О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 20.02.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:           М.Б.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. Н.К.

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№100 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от „Гаранционен фонд“ – София чрез пълномощника адв.Н.П. *** против протоколно определение от проведено на 04.01.2017г. открито съдебно заседание по гр.д.№758/2016г. по описа на РС – Нова Загора, с което на основание чл.238, ал.2 от ГПК  е прекратено производството по делото.

            Пълномощникът на жалбоподателя адв.П. посочва, че обжалваното прекратително определение е незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила. Посочва, че за неявяването си в насроченото за 04.01.2017г. открито съдебно заседание имал уважителна причина – претърпян инцидент, при който наранил десния си крак в областта на коляното, което ограничавало придвижването му и било съпроводено със силни болки в изправено положение. Единствено могъл да бъде транспортиран до медицинско заведение за издаване на необходимите документи и отново върнат вкъщи. Посочва, че не е можел да преупълномощи друг колега адвокат за явяване в съдебното заседание, тъй като не разполагал с такива права, видно от пълномощното му. Нямал физическа възможност да поиска делото да се гледа в негово отсъствие или да изрази писмено становище по отговора на исковата молба. Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС – Нова Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.

            По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от другата страна – Д.Т.Б. чрез пълномощника му адв.В.М., който оспорва частната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че видно от медицинските документи инцидента е настъпил два дни преди съдебното заседание и пълномощника на ищеца е имал достатъчно време още предния работен ден да уведоми съда било по телефона, било с имейл и да поиска евентуално отлагане на делото, както е можел да помоли свой колега да напише и изпрати такава молба и дори упълномощителя си. Тези действия е можело да бъдат предприети и в деня на съдебното заседание, което започнало след известно изчакване и провеждане на процесуални действия по него. Поради това счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение е напълно законосъобразно.    

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявен от Гаранционен фонд – София против Д.Т.Б. регресен иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1811,89лв., представляваща заплатено от Гаранционен фонд на пострадал обезщетение за имуществени вреди, настъпили от ПТП от 20.05.2011г. в гр.Нова Загора на кръстовище на ул.“В. Левски“ и пресечка от ж.к. „Загоре“, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Исковата молба е подписана от изпълнителните директори на Гаранционен фонд.

В исковата молба е посочен изрично съдебен адрес ***, офис * чрез адв.Н.П.. С исковата молба обаче не е посочен пълномощник и не е приложено пълномощно за процесуално представителство.

С исковата молба не е направено евентуално искане за разглеждане на делото при отсъствие на процесуален представител на ищеца.

            Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника Д.Б., който е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК.

            С определение от 28.11.2016г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото за 04.01.2017г. от 10,30ч.

            Призовката за насроченото о.с.з. е връчена на ищеца Гаранционен фонд на посочения в исковата молба съдебен адрес *** чрез адв. Н.П. на 02.12.2016г. С призовката на ищеца е връчен препис от отговора на исковата молба, подаден от ответника.

            По делото не е постъпвало писмено становище от страна на ищеца Гаранционен фонд по отговора на исковата молба, нито нарочно искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов процесуален представител.

            В проведеното на 04.01.2017г. открито съдебно заседание, не се е явил процесуален представител нито по закон, нито по пълномощие на ищеца Гаранционен фонд, като ход на делото е даден на второ четене в присъствието на ответника и негов пълномощник адв.М..

            След изготвяне на доклад по чл.146 от ГПК и произнасяне по направените с исковата молба и отговора доказателствени искания, пълномощникът на ответника е направил нарочно искане съдът да прекрати производството по делото и да му присъди разноски на основание чл.238, ал.2 от ГПК, поради неявяване на ищеца в с.з., невземането становище по отговора и липса на молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            По повод изричното искане на адв.М., първоинстанционният съд след като е констатирал редовното призоваване на ищеца, липсата на депозирано становище по отговора на исковата молба, връчен с призовката, липса на молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и неявяване в с.з. на законен представител или пълномощник, то на основание чл.238, ал.2 от ГПК е прекратил производството по гр.д.№758/2016г. по описа на НЗРС и е присъдил на ответника направените о делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

            На 10.01.2017г. е подадена частната жалба против прекратителното определение.

            С частната жалба е представено пълномощно от страна на представителите по закон на Гаранционен фонд за упълномощаването на адв.Н.П. да представлява фонда по искове от и срещу него в съдилищата на територията на цялата страна. Пълномощното е от 13.12.2016г. със срок до 31.12.2017г.

            С частната жалба е представено медицинско удостоверение от 04.01.2017г. от д.р Е.К. относно това, че здравословното състояние на адв.П. не позволява явяването му пред органите на съдебната власт на 04.01.2017г., поради силно затруднено придвижване, оток и болка в засегнатото коляно при диагноза „Дистозио генус декстра градус 1-2“. За това заболяване на адв. П. е издаден болничен лист за домашно амбулаторно лечение за периода от 04 до 06 януари 2017г. В приложения към медицинското удостоверение и болничния лист амбулаторен лист от преглед от 04.01.2017г. е посочено, че пациента е пострадал преди два дни и травмирал дясно коляно.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При уредбата на новия правен институт т.нар. „неприсъствено решение“, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК две алтернативни процесуални възможности на ответника: да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, при наличието на посочените в разпоредбата процесуални предпоставки. Предпоставките са следните: не явяване на ищеца в първото по делото съдебно заседание; не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

На първо място, следва да се посочи, че тази възможност е предоставена на ответника и следва той изрично да е направил искане в една от двете алтернативни възможности и то в първото по делото заседание. В случая, безспорно е установено надлежно направено от ответника чрез процесуалният му представител по пълномощие адв.М. в проведеното на 04.01.2017г. първо по делото открито съдебно заседание искане за прекратяване на производството и присъждане на разноски на основание чл.238, ал.2 от ГПК.

На следващо място са налице и останалите формални предпоставки за основателността на надлежно направеното искане. Ищецът е редовно призован за съдебното заседание на посочения от него с исковата молба съдебен адрес, като е спазен срока по чл.56, ал.3 от ГПК. В проведеното едва при второ четене открито съдебно заседание ищецът Гаранционен фонд не е бил представляван нито от представител по закон, нито от пълномощник. Отговора на исковата молба е бил надлежно и своевременно връчен на ищеца с призовката за откритото съдебно заседание на 02.12.2016г. От тогава до самото заседание е минал повече от месец, през който период от време ищецът е имал възможност, но не е изразил изрично писмено становище по отговора. В този период от време ищецът не е поискал и разглеждане на делото при евентуално отсъствие на негов представител в съдебно заседание. Такова искане не е заявено и с исковата молба. По делото не е постъпвала молба от представител на ищцовия фонд за не даване ход на делото поради настъпило внезапно препятствие по отношение на процесуалният му представител.

Поради това са били безспорно налице предпоставките за уважаване искането на ответника за прекратяване производството по делото и присъждане на разноски. Правилно и законосъобразно районният съд е констатирал наличието на всички тези процесуални предпоставки и е постановил обжалвания съдебен акт – протоколното определение за прекратяване производството по делото.

Следва да се отбележи, че посочените в частната жалба причини за неявяване на пълномощника на Фонда в проведеното о.с.з. евентуално могат да са такива по смисъла на чл.240, ал.1, т.3 от ГПК, но те обуславят единствено и само защита срещу постановено неприсъствено решение, каквото в случая не е налице. В случая ответникът се е възползвал от първата процесуална възможност по чл.238, ал.2 от ГПК и е последвало прекратяване на производството по делото, а не постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, поради което и защитата по реда на чл.240 от ГПК е неприложима, като са неприложими и основанията по чл.240, ал.1, т.3 от ГПК.

От друга страна, изложените пречки са единствено и само по отношение на адв.П., като те не препятстват възможността той или друг представител на Фонда, в т.ч. представител по закон да изпрати своевременно молба до съда било с искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, било с искане за недаване ход на делото и др. под. със становище по иска, оспорванията и доказателствените искания и евентуално искане за отлагане на делото с възможност за вземане на становище по евентуалните доказателствени искания на другата страна. Подобен тип молба може да се подаде по факс или електронен път, като въобще не е задължително личното й депозиране. Видно от самите медицински документи злополуката с адв.П. е от 02.01.2017г., като той е имал достатъчно време с оглед здравословното си състояние своевременно да предприеме необходимото за надлежно сезиране на съда, в т.ч. чрез представителите по закон на ищеца. Освен това от получаване на призовката за насроченото о.с.з. и отговора на исковата молба, именно с оглед процесуалните възможности, свързани с липсата на процесуална активност на ищеца, е можело неговият пълномощник да изрази писмено становище по отговора на исковата молба.

Ищецът, нито чрез представителите си по закон, нито чрез пълномощника си, не се е възползвал от процесуалните си възможности да препятства насрещните процесуални възможности на ответника, от които той своевременно и надлежно се е възползвал. Налице е едно недостатъчно активно процесуално поведение на ищеца, довело до неблагоприятни за него последици, предвидени в закона и предоставени като възможност на ответника по иска.

С оглед изложеното, съдът намира, че районният съд правилно и законосъобразно е прекратил производството по гр.д.№758/2016г. по описа на НЗРС, като обжалваният съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци, която се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Гаранционен фонд – София чрез адв.Н.П. частна жалба против протоколно определение от проведено на 04.01.2017г. открито съдебно заседание по гр.д.№758/2016г. по описа на РС – Нова Загора, с което на основание чл.238, ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.