О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 31.01.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:              М. Б.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:     С. М.

мл.с. Н. К.

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№43 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по две частни жалби, подадени от солидарните длъжници К.Г.Д. и Х.Д.П. против Разпореждане от 26.05.2015г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№1843/2015г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците в полза на кредитора „Пътнически превози” ЕООД, гр.Сливен.

            В частните си жалби, жалбоподателите К.Д. и Х.П. твърдят, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочват, че акта на начет не отговаря на изискванията на закона, тъй като в него не били посочени законовите нарушения, допуснати от начетените лица. Посочват, че при издаване на акта е нарушена и процедурата по чл.22 от ЗДФИ и чл.43 и сл. от ППЗДФИ. По съществото си акта за начет бил незаконосъобразен, тъй като не са причинени вреди в посочените размери, като плащанията към персонала са разходи, но не и вреди, подлежащи на възстановяване. С оглед изложеното, всеки един от жалбоподателите моли съда да отмени постановеното разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1843/2015г. на СлРС.

            Частните жалби са връчени на другата страна -  „Пътнически превози” ЕООД, гр.Сливен, която е депозирала отговор в законоустановения срок. Кредиторът оспорва подадените жалби като неоснователни. Посочва, че изложените в жалбите доводи са предмет на едно евентуално исково производство по реда на чл.422 от ГПК, но не подлежат на преценка в заповедното производство. Поради това моли въззивният съд да остави частните жалби без уважение, като неоснователни.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Пътнически превози” ЕООД, гр.Сливен, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение против К.Г.Д. и Х.Д.П. за солидарно заплащане на следните суми: главница в размер на 2953,93лв., представляващо вземане по Акт за начет от 07.01.2015г., издаден от АДФИ и мораторна лихва в размер на 995,89лв. за периода от 31.12.2011г. до 31.10.2014г., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

Към заявлението е приложен Акт за начет №11-04-1 от 07.01.2015г., издаден от АДФИ.   

С обжалваното разпореждане от 26.05.2015г. по ч.гр.д. №1843/2015г. СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането на 26.05.2015г. е издадена Заповед №1178 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1843 по описа на СлРС за 2015г. за солидарно заплащане от страна на длъжниците К.Г.Д. и Х.Д.П. на кредитора „Пътнически превози” ЕООД, гр.Сливен на посочените в заявлението суми. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

На 15.12.2016г. на длъжника Х.Д.П. лично е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. №20168370400926 по описа на ЧСИ П.Г., ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение.

На 21.12.2016г. е подадена частната жалба на Х.П. против разпореждането от 26.05.2015г. за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражение против нея по чл.414 от ГПК.

На 21.12.2016г. на длъжника К.Г.Д. лично е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. №20168370400926 по описа на ЧСИ П.Г., ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение.

На 03.01.2017г. е подадена частната жалба на К.Д. против разпореждането от 26.05.2015г. за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражение против нея по чл.414 от ГПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира подадените от длъжниците в заповедното производство две частни жалби за процесуално допустими, като подадени от лица, имащи правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване акт /разпореждането за незабавно изпълнение/ и в законоустановения срок.

            Разгледани по същество, двете частни жалби са неоснователни.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

Представеният от кредитора „Пътнически превози” ЕООД, гр.Сливен към заявлението по чл.417 от ГПК документ - Акт за начет от 07.01.2015г., издаден от АДФИ, представлява документ по чл. 417,  т.8 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към двамата жалбоподатели. Акта за начет е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу солидарните длъжници /чл.21, ал.2 от ЗДФИ/.

Направените от длъжниците – жалбоподатели възражения за незаконосъобразност на акта за начет, поради непосочване в него на извършените от тях закононарушения, липсата на вреди, подлежащи на възстановяване и неспазването на процедурата по чл.22 от ЗДФИ, са все възражения по съществото на спора, не касаят редовността от външна страна на представения акт за начет, явяващ се годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и тези възражения могат и следва да бъдат разглеждани и разрешени в исковото производство, образувано по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК, където при участието на двете страни ще бъдат събрани всички относими доказателства и ще се реши спора относно дължимостта на сумите по същество.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбите пороци и следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а двете частни жалби се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26.05.2015г., постановено по ч.гр.д.№1843/2015г. на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.