О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 03.02.2017 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М. С.                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. Н. К.

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 58 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено производството по обезпечение на доказателства и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частните жалбоподатели считат, че в първата си част определението е недопустимо, тъй като сезираният съд не може да преценява обстоятелствата, които ще се установяват с доказателствата, събрани в охранителното производство и да се занимава с въпроса дали те са допустими или не. В случая съдът по обезпечението е провел спорно производство и е процедирал все едно е бил сезиран с искова молба.  След като е изслушал и приел две заключения на едноличната и тройната СЛЕ, той е следвало да прекрати производството, но вместо това, той се е произнесъл по това, кое от двете заключения следва да се кредитира, коментирал е въпроси по съществото на спора и е навел решаващи изводи, като по този начин е изключил от доказателствения материал заключението на тройната СЛЕ. Така, прекратявайки производството, без да е фактически изчерпан предметът на делото, той е постановил недопустим акт.

Поради изложеното частните жалбоподатели молят въззивната инстанция да обезсили обжалвания акт и да се произнесе по същество, като постанови определение, с което да приеме заключението на тройната СЛЕ, респективно – и двете експертизи.

В законовия срок  няма подаден писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и частично основателна.

Четиримата частни жалбоподатели са подали на 07.04.2015г. пред КРС молба по чл. 207 от ГПК за допускане обезпечение на доказателства по бъдещи искове, чрез назначаване на съдебно-лесовъдна експертиза. Обосновали са необходимостта от това с убедителни доводи относно опасността от изгубване или повреждане на някое от доказателствата, респективно – възможността за  затрудняване на събирането му. По молбата е било образувано ч.гр.д. № 74/15г. на КРС.

Поради подаване на тъждествени молби, постъпили от още няколко молители, със същия предмет и против идентичен ответник, КРС е обединил всички производства по чл. 207 от ГПК в едно частно дело под горния № 74/15г. по своя опис.

Така, като е счел за основателни релевираните съображения на молителите, с подробно мотивирано определение № 167, държано в з.с.з. на 08.07.2015г. по ч.гр.д № 74/15г. на КРС, съдът е уважил молбите и е допуснал на основание чл. 207 от ГПК обезпечаване на доказателства по бъдещи искове на всичките молители против „РСМ Комерс“ ЕООД, гр. Сливен, чрез назначаване на съдебна лесовъдска експертиза, на която били поставени конкретни въпроси в пет точки.

В о.с.з. на 16.06.2016г. КРС е изслушал заключението на вещото лице по едноличната СЛЕ и с протоколно определение го е приел и приложил като доказателствено средство. Тъй като едната страна е направила възражения и е поискала извършване на експертиза от три вещи лица, съдът е уважил това искане и е допуснал тройна експертиза с участието на първото вещо лице, която да отговори на същите въпроси.

В о.с.з. на 28.09.2016г.  е изслушано и заключението на вещите лица, извършили тройната експертиза, като с протоколно определение съдът го е приел и приложил като доказателствено средство към делото.

В това съдебно заседание КРС е дал ход на устни състезания, в които страните са изложили материалноправни съображения във връзка със експертните заключения.

На 28.10.2016г. съдът е постановил в з.с.з обжалваното определение № 152, с което е допуснал на основание чл. 207 от ГПК обезпечаване на доказателствата по бъдещите искове от всички молители, съобразно назначената и приета по делото еднолична съдебно-лесовъдна експертиза, по отношение на конкретните факти и обстоятелства, обект на експертизата, за чието установяване е ангажирано посоченото доказателствено средство и е прекратил производството по ч.гр.д. № 74/15г. на КРС поради изчерпване на предмета му. В мотивите си е изложил становище във връзка с това доколко годни да установят спорните факти са експертните заключения, приети в производството по обезпечаване на доказателствата, и кое от двете следва да се кредитира.

Тъй като определението, с което се прекратява производството подлежи на инстанционен контрол, настоящата частна жалба се явява допустима.

По същество обаче, тя е неоснователна по отношение на прекратителната част на обжалваното определение. Доколкото съдът по обезпечение на доказателствата е длъжен да събере доказателствените средства, които е допуснал с оглед обезпечаване на конкретните доказателства, за които е счел, че са налице предпоставките за обезпечаването им преди започване на същинското спорно исково производство, а след приключване на всички  процесуални действия, свързани с това, при изчерпване на относимите искания на страните, да прекрати производството, и в случая това е сторено, то прекратителното определение е законосъобразно. В охранителното производство са обхванати всички въпроси, свързани с допускането и събирането на доказателствата, за които е съществувала опасност от изгубване или създаване на бъдещи затруднения за събирането им, всички искания на страните са удовлетворени, доказателствените средства, обективирани в експертните заключения на едноличната и тройната СЛЕ, са събрани и приети с надлежни и нарочни определения.

Поради това в тази част определението следва да се потвърди.

Тъй като при въззивния контрол атакуваният акт подлежи на проверка за допустимост в рамките на обжалването, в случая е налице недопустим акт в частта, с която съдът е допуснал повторно обезпечаване на доказателства по бъдещите искове, като е обвързал познавателната и решаващата дейност  на съда по съществото на спора само с едното от събраните и приети доказателствени средства. Както вече бе посочено, обезпечаването на доказателствата не е спорно, а охранително производство, което не приключва чрез слагане край на спора и произнасяне по спорните материални правоотношения. Това е съдопроизводствената дейност на съда, който ще бъде сезиран с бъдещите искове. Съдът по обезпечението на доказателствата има правомощия да проведе събиране на тези, и само тези, доказателствени средства, за които е допуснато обезпечението и единствено да ги приеме и осигури като доказателствен материал за бъдещото исково производство. Същинската правораздавателна и решаваща дейност ще бъде извършена от компетентния сезиран съд и единствено в неговата дискресия лежи преценката кое от събраните доказателства да кредитира, по какви причини, каква стойност да му придаде и как да го отнесе към всички други доказателства, които ще бъдат събрани в образуваното исково производство.

Така определението на КРС в горецитираната част е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, касателно частните жалбоподатели.

С оглед изложеното частната жалба е частично основателна и следва да бъде уважена само по отношение на недопустимата част от атакувания акт по отношение на четиримата й податели.

В останалата му част, с която се прекратява, поради изчерпване н апредмета, производството по обезпечаване на доказателства по бъдещи искове, той следва да бъде потвърден.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОБЕЗСИЛВА  определение №  152 от 28.10.2016г. по ч.гр.д. № 74/15. на КРС,  в частта, с която е допуснато на основание чл. 207 от ГПК обезпечаване на доказателствата по бъдещите искове от С.В.Н., чрез Н.М.Н., В.В.П., К.И.Н. и С.И.Н., съобразно назначената и приета по делото еднолична съдебно-лесовъдна експертиза, по отношение на конкретните факти и обстоятелства, обект на експертизата, за чието установяване е ангажирано посоченото доказателствено средство,  като НЕДОПУСТИМО.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №  152 от 28.10.2016г. по ч.гр.д. № 74/15. на КРС в останалата прекратителна част.

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                       

 

         ЧЛЕНОВЕ: