О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

 

гр.Сливен, дата 07.03.2017г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на седми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ: М.С.

  МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

 

 като разгледа докладваното от съдия М.БЛЕЦОВА частно гражданско дело № 65 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството се развива по реда на чл. 437 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на И.Д.Д.  ЕГН ********** *** против покана за доброволно изпълнение и разноските  по изп.д. № 20168370400637 на ЧСИ П.Г. с район на действие ОС – Сливен. Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело. В жалбата се посочва, че ЧСИ не е надлежният съдебен изпълнител, тъй като е предприел образуването на изпълнително производство без молба на взискателя за образуване на изпълнително производство против него, без изпълнителен лист, без да му бъде връчена сметка съгласно изискванията на Глава 7 от ЗЧСИ. От поканата за доброволно изпълнение не било ставало ясно какви точно са разноските по изпълнителното дело, правилно ли са пресметнати, има ли начислено ДДС, как са изчислявани дължимите суми за лихва.  Жалбоподателят твърди, че  на основание заповед за изпълнение 1772/21.06.2012 г. по ч.гр.д. 1876 по описа на СлРС за 2012 г. изпълнителният лист издаден на основание на тази заповед е било образувано изпълнително дело № 20127680400723 по описа на ЧСИ М. с длъжник ЕТ“Д. Д. – ДИС“, чийто правоприемник е самият жалбоподател. По това изпълнително дело не били извършени никакви изпълнителни действия, поради което същото следвало да бъде прекратено на основание чл. 433 ал. 8 от ГПК или при липса на секвестируемо имущество – на основание чл. 433 ал.5 от ГПК. Жалбоподателят счита, че изпълнителният лис е следвало да бъде приложен към изпълнителното дело образувано при ЧСИ М., поради което нямало как същият да бъде приложен по изпълнителното дело образувано при ЧСИ Г., което водело до невъзможност да се образува дело при ЧСИ Г. поради липса на изпълнителен титул. Твърди се , че неправилно ЧСИ не е бил определил срок по чл. 51 от ЗН, в който срок наследниците на длъжника да заявят дали приемат наследството. Във връзка с това счита, че неправилно ЧСИ Г. го бил конституирал като длъжник на 24.10.2016 г. Счита, че в случая ЧСИ е злоупотребил със служебното си положение, като след като го е конституирал като длъжник, е направил справка за имущественото му състояние. В този смисъл се твърди, че ЧСИ не е имал право да връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника и не е имал право да присъединява държавата като кредитор. Иска се  да се удостоверят всички изпълнителни действия от 2012 г. до 04.01.2017 г., ЧСИ да представи делото в съда , съдът да отмени постановлението за разноски , чийто номер на поканата за доброволно изпълнение не е посочен, съдът да се произнесе по допустимостта на действията на ЧСИ  Г. и да бъдат присъдени разноски за това производство. В допълнителен писмен отговор на основание разпореждане на съда жалбоподателят да конкретизира разпореждането на ЧСИ, което обжалва,жалбоподателят е посочил, че при него няма нито едно постановление за разноски. Отново са изложени твърдени яза  неправомерно навлизане в правната сфера на ЧСИ Г., че поканата за доброволно изпълнение е невалидна, тъй като е издадена от ненадлежен орган на принудителното изпълнение, че изпълнителното дело е образувано без изпълнителен лист, че е образувано изпълнително производство против него без взискателят да е поискал това. До голяма степен са преповторени аргументите изложени в частната жалба относно основанията за прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т. 5 или т. 8 от ГПК.

По жалбата е депозирано писмено възражение от адв. П. – пълномощник на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД. С възражението жалбата е оспорена като недопустима. Посочено е , че по начало жалбата е насрочена срещу действия на ЧСИ , чието обжалване не е предвидено в изрично посочените от закона случаи  в чл. 435 ал.3 от ГПК. Страната счита, че жалбата освен недопустима , е и неоснователна. Посочва, че по изрично искане на взискателя образуваните при ЧСИ М. М. изпълнителни дела № 723/2012 г. и 856/2012 г. са били поети от ЧСИ П.Г. и са образувани под нови номера , а именно № 637/2016 г. и № 638/2016 г.В тази връзка ЧСИ разполагал с всички права по ЗЧСИ включително да прави справки, да набавя документи, книжа и други. Ответната страна посочва, че неоснователно е оспорването на жалбоподателя, че не може да бъде конституиран като длъжник, тъй като бил приел наследството към 05.12.2016 г., а не по-рано. Наследниците били получавали наследството си към момента, когато то е открито, т.е. от деня на смъртта на наследодателя, именно на тази дата жалбоподателят е поел наследството на Д. Д.. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират се деловодни разноски.

В обясненията дадени по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Г. е изложил мотиви, в които е посочил, че жалбата е недопустима, а разгледана по същество е неоснователна. ЧСИ е посочил, че първоначално делото било образувано при ЧСИ М. под № 20127680400723, като по това дело са били извършени същински изпълнителни действия, включително опис на недвижим имот и била поискана публична продажба на този имот. По искане на взискателя делото е било прехвърлено при ЧСИ Г. и той след като е узнал, че длъжникът е починал, е предприел действия за конституиране като длъжници на неговите наследници, които конституирал по делото на 24.10.2016 г. Посочил, че въпреки че поканата за доброволно изпълнение е била връчена на починалия длъжник, такава била изпратена и на новоконституирания длъжник, за да може същият да се запознае със задължението по делото и евентуално да изпълни в срока за доброволно изпълнение задължението. ЧСИ е посочил, че по делото не издадено нито едно постановление за разноски. Самите разноски били видни от съдържащите се по делото писмени доказателства.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20127680400723 било образувано първоначално по искане на кредитора „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ „ЕАД от ЧСИ М. М. на 26.10.2012 г.  Към молбата за образуване на изпълнителното дело бил приложен изпълнителен лист от 21.06.2012 г. заедно със заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Длъжник по делото бил „Д. Д. – ДИС“ ЕТ. По делото били наложени запор на банкови сметки, била е наложена възбрана на недвижим имот на 27.11.2014 г.бил извършен опис на недвижимо имущество на 25.02.2015 г.било поискано на 01.07.2015 г. от ЧСИ да се предприемат действия публична продан на недвижими имоти - овощни  градини и нива собственост на длъжника. На 05.07.2016 г. взискателят поискал изпълнителните действия да бъдат прехвърлени за извършване от ЧСИ М. на ЧСИ Г.. Делото било продължено  при ЧСИ Г. под нов номер 20168370400637. Междувременно на 17.09.2016 г. длъжникът Д. Д. починал. Във връзка с това на 24.10.2016 г. ЧСИ присъединил като длъжници преживялата му съпруга Славка Петрова Демирева и синът му И.Д.Д.. По изпълнителното дело били извършени изпълнителни действия включително обявяване на публична продажба на недвижим имот. На 12.12.2016 г. на жалбоподателя било изпратено съобщение в качеството му на наследник на Д. Д.  за това, че има установени задължения към ТД на НАП – Сливен и същият бил приканен да погаси в двуседмичен срок доброволно задължението. На 04.01.2017 г. на жалбоподателя в качеството му на наследник на Д. Д. била връчена покана за доброволно изпълнение за задълженията му по отношение на  взискателите Държавата и  „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ЕАД. Жалбоподателят изрично приел наследството на наследодателя си на 05.12.2016г.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

         Частната жалба е процесуално недопустима . Със същата са обжалвани действия от длъжника, които не подлежат на обжалване .

         Действията извършвани от СИ, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК. Това са постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Длъжникът  може да обжалва и постановлението за възлагане, поради това че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена –чл.435 ал.3 от ГПК.

В настоящия случай действието , което се обжалва – връчване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ не е действие, което подлежи на обжалване пред съда, поради което производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. Установи се, че  по изпълнителното дело няма извършвано разпределение, което да подлежи на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК. Съдът следва да отбележи единствено, че макар и приел изрично по-късно наследството, жалбоподателят се счита  че го е приел от датата на откриването му, а именно от датата на смъртта на неговия наследодател. В този смисъл той бил правилно конституиран като длъжник по изпълнителното дело във връзка, с което са му връчвани книжа.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на И.Д.Д.  ЕГН ********** *** против покана за доброволно изпълнение и разноските  по изп.д. № 20168370400637 на ЧСИ П.Г. с район на действие ОС – Сливен.

 

         Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред БАС .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: