О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 03.02.2017г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

ЧЛЕНОВЕ: С.М.

                                                                  Мл.с.:Н. К.

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова ч.гр.д.№ 46 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Н. в качеството му на процесуален представител на И.С.А. ЕГН ********** *** против Определение № 2439/30.11.2016 г. по ч.гр.д. № 2554/2016 г. на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради неизпълнение на указание на съда за отстраняване на нередовност. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, а така също необосновано. Жалбоподателят счита , че с предявената искова молба е заявен ясен петитум, а именно „ Въз основа на изложеното и на основание чл. 212от ГПК във връзка с чл. 343 предл.4 от ГПК , моля да приемете за съвместно разглеждане в процеса така предявените инцидентни установителни искове , като преюдициално с решението си по допускане на делбата се произнесете относно: Несъществуването на валидно придобити права от страна на ответниците , изрично посочени и признати им с цитирания нотариален акт № 167, том VII, рег. № 12716, дело № 1205/16.12.2014 г., оформен и издаден от Нотариус Н. С., както и относно Несъществуването на валидно придобити права от страна на ответниците , изрично посочени и признати им с цитирания нотариален акт № 75, том VII, рег. № 12097, дело № 1141/28.11.2014 г., оформен и издаден от Нотариус Н.С.. Страната счита , че е безусловно ясно , че се касае за вещни права на собственост върху описаните в нотариалните актове за собственост недвижими имоти. Освен това страната счита , че какъв е петитумът съдът може да разбере и от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба , като в този смисъл цитира изложеното там. Посочва се , че изрично се оспорват правата на собственост в полза на ищците оформени в нотариален акт № 75, том VII, рег. № 12097, дело № 1141/28.11.2014 г., оформен и издаден от Нотариус Н.С., като оспорвали изцяло съдържанието и верността на цитирания нотариален акт . На следващо място жалбоподателят е посочил, че макар да се касае за два инцидентни установителни иска , съдът бил прекратил производството само по отношение на този касаещ нотариален акт  75/28.11.2014 г. и не било ясно какво е станало с иска касаещ нотариален акт № 167/16.12.2014 г.

         Предвид изложените по – горе съображения жалбоподателят счита, че е неправилно отхвърлянето и на искането за удължаване на срока, в който да се впише исковата молба.

         Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на РС – Сливен с указание да продължат съдопроизводствените действия по него.

         В законния срок не е депозиран отговор от адв. Х., пълномощник на С.С.Д. и С.П.Д., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е че прекратяването на производството е било правилно , тъй като петитумът на инцидентният установителен иск на жалбоподателите е бил неясен поради липса на конкретизация на самото искане. Страната счита, че не може да се направи директен извод, че става дума за несъществуващо право на собственост , тъй като в обстоятелствената част на насрещната искова молба се твърди нищожност.Записаното в петитума “ валидно придобити права“ можело да се тълкува и като искане за признаване на нищожност на атакуваната сделка, последица от която е липсата на придобити права по тази нищожна сделка.  Ищецът следвало да конкретизира дали предявява положителен или отрицателен установителен иск и какъв точно диспозитив иска от съда да постанови. Моли се да се остави частната жалба без уважаване.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства. След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 21.06.2016 г. пред СлРС е била депозирана искова молба от С. и С. Димитрови за делба на съсобствени имоти . По исковата молба било образувано гр.д. № 2554/2016г. по описа на СлРС. Ответник по иска била И.А.. На 19.09.2016 г. бил депозиран отговор на исковата молба от адв. Н. пълномощник на А.. С него били предявени два инцидентни установителни иска. В обстоятелствената част на отговора било посочено, че се оспорват правата на собственост в полза на ищците предмет на нотариален акт № 167/16.12.2014 г. и по нотариален акт №75/28.11.2014 г. Като петитум на ИУИ било посочено , че се иска съдът с решението си по допускане на делбата да се произнесете относно несъществуването на валидно придобити права от страна на ответниците , изрично посочени и признати им с цитирания нотариален акт № 167, том VII, рег. № 12716, дело № 1205/16.12.2014 г., оформен и издаден от Нотариус Н.С., както и относно несъществуването на валидно придобити права от страна на ответниците , изрично посочени и признати им с цитирания нотариален акт № 75, том VII, рег. № 12097, дело № 1141/28.11.2014 г., оформен и издаден от Нотариус Н.С..

С разпореждане № 19279 / 03.11.2016 г. докладчикът по делото оставил без движение писмения отговор на ответниците , в частта с която са предявени ИУИ – точки четвърта и пета. На ответниците било указано, че в определен от съда двуседмичен срок следва да формулират точен и ясен петитум.  В мотивите си съдът посочил , че формулираните в отговора на исковата молба петитуми са неясни и по – точно непълни. Било уточнено , че страната следва да формулира петитум , в който е ясно заявено, какво произнасяне се иска от съда, тъй като от по този начин формулирано искането не ставало ясно дали се касае за положителен или отрицателен иск. Разпореждането на съда било връчено на страната на 11.11.2016 г. и срокът , в който страната е следвало да отстрани нередовностите в ИУИ е изтекъл на 25.11.2016 г. На 25.11.2016 г. в деловодството на СлРС била депозирана искова молба от жалбоподателката, в която петитумите на предявените ИУИ не били коригирани, а били предявени в абсолютно същия вид , в който първоначално били изписани в отговора на исковата молба.

На 30.11.2016 г. съдът постановил обжалваното определение № 2439. В мотивировъчната част, съдът посочил, че не е изпълнено неговото разпореждане от 03.11.2016 г. за изясняване на петитумите по ИУИ, поради което прекратил производството по отношение ИУИ свързан с нотариален акт № 75/ 28.11.2014 г. Към настоящия момент производството по отношение на претенциите свързани с нотариален акт № 167/16.12.2014г. не е прекратено и продължава.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 10.12.2016 г. и на 19.12.2016 г.( понеделник) била депозирана настоящата частна жалба.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да бъде надлежно упражнено правото на иск на едно лице е необходимо да се предяви редовна искова молба от него . За да е редовна исковата молба тя трябва да отговаря на редица критерии , като да е в писмена форма , да е написана на български език и т.н. В исковата молба се индивидуализира предметът на спора. Това става като се посочат основанието и петитумът на иска. Да се посочи петитум на спора означава страната да посочи съдържанието на правото си и какъв вид защита търси. Само по този начин се индивидуализира конкретното спорно право. Петитумът на иска трябва да е конкретен  и ясени, да не позволява тълкувания в различни посоки. В настоящия случай пред РС – Сливен е бил предявен ИУИ с абсолютно неясен петитум. Страната е поискала от съда „ Въз основа на изложеното и на основание чл. 212от ГПК във връзка с чл. 343 предл.4 от ГПК , моля да приемете за съвместно разглеждане в процеса така предявените инцидентни установителни искове , като преюдициално с решението си по допускане на делбата се произнесете относно: Несъществуването на валидно придобити права от страна на ответниците , изрично посочени и признати им с цитирания нотариален акт № 167, том VII, рег. № 12716, дело № 1205/16.12.2014 г., оформен и издаден от Нотариус Н.С., както и относно Несъществуването на валидно придобити права от страна на ответниците , изрично посочени и признати им с цитирания нотариален акт № 75, том VII, рег. № 12097, дело № 1141/28.11.2014 г., оформен и издаден от Нотариус Н.С.. От това съдържание на исковата молба не става ясно, какво иска страната. Правилно исковата молба е била оставена без движение. Жалбоподателят вместо да се съобрази с разпореждането на съда за конкретизиране на петитума си, си е позволил да представи отново абсолютно идентичен петитум. Ако това искане изложено по този начин е било ясно на съда , то той няма да е оставил исковата молба без движение. Очевидно е , че искането  е било неясно за съда и той е искал да бъде изчистено и конкретизирано, което жалбоподателят не е сторил в определения му срок. Следва да се отбележи, че формулиран по такъв начин петитумът не е ясен освен за районния съд и за въззивната инстанция въпреки многократното препрочитане на текста. Жалбоподателят следва да бъде по – активен в защита на интересите си в определените му от съда срокове , по начина по който му е указан.

С оглед на изложеното съдът намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно , поради което частната жалба следва д асе остави без уважение.

 

 

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от адв. Н. в качеството му на процесуален представител на И.С.А. ЕГН ********** *** против Определение № 2439/30.11.2016 г. по ч.гр.д. № 2554/2016 г. на Сливенски районен съд, жалба като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.