О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 104

гр.Сливен, 24.02.2017г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: С.М.

                                                                  Мл.с.: Н.К

 

 

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова ч.гр.д.№ 76 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. в качеството и на процесуален представител И.А.К. ЕГН********** *** против Определение № 2521/08.12.2016 г. по гр.д. № 1319/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на исковата молба. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, а така също така и необосновано. Страната посочва , че съдът не е обсъдил в цялост представените по делото доказателства като не е взел предвид , че част от търсения период е признат за трудов стаж без да е открит във ведомостите, друга част не е установен въпреки ,че има открити ведомости.  Вещото лице не било обсъдило за останалите процесни месеци дали ищеца го има или не във ведомостите въпреки , че твърди че такива съществуват. Страната счита , че съдът неправилно е приел, че за периодите м. 07,08,09,10 и 11.1980 г.; 08 и 09.1981 г.;01,02 и 03.1983г. и 10,11 и 12.1989 г. липсват данни ведомостите да са били изгубени или унищожени. Фактът, че тези периоди не са били представени по делото и не са били ползвани от вещото лице означавало, че те са унищожени по един или друг начин. Посочва се, че представената по делото трудова книжка може да служи за доказателство за установяване на трудовия стаж и това било признато от НОИ. Моли се да се отмени обжалваното определение и да се възобнови производството по делото.

         В законния срок е депозиран отговор от адв. П., пълномощник на „ Държавно горско стопанство „Стара река“ ТП „ Югоизточно държавно предприятие“ със седалище и адрес на управление с. Стара река, ул. „С.Д. № **, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е че прекратяването на производството е било правилно , тъй като по делото не е било представено Удостоверение по чл.5 във вр. с чл.4 ал. 2 т.1 от ЗУТОССР, от което да е видно , че ведомостите за процесния период са загубени или унищожени, което се явява липса на положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение . Претендират се разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства. След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 05.04.2016 г. пред СлРС е била депозирана искова молба от жалбоподателя К. , против ДГС „Стара река“ с искане за установяване на трудов стаж. По исковата молба било образувано гр.д. №1319/2016 г. по описа на СлРС. В исковата молба било посочено, че ищецът е работел в ответното дружество, за което има неоформена трудова книжка , но са му издали УП2 само за част от периода, в който е работил. Твърди се , че според ответника няма данни за спорните периоди да е фигурирал във ведомостите на предприятието. С исковата молба били представени УП2, копие на трудова книжка. По – късно било представено удостоверение от НОИ, от което е видно , че ведомостите на ответника за процесния период не са боли предавани за съхранение в архива на НОИ. По делото е представено писмо на ответника ДГС „Стара река“ , от което е видно , че работодателят на лицето е посочил, че за процесните периоди от време ищецът не фигурира в разплащателните ведомости  на дружеството , но не и че те са загубени или унищожени.

НОИ ТП- Сливен в отговорна исковата молба е посочило, че предявеният иск е недопустим поради липса на представено удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР.

По делото е била извършена съдебно- счетоводна експертиза, ВЛ по която е посочило , че не може да се твърди че има липсващи ведомости. От заключението е видно , че ищецът фигурира в част от наличните ведомости, но за тези периоди му е издадено УП. Разминаването се обяснява с естеството на характера на работа на работниците в предприятието, които работят според климатичните възможности, не през цялата година и получават възнаграждения само за отработеното време. В с.з. ВЛ е посочило , че съобразно отбелязванията в разчетно – платежните ведомости , трудовият стаж на ищеца е бил правилно определен.

На 08.12.2016 г. съдът постановил обжалваното определение. С него приел, че предявеният иск е недопустим поради липса на представено удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 12.12.2016 г. и на 19.12.2016 г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от ЗУТОССР е посочено , че стаж по този закон може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Представянето на такова удостоверение е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Непредставянето му води до недопустимост на иска. В настоящия случай такова удостоверение не е представено пред районния съд. Нещо повече НОИ е отговорило, че не съхранява ведомости на ответното дружество , а от изготвената експертиза се установи , че ведомостите са запазени при работодателя , но ищецът не фигурира в тях. Каква е причината поради, която ищецът не е отразен във ведомостите е въпрос който стои вън от компетенцията на съда по спора. При това положение, правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. Предвид тези съображения, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Съобразно разпоредбата на чл.83 ал.1 от ГПК ищците са освободени от заплащането на такси и разноски по спорове произтичащи от трудови правоотношения , но не и от заплащането на адвокатски възнаграждения за ответната страна. Ето защо и като се има предвид изхода на спора в полза на „ Държавно горско стопанство „Стара река“ ТП „ Югоизточно държавно предприятие“ следва да бъде присъдена сумата от 200.00 лева представляваща заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат.

 

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна частната жалба на И.А.К. ЕГН********** *** против Определение № 2521/08.12.2016 г. по гр.д. № 1319/2016 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА И.А.К. ЕГН********** *** да заплати на  „ Държавно горско стопанство „Стара река“ ТП „ Югоизточно държавно предприятие“ със седалище и адрес на управление с. С.Р., ул. „С.Д“ № 1 сумата от 200.00 (двеста ) лева представляваща заплатеното от страната адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция

 

.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.