О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

 

гр. Сливен, 14.02.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              М.С.

                                                                            мл.с. Н.К.

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева ч.гр.д. N 62 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Постъпило е възражение пред въззивния съд относно узнаването на заповед за изпълнение и подателят сочи като правно основание в разпоредбата на чл. 423 от ГПК.

Подателят на възражението твърди, че в началото на м. 02.2017г. е научил от работодателя си, че трудовото му възнаграждение е запорирано по искане на ЧСИ по изп.д. № 270/11г., по което той бил длъжник. Заявява, че не е бил уведомен надлежно за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение в качеството му на поръчител по договор за банков кредит. В изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената по ч.гр.д. № 2725/11г. на СлРС, призовката за доброволно изпълнение била изпратена на адрес в гр. С., кв. „К.“ ****, на който той не е живял нито към момента на издаване на тази заповед, нито към момента на връчването на ПДИ. Представя копие от лична карта от 05.01.11г., от което е видно, че постоянният му адрес е гр. С., кв. „С. З.“ ****. Макар да не е бил намерен на адреса, взискателят по изп.д. не е поискал да се установи постоянния адрес на длъжника и така на последния не била връчена и заповедта за незабавно изпълнение. Заявява, че по независещи от него причини е бил лишен от възможността да възрази срещу издадената заповед. Счита, че са налице условията на чл. 423 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което е подал настоящото възражение пред СлОС.

Възражението си основава на това, че банката извлича вземането си освен на договор за банков кредит от 02.02.07г. и на анекс към него от 23.07.09г. Този анекс не е подписан от двамата поръчители, поради което съществените изменения относно срока на погасяване на изменения размер на лихвите и начина на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита не могат да му се противопоставят. Освен това твърди, че по делото липсват данни за надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 2 от ЗСШ и ТР №4№18.06.14г. на ОСГТК на ВКС.

Заедно с възражението, молителят е подал и частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение и издаване н азаповед № 1979/03.05.11г. за незабавно изпълнение по отношение на него.

Моли въззивния съд да приеме възражението му, да спре изпълнителното производство и да се произнесе по частната жалба.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението и приложенията, с ч.гр.д. № 2725/11г. на СлРС и изп.д. № 270/11г. на ЧСИ М.М., намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.05.2011г. пред СлРС е подадено заявление за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от страна на „Уникредит Булбанк“ АД, образувано било ч.гр.д. № 2725/11г. по описа на СлРС и на 03.05.2011г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1979 против длъжниците Д.П.Г., като кредитополучател и И.О.Н. /молителя/ и Р.С.Т., като поръчители. С нея са осъдени да заплатят солидарно на банката – заявител сумата 12 179, 59 лв. главница по Договор № 07 за банков кредит от 02.02.2007г. и Анекс  № 001 от 23.07.2009г., ведно със законовата лихва върху сумата, дсчитано от 02.05.11г. до окончателното изплащане, 4 545, 17 лв. мораторна лихва за периода 01.08.09г. – 28.04.11г. и 691, 60 лв. разноски по делото.

С оглед тази заповед и въз основа на издадения изпълнителен лист, на 25.05.11г. било образувано изп. Д. № 270/11г. на ЧСИ М.М.. Призовката за доброволно изпълнение до длъжника-поръчител И.Н. /подателя на настоящото възражение/, е била изпратена на 30.09.2014г. на адрес в гр. С., кв. „К.“ ****. Връчителят е посочил, че е посетил адреса три пъти, но длъжникът не е открит.

Липсва разпореждане/резолюция на ЧСИ относно по-нататъшни действия във връзка с уведомяването на длъжника.

Няма протокол от залепяне на уведомление.

Не е представена справка за постоянен и настоящ адрес на лицето.

Видно от завереното копие от лична карта издадена на 05.01.2011г. от МВР – Сливен,  И.Н. е с постоянен адрес *** ****. На адреса в кв. „К.“ е регистрирано лицето Г.А.И., който е и собственик на жилището от 2004г., от 2008г. има постоянна адресна регистрация там.

На 17.01.2017г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя на молителя, няма отбелязване, откоето да се установи датата на получаването му.

На 06.02.2017г. молителят е подал в СлОС настоящото възражение по чл. 423 от ГПК, както и частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение.

Така окръжният съд счита, че е спазен изискуемият от закона едномесечен срок от узнаването от страна на длъжника за издадената срещу него заповед, той има правен интерес от подаването на възражението и едновременно с него е подадал и частната жалба, съгласно чл. 419 ал. 2 от ГПК.

На базата на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Задължение на ЧСИ е, след образуване на изпълнителното производство да изпрати на длъжника призовка за доброволно изпълнение заедно с копие от заповедта за незабавно изпълнение. Връчването, за да е надлежно, следва да е извършено по реда на ГПК – лично, срещу подпис, на посочения адрес на лицето, или на друго лице по чл. 46 ал. 2 от ГПК, съгласно да преме книжата, като ако  адресатът не бъде открит на посочения от другата страна адрес, връчването се извършва след установяване на настоящия му или постоянния му адрес, при същите изисквания. Ако лицето не бъде открито и на постоянния си адрес, което се удостоверява след поне три посещения на връчителя в рамките на месец, по различно време, се прилага разпоредбата на чл. 47 от ГПК.

В случая се установява, че на посочения от заявителя адрес молителят действително не е открит, но за да бъде законосъобразно осъществена процедурата на връчване чрез залепяне на уведомление /за която, при това, няма данни в изпратеното на съда копие от ИД да е въобще изпълнявана/, е било необходимо да се направи справка относно настоящия или постоянния адрес на длъжника.

Такава не е извършена и връчването е изпълнено на място и по начин, който не може да породи ефекта на редовното такова. Доколкото има безспорни и категорични доказателства, че още от м. 01.2011г. постоянният адрес на молителя-длъжник е съвсем различен, а този по делото е на друго лице, това обективно представлява ненадлежно връчване, което му е попречило своевременно да узнае за издадената заповед и го е лишило от възможността в предвидения от ГПК срок да оспори вземането.

Така е налице хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК, при която е допустимо подаването на възражението пред въззивния съд.

Ето защо то следва да бъде прието от този съд и делото следва да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство, като му се укаже, съгласно чл. 423 ал. 4 от ГПК, че следва да предприеме действията по чл. 415 ал. 1 от ГПК. В това производство съдът следва да разгледа и направеното с възражението искане по чл. 420 ал. 2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение.

Тъй като с възражението е подадена и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ал. 1 от ГПК, тя ще подлеги на разглеждане от въззивния съд след надлежното й администриране от РС, който следва да събере дължимата д.т., да провери редовността й, да извърши размяна на книжа и да я изпрати на въззивния съд за произнасяне.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА направеното възражение по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК от  И.О.  Н. ***, чрез ппп адв. Е.Х., против  Заповед № 1979 от 03.05.2011г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2725/2011г. на СлРС.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания за предприемане на действията по чл. 415 ал. 1 от ГПК и за произнасяне по искането по чл. 420 ал. 2 от ГПК.

 

УКАЗВА  на СлРС, че следва да администрира подадената частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, след което, ако са налице условията за това, да я изпрати заедно с делото, за разглеждане от въззивния съд.

 

Определението не подлежи на обжалване.

                            

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: