О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 24.01.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н. Я.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                                                                                                                      мл.с. Н.К.

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 30 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Постъпило е възражение от В.Г.Ф., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адв. Д.О., срещу Заповед за изпълнение № 1908/21.07.2016г. по ч.гр.д. № 3011/2016 г. на СлРС. Във възражението се твърди, че на 15.11.2016 г. след справка при ЧСИ П.Г. длъжникът е узнал за издадената Заповед за изпълнение и за образуваното при ЧСИ Изпълнително дело № 20168370400853, поради това е подала настоящото възражение на 13.12.2016г. с твърдения, че при издаване на Заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК са нарушени правилата за връчването на призовки и съобщения и са налице основанията по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК. Не е била спазена от връчителя императивната установена поредност в правилата за връчване уредена в ГРП, уведомлението не е предвидените места, а не е отбелязано, че адресата е търсен не по-малко от три пъти в рамките на период по-голям от един месец. Така връчването на съобщението от връчителя е станало в нарушение на чл. 47 ал. 1 от ГПК.  Поради това възражението е основателно и се иска да бъде прието от въззивния съд и освен това се иска да бъде спряно изпълнението на издадената Заповед за изпълнение. Претендира се разноски представляващи адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор на това възражение от процесуалния представител на кредитора, в който се сочи, че възражението е неоснователно, тъй като съобщенията са връчени по реда на чл. 47 от ГПК , като са били налице предпоставките за това. Лицето не е било намерено на адреса, което е предпоставка за това връчване. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски.

Настоящият състав намира за установено следното:

   На 20.07.2016 г. е било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация Сливен“ ЕАД против длъжника В.Г.Ф..  Съдът е извършил справка за постоянен и настоящ адрес, след което е разпоредил да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и заверен препис от Заповедта да му бъде връчена ведно с приложен образец на възражение по чл. 414 от ГПК. Издадена е Заповед № 1908/21.07.2016 г. На 30.07.2016 г. връчителят е предприел връчване на Заповедта за изпълнение на посочения адрес, но е отбелязал, че лицето не е открито на адреса и никой не отговаря на позвъняванията му и е отбелязал, че е залепил Уведомление, което е било залепено на пътната врата. С разпореждане от 13.09.2016 г. районният съдия е приел, че  Заповедта е била надлежно връчена и е разпоредил издаването на Изпълнителен лист. Образувано е било изпълнително дело № 20168370400853 на ЧСИ П.Г., който на 11.11.2016 г. е изпратил до длъжника Покана за доброволно изпълнение, като е посочил, че е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Хемус милк – комерс“ ООД. Така, при налагането на запора на 15.11.2016 г. длъжникът е узнал за издадената Заповед за изпълнение.

Според разпоредбата на чл. 423 ал. 1 от ГПК, длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, поради наличието на някоя от хипотезите на  чл. 423, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, може да подаде възражение до въззивния съд, което следва да стане обаче в месечен срок от узнаване на заповедта. В случая този месечен срок е спазен, тъй като длъжникът е узнал за Заповедта на 15.11.2016 г. и е депозирал възражението си, макар и чрез районния съд на 13.12.2016 г. Настоящият състав намира това възражение за основателно поради следните съображения: Отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение - не по-малко от три, в продължение на повече от един месец. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на  чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. /Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о., ГК/.

Връчителят на призовки е посетил адреса на молителя веднъж на 30.07. 2016 г. и е посочил в разписката, че никой не е открит на адреса и никой не отговаря на позвъняването.  Затова залепил уведомление на пътната врата . След това, на 13.09.2016г. , районният съдия е приел, че молителят е редовно призован чрез залепване на уведомление, но не се е явил в двуседмичен срок, за да получи книжата. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на  чл. 47, ал. 1 от ГПК, което е лишило страната от възможност да участва в делото като се възползва от правата си по чл.414 от ГПК. Разпоредбата на чл.47 ал.1 от ГПК изисква преди да се пристъпи към призоваване чрез залепване на уведомление лицето да не може да бъде намерено на адреса. Това означава, че връчителят трябва да положи усилия да потърси страната в продължение на известен период, който трае поне един месец по аргумент от чл. 41, ал. 1 от ГПК, както и по различно време през деня, за да се увери, че лицето наистина не живее на адреса /решение № 231 от 15.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4270/2014 г. на I Г. О. на ВКС/. В случая връчителят не е изпълнил тези изисквания, а е посетил еднократно адреса. В този смисъл виж Решение № 300 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5036/2015 г., III г. о., ГК. Основателно е и искането за спиране на изпълнителното производство, тъй като изпълнителният лист по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издаден при нарушение по връчването на Заповедта, което накърнява правата на длъжника във връзка с евентуалните му възражения по чл. 414 от ГПК.

В настоящото производство са претендирани разноски, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като насрещната страна, в случая кредиторът, с поведението си не е дал повод за завеждане на производството и не следва да бъде натоварен с разноските във връзка с настоящото производство по чл. 423 от ГПК, а с оглед основателността на възражението на него пък не му се дължат претендираните разноски.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Приема възражението на В.Г.Ф., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адв. Д.О., срещу Заповед за изпълнение № 1908/21.07.2016г. по ч.гр.д. № 3011/2016 г. на СлРС.

Спира изпълнението на издадената Заповед за изпълнение № 1908/21.07.2016г. по ч.гр.д. № 3011/2016 г. на СлРС, по която е образувано изп. Дело № № 20168370400853 на ЧСИ П.Г..

Връща делото на СлРС за продължаване на производството с указания по чл. 415 ал1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: