О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. С., 02.02.2017 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

С.СКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.

      ЧЛЕНОВЕ: М. С.

                Мл. с. Н.К.

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов  ч. гр. д. N 50  по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

       Производството е по реда на чл.396 от ГПК.

       Постъпила е частна жалба  от Й.И.А. ЕГН ********** *** против определение № 9/03.01.2017 г. по ч. гр.д. № 7–2017 г. на РС – С., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск  от „САКИ-М“ООД ЕИК 119660612 със седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Б.Ш.“ № *, представлявано от управителя Х.А.П. за заплащане на сумата от 1000лв., представляваща главница по бъдещ иск предявен като частичен с цена 289 500лв. за нанесени от Й.И.А. имуществени вреди на дружеството от непозволено увреждане, чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху  10 дружествени дяла от капитала на „Теди Транс 1“ ЕООД ЕИК 203525877 със седалище и адрес на управление с. Биково , общ. С., всеки един дял с минимална стойност 1лв. и е  разпоредено да се издаде обезпечителна заповед след представяне доказателство за внесена от молителя гаранция в размер на 1 лв. вносима в едноседмичен  срок, считано от получаване на съобщението и е даден едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск. В частната жалба се твърди, че постановеното определение страда от липса на мотиви, тъй като съдът не е обсъждал наличието на предпоставките за допустимост на бъдещия иск.  Налице е вътрешно противоречие, тъй като съдът е посочил, че представените писмени доказателства са достатъчни за обосноваване на вероятната основателност на иска, но пък от друга страна е определил и парична гаранция. Диспозитивът  на определението не съдържа срок, който се дава на молителя за предявяване на бъдещия иск, а представените писмени доказателства не установяват вероятната основателност на бъдещия иск. Оспорва се, че не е установено валидно възникване на качеството на пазач на цитираните МПС-та и на последно място се счита, че размерът на определената гаранция е твърде занижен и следва да бъде съобразен с цифровата стойност на дяловете съответстваща на приспадащата им се част от имуществото на дружеството.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба от молителя в обезпечителното производство, чрез процесуалният му представител, в който се сочи, че жалбата е неоснователна. Съдът е обсъдил допустимостта на предявения иск, както и неговата вероятна основателност. Частната жалбоподателка е назначена от ДСИ за пазач на 7 бр. МПС и ППС, но не ги представя за извършване на опис и продажба.  Въпреки, че са й налагани две глоби тя не представя МПС-та и с неправомерните си действия уврежда дружеството.  Вредата е в размер на стойността на вещите, които тя следва да пази. С неправомерното си поведение по изпълнителното дело частната жалбоподателка препятства извършването на действия по принудително изпълнение, поради което лично като пазач следва да понесе отговорност за личните си действия, с които уврежда  интереса на дружеството-кредитор. Освен това частната жалбоподателка не притежава недвижимо или движимо имущество и единственото, което притежава и може да послужи за обезпечението на бъдещия иск са дяловете от дяла на „Теди Транс 1“ ЕООД. Оспорва се искането за увеличаване на гаранцията.

       Настоящият състав намира жалбата за основателна поради следните съображения:

       Районният съд е приел, че депозираната пред него молба за допускане на обезпечение е допустима и основателна и следва да бъде уважена. Не са развити съображения на какво основание съдът достига до тези изводи. В случая обаче наведените от молителя доводи не сочат на вероятна основателност на бъдещият иск за причинени имуществени вреди. Липсват каквито и да е данни, че частната жалбоподателка е предприела действия по отчуждаването или унищожаването на описаните движими вещи.Вярно е, че са представени като доказателства постановления на ДСИ, с които на частната жалбоподателка са наложени глоби, поради неизпълнение  на разпорежданията на съдебния изпълнител, а именно за това, че не е представила за извършване на опис МПС и ППС и не представя ксерокопия от свидетелствата им за регистрация, както и за извършен ГТП, за да бъдат приложени към изпълнителното дело, поради което ДСИ не  е извършил опис. Тези доказателства обаче не могат да се приемат за категорични, че са причинени имуществени вреди изразили се в унищожаване на имущество, което служи за обезпечение. Така не може да се приеме, че е налице вероятна основателност на бъдещият иск.

       Само за пълнота следва да се посочи, че в изпълнителното производство назначаването на пазач на вещта е след извършването на опис и е важно действие, от което зависи до голяма степен реализацията на продаваното имущество. Съдебният изпълнител следва да прецени дали описаната движима вещ следва да се остави за пазене на длъжника или следва да се назначи трето лице за пазач, или вещта да бъде оставена за пазене на взискателя. Когато съдебният изпълнител прецени, че вещта не трябва да се оставя за пазене на длъжника, то той може да определи друго лице за пазач. По всяко време и по искане на взискателя, или по преценка на съдебния изпълнител , може да бъде сменен пазача, ако същият не изпълнява задълженията. Така и по всяко време преди провеждане на изпълнението може да бъде отнета вещта от длъжника, ако той не оказва съдействие на изпълнението . При извършване на изпълнителни действия, ако не предоставя вещта за оглед или я укрие, ако създава опасност вещта да погине, или ако се установи, че употребата на вещта от длъжника намалява стойността.  Това са хипотези на изпълнителното производство и взискателят разполага с възможности, ако счита, че е налице някоя от тях да сезира съдебния изпълнител за предприемане на съответните действия.

В случая обаче не са налице дори и косвени доказателства, които да сочат, че частната жалбоподателка е предприела такива най-общо казано увреждащи действия по отношение на вещите, което да обосновава необходимостта от уважаване на евентуална претенция за причинени от нея на взискателя по изпълнително дело вреди, което пък не сочи на основателност на претенцията за допускане на обезпечение чрез налагане на посочената от молителя обезпечителна мярка.

        Така,щом крайните изводи на двете инстанции се различават, определението на С.ския районен съд следва да бъде отменено  и молбата за допускане на обезпечение да бъде оставена без уважение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

      ОТМЕНЯ определение № 9/03.01.2017 г. по ч.гр.д. № 7/2017г. на С.ския районен съд като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

      ОСТАВЯ без уважение молбата на „Саки М“ ООД ЕИК 119660012 , със седалище и адрес на управление гр. С., бул.“Б.Ш.“ № *, представляван от Х.А.П. за допускане обезпечение на бъдещ иск, който „Саки М“ ООД ще предяви против Й.И.А. за заплащане на сумата от 1000лв. главница, представляваща частичен иск с цена на целия от 289 500лв., които представляват нанесени от  Й.И.А. имуществени вреди на дружеството от непозволено увреждане, чрез налагане на запор върху десет дружествени дяла от капитала на „Теди Транс1“ ЕООД ЕИК 203525877, всеки дял с номинална стойност 1лев.

     

Определението е окончателно

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: