О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

гр. Сливен, 03.02.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:      

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: С. М.

Мл.С. Н. К.        

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова ч гр.д. № 53 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по  реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба  подадена от Й.П.М., ЕГН: ********** *** срещу Определение № 266  от  21.12.2016 г. по гр.д. № 4437/2016 г. по описа на Сливенския районен съд. С обжалваното определение се отхвърля искането на жалбоподателката да бъде освободена от държавна такса като неоснователно и недоказано. Жалбоподателката твърди, че СлРС неправилно и необосновано бил отказал да я освободи от държавна такса. Посочва, че в първоначално подадената от нея декларация от 14.11.2016 г. била допуснала техническа грешка като посочила допълнителни периодични разходи на месец за лечение на нейните заболявания в размер на 53 лв. вместо действителния размер от 533 лв., който изрично била записала във втората декларация. Посочва, че била на 83 години, живеела сама и била във фактическа раздяла със съпруга си. Била представила писмени доказателства за получаваните от нея доходи- пенсия и помощи. Всичките имоти, които били съсобствени между нея и съпруга й, като само последния получавал наемите и рентите от тях. Била във влошено здравословно състояние, като страдала от депресия, невралгии, сърдечна недостатъчност и пневмонии, които налагали приемите й в болница. През юли 2015 г. била претърпяла сърдечна операция, за която била представила епикриза. С оглед на изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред СлОС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на районния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Моли се да бъде отменено обжалваното определение като незаконосъобразно и неправилно.

Разгледана по същество, частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред СлОС, е неоснователна по следните съображения:

Обстоятелствата, които съдът взема предвид при извършването на преценката дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в исковото производство са изброени в  чл. 83, ал. 2 ГПК - доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства. По делото се установява, че молителката е на възраст 83 години, омъжена, но във фактическа раздяла със съпруга й. От приложената декларация за материално състояние по  чл. 83, ал. 2 ГПК е видно, че молителката получава всеки месец пенсия в размер на 236,36 лв. и социална помощ за възрастни хора в тежко социално и здравословно състояние от САЩ в размер на 648,50 долара или 1193, 52 лв. Същата притежава във съсобственост със съпруга й недвижимите имоти - пет апартамента в гр. Сливен, пет ниви, две овощни градини и къща в с. Самуилово. В декларацията, служеща за установяване на имущественото състояние на молителката, съгласно законовата разпоредба, същата  е посочила, че не страда от заболявания, които да налагат постоянни разходи, като е уточнила, че страда единствено от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 533 лв.

Щом законът предвижда в каква форма следва да се удостоверят посочените обстоятелства, излишно е да се изискват допълнителни доказателства, още повече, че за съдържанието на декларираните обстоятелства страната носи наказателна отговорност. Молителката, обаче е представила и писмени доказателства, от които безспорно се установяват тези факти. С оглед съвкупната преценка на всички обстоятелства изложени в чл. 83, ал. 2 ГПК въззивният съд счита, че не е налице основание за освобождаване от държавна такса на молителката, тъй като същата получава ежемесечен доход в общ размер от 1429,88 лв., съсобственик е на общо тринадесет недвижими имота и плащането на държавната такса не би се явило непосилно за нея. Следва да се отбележи също, че след като СлРС определи цената на иска и ако е налице промяна в тези обстоятелства молителката още веднъж може да упражни своето право да поиска освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, което не й е преклудирано.

Като е взел предвид изложеното, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, въззивният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Определение № 266  от  21.12.2016 г. по гр.д. № 4437/2016 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението  подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                2.