О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 09.02.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н. Я.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  С. М.

Мл.С. Н. К.

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 64 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от „Перла“ АД, ЕИК:119029248, представлявано заедно и поотделно от „Булвеста холдинг“ АД, ЕИК:121531884, представлявано от В.А.С. и „Вест ТВ/ВТВ“, АД, ЕИК:200674467, представлявано от Н.Д.М. с адрес и седалище на управление: ГР.Н.З., кв. „Индустриален“ против Определение №414 от 23.11.2016г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д.№509/2016г., в частта, с която е  допуснато обезпечение на предявения от С.С.А. *** иск с правно основание чл.200 от КТ до пълния предявен размер на иска от 25 000 лв чрез налагане на обезпечителна мярка запор на сметките на дружеството в ТБ „ОББ“ АД, ТБ „Райфайзенбанк“ АД, ТБ „ДСК“АД, ТБ „Уникредит булбанк“ АД. За наложеното обезпечение била издадена Обезпечителна заповед от 05.01.2017 г. по гр.д. № 509/2016 г.  на РС-Нова Загора и било образувано изпълнително дело № 2017871040002 на ЧСИ Я.Г. с рег. № 871 на КЧСИ, район на действие ОС Стара Загора и било съобщено на ответното дружество за наложеното обезпечение на 13.01.2017 г.

            Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Посочва, че наложеното обезпечение било прекомерно и създавало значителни затруднения, тъй като били запорирани всички всички финансови активи по сметките на търговското дружество. Същото срещало значителни затруднения при разплащането си с търговските си контрахенти и с публичните си задължения, както и при изплащането на заплатите на работниците и служителите си и изпълняването на данъчните и осигурителните си задължения. Дружеството било притежавало достатъчно активи, с които да задоволи вземането на ищеца при евентуално осъдително решение дори в пълния предявен от него размер. Неправилен бил извода на районния съд, че искът бил вероятно основателен с оглед направените от ответното дружество възражения относно претендирания пълен размер на иска, които също се били явявали вероятно основателни. Липсата на гаранция била преграждала възможността на ответното дружество да дири обезвреда на нанесените му вреди при приложение на обезпечителната мярка, която била крайно неподходяща и била създавала значителни затруднения. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение, с което се допуска исканото обезпечение и да обезсили издадената обезпечителна заповед. Представя уведомление от ЧСИ Я.Г. от 13.01.2017 г.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от С.С.А., ЕГН:**********, с адрес: *** чрез адв. М.И.З. ***, със съдебен адрес:***, офис 2. Моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като ответното дружество било признавало, че се намира в затруднено материално положение, като отмяната на обезпечението би довела до трудности при изпълнение на евентуалното осъдително решение. От разпитаните по делото в качеството им на свидетели работници и служители се било установявало, че същите няколко месеца подред не били получавали трудовите си възнаграждения. Твърдението на ответника, че бил притежавал значителни материални активи не било подкрепено с доказателства. В случай, че ответникът наистина притежавал такива активи, които не били обременени със залог или ипотека същия би могъл да предложи друг вид обезпечение на същата стойност. С оглед на изложеното моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Районен съд – гр.Нова Загора е сезиран с иск по чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от трудова злополука в размер на 25 000 лв.

            Към исковата молба са представени писмени документи относно приемането на злополуката за трудова по чл.55, ал.1 от КСО на ТП на НОИ – Сливен и медицински документи относно увреждането на ищеца.

            С отговора на исковата молба ответното дружество – работодател е оспорил иска само относно размера му с направено възражение по чл.201, ал.2 от КТ. Представил е документи относно разследването на трудовата злополука.

            В проведено на 27.09.2016г. о.с.з. пред РС – Нова Загора са разпитани свидетели относно злополуката и здравословното състояние на ищеца. Назначени са съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза по искане на ищеца. Заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза е изготвено и изслушано в проведено на 08.11.2016г. открито съдебно заседание. Изготвено е и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза.

            По молба на ищеца в хода на производството, районният съд с Определение №414/23.11.2016г. по гр.д.№509/2016г. по описа на НЗРС е допуснал обезпечение на предявения от С.А. против „Перла“ АД иск с правно основание чл.200 от КТ чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на „Перла“ АД в четири посочени банки до размера на предявения иск от 25 000 лв.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

            Предмет на частната жалба и съответно на настоящото производство е  допуснатото обезпечение на  предявен иск с правно основание чл. 200 КТ чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на ответното дружество до пълния размер на предявения иск от 25 000 лв.

            При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецизира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда. Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича от поведението на ответника. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила решение. Опасността, обуславяща наличието на обезпечителна нужда следва да се изразява в такива действия на ответника, които намаляват, заплашват да намалят или така накърняват имуществото му, служещо за общо обезпечение на кредиторите му, че да осуетят или затруднят реализирането на правата на последните. За да се приеме наличието на обезпечителна нужда не е достатъчно единствено предположението на молителя, необходимо е той несъмнено да докаже не само вероятността за това, а да я обоснове с конкретни действия на длъжника, насочени към намаляване, увреждане, разпиляване на имуществото или други подобни. В случая, безспорно с оглед размера на вземането от една страна и неизплащането от страна на същия работодател на трудовите възнаграждения на останалите работници и служители, което се установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели  може да се направи извод за наличие на финансови затруднения на длъжника, а от там и наличие на обезпечителна нужда.

На последно място обаче поисканата обезпечителна мярка е подходяща с оглед защитата на накърненото право. В случая се касае за иск, чийто предмет е облигационно парично вземане, а се иска да бъде наложена обезпечителна мярка запор върху банкови сметки. Така поисканата обезпечителна мярка съответства на естеството на правото, чиято защита ще се търси с иска.

            В случая районният съд е изследвал тези обстоятелства и е стигнал до извод, че предявения иск освен допустим е и вероятно основателен, както и че е подкрепен с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК.         Въззивният съд  споделя посочения извод на първоинстанционния съд.

            В случая, предявеният иск по чл.200 от КТ е подкрепен безспорно с убедителни писмени доказателства, представени и от двете страни, не е оспорена неговата основателност от ответника – оспорването е само относно размера. Освен това по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, както и две експертизи. Поради това безспорно е налице хипотезата на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК.

Така в случая, предвид естеството на накърненото материално право, размерът на вземането не е с документално установим характер, а е предоставен на дискресията на решаващия съд и преценката на съда по обезпечението може да обхване само доказателствата, установяващи вероятното основание на иска, не и вероятния му размер, поради което обезпечителната мярка трябва да създава баланс между интереса на двете страни.

В случая се касае до иск по чл.200 от КТ от работник против работодател за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука, като основателността на исковата претенция /настоящият състав няма предвид размера/ е подкрепена от събраните по делото писмени и други доказателства.

Налагането на тази обезпечителна мярка постига целта на обезпечителното производство - да се гарантира възможността и на двете страни, с оглед изхода на спора, да бъдат съответно удоволетворени, да се гарантират правата на ищеца, без обаче да се засягат неоправдано тези на ответника.

Следва да се отбележи с оглед твърденията на жалбоподателя, че обезпечителната мярка запор върху банковите му сметки му пречи да извършва разплащане с неговите търговски контрахенти и да изпълнява публичните си задължения и да заплаща трудовите възнаграждения на своите работници и служители, че същият разполага с предвидената в чл. 398, ал. 2 ГПК да поиска замяна на обезпечението със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД,  тъй като се касае за оценим в пари иск.

С оглед изложеното съдът намира поисканата мярка за подходяща, поради което искането за допускане на обезпечение чрез налагането й  следва да се уважава.

Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.             

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №414 от 23.11.2016г. на Новозагорски районен съд, постановено по гр.д. №509/2016г., в частта, с която е допуснато обезпечение на предявения от С.С.А. *** иск с правно основание чл.200 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Перла“ АД, ЕИК:119029248, с адрес и седалище на управление: ГР.Н.З., кв. „Индустриален“ да заплати на С.С.А., ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 300 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

Определението  не подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                    2.