О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.02.2017г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ: М.С.

                                                                            МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова ч.гр.д.№ 69 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. К.А. в качеството и на процесуален представител на Д.Н.С. *** против Определение № 14/05.01.2017 г. по гр.д. № 918/2016 г. на Н. районен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на пасивна процесуална легитимация. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, а така също постановено в нарушение на материалния закон. Страната посочва , че за уважаване на предявения иск по чл. 55 от ЗЗД е необходимо да се установят две предпоставки – получаване на нещо и липса на основание за това. В случая жалбоподателят дължал издръжка, но същата се изплащала по изпълнителното дело . От представените документи било видно, че ответницата е получавала суми и тя е процесуално легитимирана да е ответник по предявения иск. Страната е изложила становище и по въпроса, че не дължи разноски по правилото на чл. 78 от ГПК. Моли се обжалваното определение да бъде отменено.

         В законния срок не е депозиран отговор от адв. М., пълномощник на В.П.С., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е че прекратяването на производството е било правилно , тъй като изпълнителното дело, по което е внесена по – голяма от дължимата сума е с взискател непълнолетното дете Р.С., която поради непълнолетието си е действала със съгласието на своята майка. При положение, че претенцията била за надвнесена сума по изпълнителното дело , искът се явявал неправилно насочен към майката вместо към детето, тъй като майката само давала съгласието си за предприетите от него изпълнителни действия.Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства. След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 21.11.2016 г. пред НЗРС е била депозирана искова молба от жалбоподателя С. , против В.С.. По исковата молба било образувано гр.д. №918/2016 г. по описа на НЗРС. В исковата молба било посочено, че ищецът е бил осъден да плаща издръжка за непълнолетната си дъщеря Р.. За събиране на дължимата издръжка било образувано изпълнително дело, по което съдебният изпълнител бил наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца и по този начин събирал дължимата сума. В същото време ищецът бил изплащал суми в размер на дължимите издръжки като превеждал на ответницата сумите с пощенски записи.По този начин той бил превел на ответницата сумата от 820 лв., която всъщност била неоснователно получена от нея. Ищецът опитал да представи копия от пощенските записи по изпълнителното дело , с искане да му се приспаднат дължимите вноски , но ответницата отказала да признае извършеното плащане на издръжка като посочила , че с тях не се доказвало извършването на плащане на „издръжка“. Било поискано от съда да осъди ответницата да заплати неоснователно получената от нея сума, с която тя неоснователно се била обогатила. Към исковата молба освен решение, с което ищецът бил осъден да заплаща издръжка, изпълнителен лист и молба за образуване на изпълнително производство , били представени и молба до съдебния изпълнител от адв. М. , пълномощник на ответницата, в която било посочено , че от представените разписки не се установява валидно плащане на „издръжка“, както и седем броя разписки от пощенски записи с получател ответницата С. , по които ищецът и бил превеждал суми от 120.00 лв., или общо 840.00 лв.

На 05.01.2017 г. съдът постановил обжалваното определение. С него приел, че предявеният иск е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация у ответницата.За да стигне до този извод , съдът приел, че това е така , тъй като взискател по изпълнителното дело е не ответницата , а детето Р.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 12.01.2017 г. и на 08.01.2017 г.( п.к.) била депозирана настоящата частна жалба.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, жалбата е основателна. В разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД е посочено, че който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено основание или на отпаднало основание е длъжен да го върне. Първата хипотеза касае получаване на блага от лице , което изначално няма право да ги получи. За да е ответник едно лице по този иск, т.е. да притежава качеството на пасивна процесуална легитимация е необходимо в исковата молба да се твърди, че то е получило нещо без основание. В случая в исковата молба се твърди , че ответницата се е обогатила със сума, която е трябвало да играе роля на „издръжка“, но след изричния и отказ да я признае за такава се твърди , че тя неоснователно се е обогатила с нея. Няма твърдения в исковата молба,  от които да е видно , че се претендират двойно получени суми за издръжка от детето Р. С твърденията си ищецът определя ответника по иска. В случая се твърди, че неоснователно се е обогатила, не Росица , а ответницата С.. Доколко тези твърдения са основателни ще се прецени в хода на делото, но е недопустимо изначално да се прекрати делото под претекст, че липсва пасивна процесуална легитимация у ответника.

С оглед на изложеното съдът намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно , поради което частната жалба следва да бъде уважена. Определението следва да се отмени и делото да се върне на НЗРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ Определение № 14/05.01.2017 г. по гр.д. № 918/2016 г. на Н. районен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на пасивна процесуална легитимация у ответника.

ВРЪЩА делото на НЗРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.