „В и К – Сливен“ ООД не била изпълнила задължението си да приведе в сметката по партида с клиентски  № 14684 в действително актуално състояние към 28.08.2014г. Това обстоятелство било породило ново задължение за жалбоподателката и било лишило от правото да го изплаща редовно всеки месец. Моли се в обжалваната част определението да бъде отменено и съдът да задължи „В и К – Сливен“ да приведе в сметката й по партида с клиентски № 14684 на адрес: гр. С., ул. „А.И.“ № *** в актуално състояние към дата 28.08.2014г. в системата за плащане към „Български пощи“ ЕООД. .

         В законния срок не е депозиран отговор от противната страна.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства. След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         На 24.08.2016г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „В и К – Сливен“ ООД против жалбоподателката Ю.Р. за задължение за доставена консумирана питейна вода за периода от 01.10.2014г. до 31.05.2015г. на адрес: гр. С., ул. „А.И.“ ***. По заявлението била издадена заповед № 2374 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. След като жалбоподателката била уведомена за издадената заповед за изпълнение на 29.09.2016 г. и на 18.10.2016г. тя депозирала възражения с които заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С възражението от 29.09.2016 г. били направени редица искания, едно от които било заповедният съд да задължи на заявителя „В и К – Сливен“ ООД да въведе системата за плащане към „Български пощи“ ЕООД по партида с клиентски № 14684 на адрес: гр. С., ул. „А.И.“ *** в актуално състояние към дата 28.08.2014г. в системата за плащане към „Български пощи“ ЕООД. Във връзка с тези искания съдът по заповедното производство постановил определение от 09.11.2016 г. С него той отхвърлил всички направени искания, включително и искането за привеждане на партидата към актуално състояние към 28.08.2014 г.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 21.11.2016 г. и на 28.11.2016 г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

         В заповедното производство правомощията на съда, разглеждащ депозираното заявление за издаване заповед за изпълнение са силно ограничени. Той следва да извърши формален преглед на основателността на представеното му заявление за издаване заповед за изпълнение и в зависимост от преценката на съпътстващите доказателства, съдът или уважава искането за издаване заповед за изпълнение или отказва да издаде такава заповед, като отказа може да бъде постановен в хипотезите на чл.411 ал.2 от ГПК. Това са случаите, когато искането не отговаря на изискванията по чл. 410 от ГПК. Искането е в противоречие със закона и с добрите нрави. Длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България или длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. Извън формалната преценка, която извършва на основателността на депозираното искане за издаване заповед за изпълнение, съдът няма правомощие да постановява актове, с които да задължава някои от страните да извърши определено действие. В този смисъл съдът по заповедното производство, какъвто в случая се явява Районен съд Сливен, няма как в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК да задължи заявителя да приведе партидата на жалбоподателката в актуално състояние към 28.08.2014г. Жалбоподателката е извършила всичко, което е допустимо за защитно действие към този момент. Тя е депозирала възражение за недължимост на претендираната сума. Оттук нататък в ръцете на заявителя стои въпросът как ще се развие производството, дали то ще приключи към този момент, така както е с издадена заповед за изпълнени, но без издаден изпълнителен лист, което на практика не провежда никакви действия за принудително изпълнение или ще предяви иск пред Районния съд, по който да се образува дело и по което страните ще могат да докажат своите претенции и възражения. Евентуално в тази част на производството, жалбоподателката ще има възможност да представи доказателствата си за сключване на спогодба с ищеца и да иска те да бъдат взети под внимание от решаващия съд. Обжалваното определение обаче е изцяло законосъобразно.  

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Ю.И.Р. ЕГН ********** *** против Определение от 09.11.2016г. по ч.гр.д. № 3621/2016 г. на Сливенски районен съд, жалба като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.