О П Р ЕД Е Л Е Н И Е №

Гр.Сливен, 16.03.2017г

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.Б.

                                                 ЧЛЕНОВЕ: С.К.

                                                                                   ВАНЯ АНГЕЛОВА

      При секретаря………………………и с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.дело № 114 по описа за 2017г, за да се произнесе, съобрази:

 

    Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

    Образувано е по жалба на длъжника „Айсберг“ЕООД, със седалище и адрес на управление  гр.С., кв.“Д.“бл.**,вх.“*“,ап.**,  с ЕИК-*********, представлявано от управителя Л.А.Л.,  против разпореждане на ДСИ от 13.01.2017г по изп.дело № 1/2016г на СИС на СлРС, в частта, с  която са  приети разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 12 000лв.

     В жалбата се  твърди, че  с разпореждане на ДСИ от 13.01.2017г били приети разноски по изп.дело №1/16 в размер на 6 000лв- неолихвяема сума и  6 000лв- неолихвяема сума, общо 12 000 лв.

     От разпореждането обаче не ставало ясно  за какво точно са определени тези суми. От приложените по делото  2 бр.договори за правна защита и съдействие от дати 30.06.2016г и 12.01.2017г на адв. А.С.-пълномощник на взискателя М.Д., било видно, че по делото се претендират адвокатски хонорари два пъти по 6 000лв или обща сума 12 000лв, които вероятно били включени в разпореждането на ДСИ от 13.01.2017г.

     Твърди се , че претендираните адв. хонорари са прекомерно завишени и техния размер противоречи на Наредба № 1 за определяне на минималните размери на адв.хонорари, а по делото липсват доказателства да пращането им. Освен това, взискателят не разполагал със средства за заплащането им и бил освободен от ДСИ от заплащане на д.т. до размера на 60лв, който бил заплатен. Този извод се подкрепял и от подадената от взискателя декларация, в която декларирал, че не разполага с  финансови средства за плащане на д.т.

     С оглед правната и фактическа сложност на делото, моли за намаляване на адв. хонорар, претендиран от взискателя , до размер на сумата  200лв.,  съобразен с чл. 10 вр. с чл. 7 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения  и ТР № 6/2012г на ВКС. Алтернативно, моли за намаляване на претендираното от взискателя адв. възнаграждение до минималния размер, дължим по Наредба за минималните  размери на адв. възнаграждения.   

     Взискателят е  депозирал писмено възражение в законния срок, в което изтъква, че  жалбата  е неоснователна, тъй като делото се отличавало със сложност на изпълнението, като  брой принудителни изпълнения, брой присъедини взискатели, вид и размер на техните вземания, необходимост от извършване на разпределение и пр., а  адв.хонорар бил платен в брой от взисателя.

    В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Счита жалбата за неоснователна.

        Съдът, след като се запозна с жалбата, доводите на страните  и приложеното копие на изп. дело,  прие  за установено следното:

   Изп.дело №1/ 2016г по описа на СИС при СлРС, е образувано на  04.01.2016г по молбата на  М.Д. Д. и приложен изпълнителен лист от 28.12.2015г., издаден по гр.д. № 4103/2014г. на СлРС, за осъждането на „Айсберг“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“Д.“**-*-**, представлявано от управителя Л.А.Л., да заплати на М.Д.Д. сумата 20 000лв, предявен като частичен иск от пълния размер 73 625.96лв, представляваща част от платена цена по развален предварителен договор от 08.05.2008г за изграждане и покупка на недвижим имот- самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент №**, находящ се в гр.С., кв.Р.“ бл.**, ет.*,  който обект се намирал в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор № 67338.516.332 и предназначение- жилище, с площ 71.83 кв.м., ведно с прилежащите части от общите части на сградата, ведно с мазе №18, при съответните граници.  

   По молба на  М.Д. Д. е било образувано ч.гр.дело № 4041/2014г по описа на СлРС, по което с определение от 17.10.2014г е допуснато обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на възбрана върху  гореописания имот.

        На 20.10.2014г, по молба М.Д.Д. , въз основа на издадената обезпечителна заповед по ч.гр.дело № 4041/2014г на СлРС е  вписана  възбрана върху същия имот.

        До длъжникът е била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му на 10.01.2017г, но въпреки това не е последвало доброволно изпълнение в двуседмичен срок от поканата.

        С разпореждане от 10.05.2016г, ДСИ е насрочил опис за 10.06.16г, който не се състоял, поради което ДСИ насрочил следващ .  

       С разпореждане от 10.06.2016г, ДСИ присъединил като взискатели по делото: 1 /“ДСК“ЕАД-ипотекарен кредитор с вписана ипотека върху недвижим имот на длъжника; 2/ „Лавина Г.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, в полза на който било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника; 3/ ЕТ“Алани-З.К.“, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, в полза на който било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника.

         На 12.01.2017г, взискателят подал молба, към която приложил изп.лист от 09.12.2016г, издаден по гр.дело № 598/2014г на СлОС и моли  да бъдат присъединени вземанията му по този изпълнител лист, като на длъжника бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.

        Моли да бъдат възложени в тежест на длъжника разноските по ч.гр.дело № 4041/14г на СлРС- 40лв- д.т. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, 5лв- за издаване на обезпечителна заповед и 600лв- адв. хонорар.

         Моли за присъждане на направените по изп.дело №1/16г разноски за адв. възнаграждение, за което представя договори за правна защита и съдействие от 30.06.2016г и 12.01. 2017г.

         Моли да му бъдат възложени и разноски в размер на 7лв, от които : 5лв- д.т. за издаване на изп.лист, послужил за образуване на настоящото изп.дело и 2 лв- за банков превод.

        С разпореждане от 13.01.2017г, въз основа на представените към молбата на взискателя доказателства,  ДСИ разпоредил да се увеличи размера на задължението на длъжника със следните  неолихвяеми суми: 1/ 53 625лв, ведно със законната лихва от 25.11.2014г; 2/ 4 415лв;  3/  2150лв ; 4/  45 лв ; 5/ 600лв; 6/7лв;  7/6 000лв и 8/ 6000 лв.

        ПДИ за увеличения размер на задължението е изпратена до длъжника,  получена от него на 16.01.2017г.

        На същата дата  му е съобщено и  разпореждането от 17.01.2017г, срещу което  подал  жалба на 23.01.2017г.

    Така  приетото за установеното,  налага следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално  недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – прекрати.

    Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноски.

    С подадената от него жалба иска намаляване на разноските да адв. възнагражение, направени от взискателя, поради прекомерност.   

    Основният въпрос по настоящото дело е  реда за упражняване правото на длъжника да иска намаляване поради прекомерност на сторените от взискателя разноски за  адв. възнаграждение. 

    Този въпрос е разрешен еднозначно в редица актове на ВКС, постановени по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК.

    В тях е прието, че  длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановения по това искане акт на съдебния изпълнител  подлежи на обжалване пред съда.

     За да бъде разгледана жалбата на длъжника, трябва да има надлежен акт на ДСИ, с който да отказва намаляване на адв.хонорар.    

    Съгласно ТР № 3/ 12.07.2005г на  ВКС по т.д. №3/2005г на ОСГТК, производството по жалба срещу действията на съдебния изпълнител е спорно правораздавателно,  целящо да отмени правните последици  на извършено незаконно действие на съдебния изпълнител или да го задължи валидно да го повтори. Предвид предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на съдебния изпълнител. Съдът  може  да бъде сезиран с  жалба, една когато такъв акт бъде издаден от съдебния изпълнител.

     Следователно, длъжникът първо трябва да поиска от ДСИ намаляване на адв.възнаграждение поради прекомерност и  ако искането му бъде отхвърлено, постановлението на ДСИ  ще подлежи на обжалване  пред окръжен съд.  

    ДСИ е решаващият съд е неговия акт подлежи на обжалване пред съда. До момента, в който липсва произнасяне на ДСИ по въпроса за прекомерността на адв. възнаграждение, няма постановен акт, който да подлежи на обжалване пред съда, а жалбата е преждевременно подадена.               

    По изп.дело няма данни длъжникът да е поискал от ДСИ намаляване на адв. възнаграждение, платено от взискателя, поради прекомерност. Това искане е направено за първи път с подадената жалба до ОС-Сливен срещу разпореждането от 13.01.2017г.

    По изложените съображения, жалбата на длъжника се явява недопустима, тъй като няма постановен акт на съдебния изпълнител, срещу който да е насочена . Съдът следва да я остави без разглеждане и върне делото на ДСИ за произнасяне на направеното с жалбата искане за намаляване на разноски за адв. възнаграждение поради прекомерност.

    По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА жалба с вх. № СД-03-03-435/34/23.01.2017г, подадена от „Айсберг“ЕООД, със седалище и адрес на управление  гр.С., кв.“Д.“бл.**,ВХ.“*“,ап.**,  с ЕИК-*********, представлявано от управителя Л.А.Л.,***  офис *, чрез адв. М.А., против разпореждане на ДСИ от 13.01.2017г по изп.дело № 1/2016г по описа на СИС при СлРС, в частта, с която са приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 12000лв и се иска тяхното намаляване поради прекомерност. 

   ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело №114/2017г на СлОС.

   ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за произнасяне по искането на длъжника за намаляване на претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдържащо се в неговата жалба  с вх. № СД-03-03-435/34/23.01.2017г.

   Определението подлежи на обжалване пред Апелативен Съд гр.Бургас,  в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: